В рамките на к. л. Крумовград се установяват структури, които са свързани с двата основни етапа от развитието на региона – компресионен и екстензионен. Структурите от компресионният етап са представени от синметаморфни навлачни зони на срязване и синметаморфни гънкови структури. Продукт на късноалпийската корова екстензия са екстензионните зони на срязване (разломи на отделяне), Кесебирската подутина и късни разломни нарушения.
Синметаморфните гънкови структури са представени от изоклинални и нормални гънки от различен порядък. Изоклинални гънки са установени в трите литотектонски единици, но преобладаващо развитие се наблюдава в двуслюдените шисти на Девесилската единица, в участъка между Девесилово и разклона за Голям и Малък Девесил. Те са представени от тясно притиснати изоклинални гънки със западна вергентност. Осовите равнини на гънките съвпадат с транспозираната фолиация. Ориентировка на шарнирите им е паралелна на минералната линейност, която е с посока север–североизток (350–20º).
Нормалните линейни гънки са с дължина от няколко километра. Установени са източно от ултрабазитовите прастини при селата Голямо Каменяне и Аврен. Повечето от гънките са с вертикални осови равнини, но се наблюдават и западно вергентни гънки. Описаната в литературата Авренска синклинала, представлява поредица от синформни и антиформни гънки с посока на шарнирите 20–25º.
Компресионни зони. Burg et al. (1990, 1994), Ricou et al. (1998) характеризират Родопите като сложна, синметаморфна навлачна постройка, изградена от три терена – долен, междинен и горен, разделени от зони на пластични синметаморфни навличания. В рамките на картен лист Крумовград, отделяме две компресионни зони – Кесебирска и Девесилска зона (фиг. 18).
Кесибирска навлачна зона.Кесибирската зона на срязване е развита по границата между Кесибирска – Крумовишка и Кесебирска – Девесилска единици. Тя има синметаморфен, навлачен характер. Установените критерии за синметаморфен транспорт (Burg et al., 1990, 1996; Саров и др. 1995ф; Ж. Иванов, 1998; Bonev et al., 2006a), показват северна посока, за скалите на долната (Кесебирската единица) и юг–югоизточна посока на транспорт в залягащите върху нея Крумовишка и Девесилска литотектонска единица. Срязването се маркира от пластична, високотемпературна милонитна зона. В западната част на подутината, в участъка Евренлер, Лещарка, Пашинци и Тихомир, тя затъва полегато на запад с наклони 25–30º. Реактивираните участъци от пластичното срязване в тази част от зоната са описвани (Шабатов и др. 1965ф) като Токаченски разлом. От източната страна на структурата, между селата Гулия, Тъжево, Малък Девесил и югозападно от него, тя затъва стръмно на югоизток с наклони между 45–60º. Стръмната фолиация в съчетание с хоризонтала минерална линейност създава впечатление за дясно отседно срязване.
