Като „субмеридионална зона, заемаща източната периферия на Момчилградското понижение” се описва за първи път в Обяснителната записка към Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Боянов в: Горанов и др., 1995). Според авторите в състава ù вземат участие всички палеогенски седименти, седимент-вулканогенни и вулкански
Фиг. 19. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалното развитие на главните късноалпийски структури в Източнородопското комплексно понижение (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист)
Абревиатурни обозначения: ЗИКС – Звинишко-Ибреджекска комплексна структура със СМП – Св. Маринско понижение; ВПП – Високополянско понижение (северна дистална зона на Нановишкия вулкан); ТД – Тракийска депресия; ГТД – Горнотракийска депресия; ИТД – Източнотракийска депресия; ХМП – Харманлийско понижение; АКБВ – Ареал на късния базичен вулканизъм; ПТЗ – Планинецка тензионна зона; ГТЗ – Галенитска тензионна зона; ЗТЗ – Загражденска тензионна зона; ТВТС – Татаревска вулкано-тектонска структура; ХП – Хайкънско понижение; ЗВТС – Звезделска вулкано-тектонска структура; ГИП – Горскоизворско понижение; ИРР – Източнородопски риф скали (вулканът Ирантепе), в т. ч. продуктите на т. нар. първи кисел вулканизъм. За западна граница се възприема ивицата на „втория среднокисел вулканизъм”.
В новите ни представи Крумовградският участък („зона”) включва всички палеогенски, в т. ч. палеоцен-средноеоценски и ранноприабонски скали, формирани до етапа на заложение, подстилащи и обтичащи в план югоизточният фланг на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Рифовите варовици от мергелно-варовиковата задруга най-често опасват като броеница вулкано-седиментното корито и така рамкират неговия периметър. Поради това в отделни участъци те могат да бъдат обособени като самостоятелна структура (бариера), но не като елемент на трога, в който се обрушват и преотлагат.
Крумовградският участък има усложнено развитие и по-особен статут. Той попада в категорията на трансзоналните тектоно-структурни подразделения, тъй като основната му – или централна, част се отнася към Североизточнородопското понижение, западните му участъци (приблизително западно от меридиана на Крумовград) – към гънково-блоковия комплекс на Момчилградската второразрядна структура, а северният фланг на източното му продължение е преработен в резултат на събития и съответно структурообразуване, свързани със Звинишко–Ибреджекската комплексна структура.
На територията на к. л. Крумовград обширна площ от Крумовградския участък се разполага по северната периферия от мантията на Кесeбирската подутина между селата Любинци и Пелин от изток, през южно и ЮЗ от Крумовград до околностите на с. Самотно. Дължината му е около 22 km при максимална ширина от порядъка на 5–6 km. Между селата Скалак и Сивогурка към него се включва и дълбоко всечения на ЮИ периметър на Лудетенския грабен.
В строежа на тази структура са обединени седименти, изпълващи пониженията от ранното развитие на областта, както и Ранилисткото (или т. нар. Същинско Източнородопско) понижение, запълнено от скалите на теригенния комплекс и мергелно-варовиковата задруга. От своя страна, неговото разположение е един от основните фактори, определящи периметъра на Североизточнородопското понижение в новоочертаните граници, поради което описанието му се прави при характеристиката на второразрядната структура.
