Кисели вулканити (PcτζOl1-2). В пределите на картния лист разглежданите скали се разкриват в околностите на селата Снегово, Пчелояд, Седефче, Рударка, Рибино и между селата Самотно и Тополка. По-широко разпространение имат на запад от изследваната площ (к. л. Джебел – М 1:50 000).
Вулканските тела на подкомплекса просичат скали от метаморфната подложка, мергелно-варовиковата задруга, Кърджалийската вулкано-седиментна група, Чифлишкия вулкански подкомплекс, епикластични, пирокластични, ефузивни и интрузивни (западно от изследваната площ) скали от Звезделския вулкански комплекс.
Единицата е съставена от вулкански скали с пъстър състав – дацити, трахидацити, кварцлатити (рядко) риолити и трахириолити. Те изграждат удължени предимно в изток-югоизточно направление неправилни и дайкоподобни тела, дайки и куполи, очертаващи Пчелоядската подзона на Галенитската тензионна зона.
Възрастта на разглежданите вулканити, определена по K-Ar метод – 29,5–32,2 Ма (В. Геогиев и др., 2003) и според взаимоотношенията им със скали от другите единици, отговаря на рупелска, като е възможно да прекрачва границата рупел-хат.
За първи път скали от единицата са описани в района на с. Аврен от Барска (1956). Подробна геоложка и петроложка характеристика на тези вулканити прави Маврудчиев (1964), който обобщава геоложките данни, получени при съвместни изследвани с Боянов и др. (1961ф). На Геоложката карта на България М 1:50 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров, 1992) разглежданите скали са означавани като „базалти” с неогенска възраст. Обстойни петроложки, гeохимични и геохроноложки изследвания на базичния вулканизъм правят Marchev et al. (1997, 1998, 2004).
В пределите на картния лист скали от комплекса се разкриват в околностите на селата Егрек, Букова махала и източно от с. Аврен. Отделните тела и дайки се установяват на к. л. Черничево и к. л. Маджарово – М 1:50 000.
Скалите от единицата изграждат дайки и малки щокообразни тела, просичащи високостепенните метаморфити от кристалинната подложка или риолитите на Планинецкия вулкански комплекс (източно и североизточно от изследваната площ). Представени са от базалти, висококалиеви трахибазалти, шошонити и базанити, като голяма част от тях се отличават с лампрофиров характер (Маврудчиев, 1964; Marchev et al. 1997, 1998, 2004).
Главно поради сходстсвото с алкалните базалти в Мизийската платформа магматизмът, с който се свързват скалите на комплекса, е считан за неогенски (Р. Иванов, 1963; Маврудчиев, 1964), плио-плейстоценски (Mavroudchiev et al., 1971) или плиоценски (Nozharov et al., 1981). Определената изотопна възраст по K-Ar метод за скали от Авренско-Черничевския тип – 26–28 Ма (Marchev et al., 1998, Milovanov et al., 2005), и Планинецкия тип – 27,5–28,5 Ма (Милованов, 1996ф; Milovanov et al., 2005), отговаря на ранен–късен олигоцен (рупел – хат).
Комплексът на късния базичен вулканизъм може да се подраздели на различни типове (на картата те са изразени обединено). Маврудчиев (1964) отделя Авренско-Черничевския и Планинецки тип, а новоустановеното тяло при Маджарово отделяме като Маджаровски тип. Обединяващ белег на скалите от различните типове е базичният им състав, сходната K-Ar възраст и взаимоотношенията им с другите единици – просичат риолити от Планинецкия вулкански комплекс и скали от метаморфната подложка. Разграничаващи отделните типове са специфичните петрографски и петрохимични (особено за Авренско-Черничевския тип) характеристики и пространствената им обособеност.
На територията на картния лист се разкриват скали единствено от Авренско-Черничевския тип.
Авренско-Черничевски тип. По този начин скалите се обособяват от Маврудчиев (1964). Разкриват се в околностите на селата Егрек, Букова махала и източно от с. Аврен. Разпространение имат и на изток от изследваната площ.
Скалите просичат метаморфити от фундамента. Маврудчиев (1964) описва за района на с. Черничево (к. л. Черничево М 1:50 000) дайка от алкални базалти, просичаща риолитова дайка. Контактите на дайките с вместващите скали са резки, като се наблюдават приконтактни промени.
Дайките са внедрени по разломни системи с направление И–З, С–Ю и СЗ–ЮИ (Marchev et al., 1997). Следят се в протежение от 20 до 100 и дори до 300 m (Маврудчиев, 1964; Marchev et al. 1997, 1998, 2004). Заграбват множество ксенолити от вместващите скали (Маврудчиев, 1964), както и малки ксенолити от мантийни перидотити, ултрамафични и мафични скали и ксенокристали от високо-Mg оливин (Marchev et al., 1997, 1998, 2004, 2006).
Според гореспоменатите автори скалите са представени от алкални базалти, някои от които имат базанитови до лампрофирови (камтионитови) характеристики. Според Marchev et al. (2004, 2006) първичните минерали са представени от оливин, високо-Mg и богати на Fe и Na клинопироксени, микрофенокристали от плагиоклаз, както и „мегакристали” от амфибол, оливин и клинопироксен. Санидинът и биотитът са относително редки. Основната маса е микролитова, финозърнестта, панидиоморфна, холокристалинна. Изградена е от клинопироксенови и амфиболови микролити с голямо количество аналцит и санидин в междинното пространство. Подробно петрографско описание на тези скали се прави в Маврудчиев (1964) и Marchev et al. (1997, 1998). Според тези автори скалите имат типични характеристики на вътрешноплочови алкални базалти.
Marchev et al. (2005, 2006) описват ултрамафични и мафични ксенолити със заоблена до полузаоблена, по-рядко ръбеста форма и размери до 7 cm. Изградени са от ултрамафични вебстерити, вебстерити, клинопироксенити, ортипироксенити, както и двупироксенови и клинопироксенови габра. Авторите свързват ксенолитите със слоести интрузии, разположени под метаморфните ядрени комплекси.
Определената изотопна възраст по K-Ar метод е в рамките на 26–28 Ма (Marchev et al., 1998), 26,1–27,9 Ma (Milovanov et al., 2005), което отговаря на ранен – късен олигоцен (рупел–хат).
Сподели с приятели: |
