4.1.8.3. Чифлишки вулкански подкомплекс
Като официална неслоеста единица се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008b). Наименована е на с. Чифлик, Кърджалийско.
Скалите на единицата са разглеждани като „Перперешки риолитов комплекс” и отчасти „Светиилийски риодацитов комплекс”, именувани от В. Георгиев и др. (1996ф) и предложени като официални литостратиграфски единици от смесени скали (В. Георгиев, Милованов, 2003). В действителност те нямат характеристиките на такива, а са от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005), респ. подкомплекси. В Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992) пирокластитите на подкомплекса са отнесени към „задруга на втори кисел вулканизъм”, а при предшестващи изследвания са причислявани към различни „хоризонти”, отделяни по типа на вулканизма (Яковлев и др., 1954ф; Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960, 1961b; Кацков и др., 1966ф; Динков и др., 1968ф).
Чифлишкият вулкански подкомплекс е изграден от разнообразни кисели пирокластити и алтерниращи с тях органогенни варовици, разкриващи се на различни места в разреза, вулкански центрове и маломерни лавови потоци, изградени от трахидацити, дацити до риолити, трахириолити и перлити.
Възрастта на скалите, определена по стратиграфска позиция, палеонтоложки данни и изотопни датировки, е рупелска.
Скалите на Чифлишкия вулкански подкомплекс са обособени в две единици. Едната е слоеста – седиментно-пирокластична, а другата – неслоеста, означена като „кисели вулканити”, обединяваща лавите от вулканските куполи, секущите тела, потоци и др.
В пределите на картния лист се рзкриват единствено скали на варовиково-пирокластичната задруга.
Варовиково-пирокластична задруга (1CfOl1). За първи път с указания ранг единицата се разглежда при настоящото изследване Източните Родопи.
Скалите на задругата обединяват сравнително подробно разчленените от различни автори (Йорданов, 1996ф; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф, 1998ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф) пачки пирокластични последователности и алтерниращи с тях биостромни тела. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992) скалите са причислени към „задруга на втори кисел вулканизъм”.
В пределите на картния лист пирокластично-варовиковата задруга се разкрива в околностите на селата Карамфил, Пазарци, Синделци, Месари, Метлика и Рибино, както и западно от с. Горна кула.
Задругата се намира в сложни пространствени взаимоотношения с други олигоценски единици. Разполага се с размив върху мергелно-варовиковата задруга и марамори от подложката (западно от с. Рибино). Лежи съгласно, с рязка литоложка граница върху- или се зацепва (извън пределите на картния лист) със скали от Рабовския вулкански подкомплекс, както и върху седиментите на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга. Покрива се съгласно или се просича от скали на Звезделския вулкански комплекс.
Задругата е изградена предимно от последователност от разнообразни кисели пирокластити. Преобладават масивни до дебелослоести туфи, лапилно-блокови кисели туфи и в по-малка степен тънко- до среднослоести пеплопадни туфи. Всред тях се срещат издържани нива от кисели пирокластити, обогатени със среднокисели акцесорни (изнесени по експлозивен път) лапили. На различни места в разреза се установяват органогенни (рифови) варовици. Единицата се просича се от дайки и тела на Пчелоядския вулкански подкомплекс.
Характерна особеност за пирокластите от подкомплекса е тяхната зеолитизация. Зеолитовите скали са установени за първи път в района на Кърджали през 1967 г. (Alexiev, 1968). Минералите, заместващи стъклените частици, са зеолити, филосиликати (предимно селадонит), фелдшпати и опал (Yanev et al., 2006). Преобладаващият зеолитов минерал е клиноптилолитът, но се среща и морденит, аналцим и др. (Алексиев, Джурова, 1977; Джурова, Алексиев, 1988; Djourova, Aleksiev, 1989, 1990; Yanev et al., 2006 и др.).
Дебелината на пирокластитите на Чифлишкия вулкански подкомплекс е променлива, като в пределите на картния лист достига 300 m.
Киселите пирокластити от варовиково-пирокластичната задруга са отложени в плиткоморска обстановка, за което свидетелства присъствието на организмови останки и асоциацията с рифови варовици.
Изказвани са различни мнения за центровете, продуцирали пирокластиката от подкомплекса. Някои автори (Yanev et al., 1995, 2006; Moskovski et al., 2004 и др.) предполагат, че тя е продукт на пирокластични потоци (outflow facies) от Боровишката калдера.
По данни от Ar-Ar датировки и магнитостратиграфски корелации (Moskovski et al., 2004) от района на селата Върхари (32,28 Ма) и Седлари (32 Ма) – к. л. Кърджали М 1:50 000, възрастта на пирокластитите от подкомплекса се определя като рупелска. На много места всред разреза на задругата в района на Кърджали е описвана ранноолигоценска фауна (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф).
Сподели с приятели: |
