Киселият тензионен комплекс се поделя на два подкомплекса – Устренски и Пчелоядски вулкански подкомплекс. В пределите на картния лист е представен единствено от скали на Пчелоядския вулкански подкомплекс.
Пчелоядският вулкански подкомплекс е изграден от вулканити с кисел състав, но с по-високо съдържание и по-големи вариации на SiO2 от това на Устренския. Анализите им попадат в полето на дацитите, трахидацитите, риолитите и трахириолитите. По-голяма част от анализите попадат в полето на висококалиевите, а единични в полето на среднокалиевите вулканити (фиг. 9).
ORG-нормализираните спайдърграми за вулканити от Пчелоядския вулкански подкомплекс (фиг. 12) показват силно обогатяване с LILE (K, Rb, Ba, Th) и обедняване на HFSE (Nb, Hf, Zr, Sm, Y, Yb). Тази конфигурация е характерна за син- до постколизионните гранити по Pearce et al. (1984). Впечатление правят високите положителни аномалии на Rb и Th и негативната аномалия на Ba. Наблюдават се слабо изразени негативни Eu аномалии (фиг. 13).
Кристализационната температура на кисели скали от Пчелоядския вулкански подкомплекс, определена по фелдшпатовия термометър на Stromer (1975), е в рамките на 840–870оС (Nedyalkov, Pe-Piper, 1998).
Комплексът на късния базичен вулканизъм е изграден от вулкански и субвулкански скали с предимно базичен състав. Подразделя се на няколко типа поради пространствена обособеност и специфични петрохимични
Фиг. 8. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали от Звезделския и Киселия тензионен вулкански комплекс
Фиг. 9. Диаграма SiO2 към K2O (Le Maitre et al., 1989) за скали от Звезделския и Киселия тензионен вулкански комплекс
Абревиатурни обозначения (към фиг. 9): Звезделски вулкански комплекс: лави - долна и горна ефузия, и неподелени вулканити (Zvl); дайки (Zvd); субвулкански тела (Zvs); Кисел тензионен комплекс: Пчелоядски вулкански подкомплекс (Pc).
характеристики на скалите. В пределите на разглежданата площ се разкриват скали единствено от Авренско-Черничевския тип.
Обстойни изследвания върху петрохимичните особености на разглежаданите скали правят Маврудчиев (1964), Marchev et al. (1997, 1998, 2004, 2006).
Фиг. 14
Фиг. 13
Анализите от скали на Авренско-Черничевския тип попадат в полето на базалтите, трахибазалтите, базанитите и тефритите.
Според съдържанията си на К2О (1,87–3,24 wt%) разглежданите скали се характеризират като висококалиеви (фиг. 15). Те са приблизително равни или малко по-ниски от тези на Na2O, но винаги Na2O–2 ≤ K2O.
Спайдърграмите за елементите следи от различните типове от комплекса на късния базичен вулканизъм показват контрастно различаващи се характеристики. При скалите от Авренско-Черничевския тип се наблюдават характеристики на океанско-островни базалти (по Thompson et al., 1984), което ги отделя и от всички вулканити в Източните Родопи. Стойностите на тежките REE са значително по-високи (до над 10 пъти) спрямо хондритовите, което предполага, че в източника не е присъствал гранат. При скалите от този тип липсват или се наблюдават слабо изразени положителни Eu аномалии, което отговаря на първичния им състав.
Табл. 2. Данни за главните оксиди (wt%), редки и елементи следи (ppm) за скали от комплекса на късния базичен вулканизъм
Сподели с приятели: |
