Като „кисел тензионен (дайков) комплекс” се разглежда за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф). Р. Иванов (1960) включва тези скали в „екструзията на киселите риолити” от „хоризонт на III кисел вулканизъм”. Горанов и др. (1960) отнасят риолитите и перлитите в района на селата Мишевско, Устрен и Воденичарско (к. л. Джебел – М 1:50 000) към „Устренски ефузивен район”. В следващи изследвания тези скали са разглеждани към „IV хоризонт на олигоцена – риолити и перлити” (Кацков и др., 1966ф) или като част от „задpуга на тpети кисел вулканизъм” и „дайков комплекс – тензионен” (Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Кърджали).
В регионален план комплексът е изграден от риолитови, трахириолитови, дацитови и трахидацитови тела, дайки, куполи, къси лавови потоци и (локално) пирокластити, които пресичат или покриват целия палеогенски вулканогенно-седиментен разрез, както и скали от метаморфната подложка. Изграждат Галенитската тензионна зона.
В пълния си обем киселият тензионен комплекс е съставен от Устренски и Пчелоядски вулкански подкомплекс. В пределите на картния лист се разкриват скали единствено от Пчелоядския вулкански подкомплекс.
4.1.10.1. Пчелоядски вулкански подкомплекс
Като „Пчелоядски риолитов комплекс” единицата е въведена от В. Георгиев, Милованов (2003). Ревизия на ранга и същността на единицата се прави в Обяснителната записка към к. л. Джебел М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008c), където е пълно характеризирана. Наименована е на с. Пчелояд.
Р. Иванов (1960) причислява скалите към „екструзия на фелзитовите риолити” от „задруга на трети кисел вулканизъм”. На Геоложката карта на България М 1:100 000 – к. л. Кърджали (Кожухаров и др., 1989) скалите от единицата са отнесени към „дайков комплекс – тензионен”.
Пчелоядският вулкански подкомплекс е изграден от вулканити с пъстър, но преобладаващо кисел състав. Секущите тела от състава му са обединени в единица, обозначена като „кисели вулканити”.
