Девесилска зона. Девесилската зона отделя разрезите на Крумовишката и Девесилската литотектонски единици. Тя е развита в близост до основата на ултрабазитовите пластини при селата Аврен и Голямо Каменяне. Следи се в района на селата Букова махала, Девесилово, Войница и Голямо Каменяне. Представлява десно разсед-отседно срязване, с пластичен характер на милонитната зона, в която се наблюдават и срязвания в зеленошистен фациес. Bonev et al. (2006a) го описват като Девесилски разлом, продължение на разлома на отделяне в Северна Гърция, минаващ от източната страна Кардамоската куполовидна структура. Според тях Девесилският разлом представлява реактивирана компресионна навлачна зона на срязване, еволюирала до отседно нарушение в крайните етапи на издигане на структурата.
Екстензионни структури. Зони на срязване. Отделената на картата екстензионна зона в северната част на Кесебирската подутина се покрива до голяма степен с описания от Bonev et al. (2006a), Токаченски разлом на отделяне. Според тях разлома на отделяне в района на Ада тепе, маркиран от здраво споени приразломни брекчи се свързва с разломната зона на Токаченския разлом, установен от Шабатов и др. (1965ф). В представената тук интерпретация екстензионната зона минава в основата на седиментите от Крумовградската група в участъка Сърнак, Папуняк и Дружинци (Западно бедро на подутината) и между Ада тепе, Дъждовник и Дъскари (североизточна част на подутината). Евентуалното продължение на този разлом на отделяне, виждаме в описания от Ж. Иванов (1998) Бряговец-Брусевски разлом на отделяне.
Подутини. Кесебирската подутина е описвана като Кесебирско подуване (Боянов, Кожухаров 1971); Крумовградска антиклинала (Р. Иванов, 1961а); Кесебирска антиформа (Саров и др. 1995ф); Кесебирски купол (Ж. Иванов, 1998; Bonev et al., 2006a). Тя представлява антиформна структура, удължена в североизточна посока. Ядката на структурата е изградена от скалите на Кесебирската литотектонска единица, представени от равномернозърнести, порфирни и аплитоидни метагранити. Западното бедро се оформя от скалите на Крумовишката единица. Фолиацията затъва полегато на запад. Източното бедро е оформено от Девесилската и Крумовишката единица. То затъва на югоизток с по-стръмни наклони наклони, като в напречен срез се вижда асиметричен профил на структурата. Според Burg et al. (1996), тази структура се формира през къснокредно време, когато се внедряват синтектонските гранитоиди от долината на Кесебир река. Като късноалпийска екстензионна структура е разгледана и от Ж. Иванов (1998) и Bonev et al. (2006a). В противоречие с тези виждания са редица факти за възрастите на гранитоидите от ядката (херцинска – Пейчева в Саров и др., 1996ф), ранноалпийска на протолитите на плагиометагранити от Девесилската единица от източното бедро на структурата (Саров и др., 1996ф, Ovtcharova, Sarov, 1995), но въпреки това най-вероятната възраст за изнасянето на мигматизираните гнайси от ядрото на структурата е късноалпийската.
