Местоположение:
2
|
2
|
ЮЗ от с. Девeсилово
|
4
|
2
|
И от с. Егрек
|
BZ 23-1
|
1
|
с. Егрек
|
5
|
2
|
с. Голям Девeсил, над воденицата
|
3
|
2
|
И от Букова махала
|
IEG-01
|
1
|
с. Егрек
|
IIEG-01
|
1
|
вр. Пърженака
|
GJ-17
|
1
|
с. Горни Юруци
|
IIEG-04
|
1
|
вр. Пърженака
|
7
|
2
|
3 km СИ от с. Аврен
|
GJ-04
|
1
|
с. Горни Юруци
|
9
|
2
|
с. Черничево, при граничната застава
|
STR-10
|
1
|
с. Стражец
|
|
Източник:
|
2
|
Marchev et al. 1998
|
1
|
Маврудчиев, 1963
|
Фиг. 14. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали от комплекса на късния базичен вулканизъм – Авренско-Черничевски тип
Фиг. 15. Диаграма SiO2 към K2O (Le Maitre et al., 1989) за скали от комплекса на късния базичен вулканизъм – Авренско-Черничевски тип
Скалите от Авренско-Черничевския тип имат най-ниските 87Sr/86Sr – 0,70323–0,70338 (Marchev et al., 1998, 2004) отношения от всички вулканити в Източните Родопи и съответно най-примитивен състав. Според Marchev et al. (1997, 1998, 2004, 2006) присъствието на ксенолити от шпинелови лерцолити в някои от тях потвърждава мантийния им произход. Термобариметричните изследвания и сравнения с експериментални постановки показват, че мантийните ксенолити са формирани от водонаситена (>3 wt%) базична магма при налягане от 14–9 kbar (45–30 km) и температура 1200–850ºС (Marchev et al., 2006).
3222
|
|
W край на с. Красино
|
1216
|
|
400 m. S от с. Сладкодум
|
3048
|
|
800 m. NW от вр. Джельово
|
4022
|
|
2,5 km SE от вр. Калабак
|
4043
|
|
300 m. SW от вр. Кючукхисартепе
|
1205A
|
|
600 m N от вр. Ирантепе
|
1205B
|
|
600 m N от вр. Ирантепе
|
4047А
|
|
1,2 km W oт Кючукхисартепе
|
4047Б
|
|
1,5 km. W oт Кючукхисартепе
|
3495Б
|
760 m ЮЗ от с.Орешари
|
2267
|
|
250 m SSE от с.Рътлина
|
4022А
|
|
2,5 km SE от вр. Калабак
|
3212
|
|
150 m W.от края на пътя за с. Чифлик
|
4033Б
|
|
1SE oт вр. Тепеджиюрен
|
4166
|
2
|
И от северната махала на Морянци
|
4590
|
2
|
И от северната махала на Морянци
| 4.2. Кватернер
Кватернерните наслаги са поделени по литогенетичен и възрастов принцип на алувиални и пролувиални, с плейстоценска и холоценска възраст.
4.2.1. Плейстоцен 4.2.1.1. Пролувиални наслаги (prQp)
Пролувиалните наслаги имат ограничено разпространение в долината на р. Елбасандере, при с. Бодрево. Представени са от слабо заоблени чакъли и валуни с неиздържани лещи от гравийни пясъци.
4.2.1.2. Алувиални наслаги на надзаливни тераси (aQp)
Плейстоценските алувиални наслаги изграждат надзаливните тераси в долината на р. Крумовица при Крумовград. Представени са от полимиктови чакъли, валуни и пясъци с дебелина от 1–2 m до 5 m.
4.2.2. Холоцен 4.2.2.1. Пролувиални наслаги (prQh)
Пролувиалните наслаги изграждат малки наносни конуси западно от с. Едрино. Представени са от чакъли и пясъци, по-рядко от валуни, постепенно прехождащи в алувиалните наслаги на заливната тераса на р. Крумовица. Рядко се наблюдава груба хоризонтална слоестост. Дебелината им достига до 3–4 m.
4.2.2.2. Алувиални наслаги – руслови и назаливни тераси (aQh)
Алувиалните наслаги с холоценска възраст изграждат коритата и заливните тераси на р. Крумовица, р. Елбасандере и по-големите им притоци.
В долината на р. Крумовица наслагите са представени от разнозърнести пясъци, добре заоблени чакъли и валуни с полимиктов състав, хоризонтално или косо наслоени, с постепенни преходи в хоризонтална и вертикална посока. Видимата им дебелина на места е над 4 m. Русловият алувий е представен в грубокъсов фациес – добре заоблени валуни и чакъли с грубозърнест до гравиен песъчлив матрикс. Дебелината му е не повече от 2–3 m.
Алувиалните наслаги от заливната тераса на р. Бюйюкдере и р. Елбасандере, притоци на р. Крумовица, са изградени от чакъли и пясъци с ясна хоризонтална слоестост, като пясъците преобладават в горната част на разкриващия се разрез. В долните части латерално прехождат в чакъли. Русловият алувий е от добре заоблени полимиктови чакъли и валуни.
Сподели с приятели: |
