Геоложко картиране и картосъставяне. Последователно в няколко периода цялата площ е покрита неколкократно от разномащабни кондиционни картировки в М 1:100 000 (Яковлев и др., 1954ф – цялата площ, без най-южната гранична ивица) и М 1:25 000 (Яковлев и др., 1953ф – малка площ в северозападната част; Боянов и др., 1961ф – югоизточната част; Шабатов и др., 1965ф – западната половина и североизточния ъгъл).
Проведеното геоложко картиране в областта е кондиционно, а при разчленяването на метаморфните и вулканогенно-седиментните комплекси са прилагани различни варианти на комбинирани лито-хроностратиграфски подходи. При съставянето на геоложките карти са използвани неофициални литостратиграфски единици от схемите на Вергилов и др. (1963) за метаморфните комплески и Горанов (1960) – за палеогенските комплекси.
В следващите няколко десетилетия в Източните Родопи се провеждат различни тематични регионални и специализирани изследвания, които позволиха на няколко авторски колектива да съставят геоложки карти в М 1:50 000 (Мазников и др., 1980bф), 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф; Драгоманов и др., 1985ф).
В края на периода се извършват най-значителните обобщителни, ревизионни и картосъставителски работи, в резултат на които е отпечатана полистна Геоложка карта на България в М 1:100 000 (респ. Източни Родопи), със съответните обяснителни записки. Разглежданата област попада изцяло в геоложка карта в М 1:100 000 – к. л. Крумовград (Кожухаров и др., 1992), която представлява актуализиран синтез на доминиращата геоложка информация за района до 1990 г.
Регионални и специализирани геоложки изследвания. През този период се провеждат основните за областта регионални и специализирани геоложки, геофизични и металогенни изследвания.
По проблемите на метаморфните скали в Родопския масив е посветена обемиста литература, която отразява сложното развитие на идеите и основните дискусионни въпроси (принципи на разчленяване на разрезите, метаморфизъм, възраст, структурни особености, тектонска еволюция и др.): Cvijic (1904); Гълъбов (1938); Яковлев (1954ф); Е. Бончев (1960, 1971); Р. Иванов (1961a, 1988); R. Ivanov (1981); Боянов и др. (1963, 1984, 1988); Вергилов (1963); Боянов, Кожухаров (1968); Кожухаров (1965, 1971, 1986); Кожухарова, Кожухаров (1980); Боянов, Русева (1984); Кожухаров и др. (1984); Ж. Иванов и др. (1984, 1990ф); Z. Ivanov (1989); Burg et al. (1990); Кожухаров и др. (1992) и др. Една група от автори (Яранов, 1960; Е. Бончев, 1961, 1971; Боянов и др., 1963, 1984, 1988; Боянов, Кожухаров, 1968; Кожухаров, 1971) възраждат за дълъг период от време представите на Cvijic (1904) за характера на Родопската област, като стар докамбрийски „срединен масив”. От тази тектонска позиция е разгледан строежа на Родопския масив, като са отделени три разновъзрастни комплекса (Вергилов и др., 1963): долен (архайски), среден (протерозойски) и нискокристалинен (палеозойски). Възрастта не е категорично доказана, като само за Родопската надгрупа има микрофосилни данни, насочващи към протерозойска възраст (Кожухаров, Тимофеев, 1989).
По-късно Кожухаров (1984а,b; 1987а,b; 1991); Kozhuharov (1992) въвежда различни по ранг литостратиграфски единици.
Друга група от автори разглеждат Родопския масив като сложна навлачна постройка, изградена от синметаморфни и постметаморфни навлаци Z. Ivanov et al., 1983; Z. Ivanov, 1985; Ж. Иванов и др., 1990ф; Burg et al., 1990), или като голям комплексен навлак (Боянов и др., 1990). Подобни схващания имат П. М. Гочев (1980); Р. Иванов (1980, 1984, 1988), Дабовски (1991).
Офиолитовите скали от Източните Родопи са разгледани от някои автори като фрагменти от океанска кора, изнесена по тектонски път и обдуцирана по корово мащабни зони на срязване (Кожухарова, 1984а,b; Kolcheva, Eskenazy, 1988).
Разнообразните магматични прояви, свързани с метаморфните комплекси, са изследвани от Кожухарова, Кожухаров (1978); Кожухарова (1984а,b; 1985); Кожухарова и др. (1988).
Междувременно в Централните и Източните Родопи се провеждат регионални геоложки, структурни и петроложки изследвания (Z. Ivanov, 1988, 1989; Burg et al., 1990; Macheva, Kolcheva, 1992), които съществено променят представите за строежа и тектонското развитие на Родопския масив.
Палеогенските седиментни, вулканогенно- седиментни и магмени скали от Крумовградско изграждат основните градивни литостратиграфски единици и магмени тела, които са характерни за големи части от региона. На тях е посветена разнообразна литература от множество автори, която засяга основните им характеристики (стратиграфия, литология, петрология, възраст, генезис, структура, геодинамично развитие, металогения и др.): Яковлев и др. (1954ф); Горанов (1960); Р. Иванов (1960, 1961b, 1963, 1983); Боянов и др. (1961ф); Боянов, Маврудчиев (1961); Маврудчиев (1964, 1992); Шабатов и др. (1965ф, 1966ф); Вълков (1967); R. Ivanov, Kopp (1969); Атанасов и др. (1972а,b,c); Атанасов и др. (1980ф); Atanasov, Goranov (1975, Янев, Бахнева (1980); Йосифов и др. (1981); Янев (1981); Вапцаров (1983); Боянов, Йосифов (1986); Lilov et al. (1987); Marchev, Savova (1987); Harkovska et al. (1989); Marchev et al. (1989); Yanev (1987, 1989); Yanev et al. (1990); Dabovski et al. (1989, 1991); Goranov, Atanasov (1989, 1992); Marchev, Shanov (1991) и др.
Болшинството от авторите приемат орогенния характер на магматизма (Harkovska et al., 1989) – колизионен (Dabovski et al., 1989; Yanev, 1995) или постколизионен (Z. Ivanov, 1988; Burg et al., 1996).
Регионални геофизични проучвания в М 1:50 000 са извършени на цялата площ: гравиметрични (Иванова и др., 1982ф; Тодоров и др., 1989ф), магнитометрични (И. Иванов, 1974ф), аерогеофизични – гамаспектрометрични и магнитометрични в М 1:25 000 (В. Николов и др., 1980ф).
Сподели с приятели: |
