Този тип структури са отделени от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф; Йорданов, 1999б). Към тях се отнасят Крумовградското и Припекското понижение, чийто дефиниции са допълнени с характеристики за обхватност („панизточнородопски”) и сложност („съставни”, фрагментарни депресии). И двете понижения влизат в обхвата на различни по-късни второразрядни и треторазрядни структури (фиг. 19), поради което не са изразени на тектонските схеми на картата и на фиг. 18.
Крумовградско понижение. Структурата е отделена и характеризирана от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф) като „мастрихт-палеоценско панизточнородопско съставно понижение”. С това се акцентира върху три нейни характеристики: 1) ранно заложение; 2) широка обхватност; 3) сложност на вътрешната структура. Крумовградското понижение се изпълва и маркира от седиментите на Крумовградската група, свързани с процеси на крехки, предимно полегати срязвания на отделяне или от деколемантен тип, с блокова дезинтеграция, формиране на крехки гравитачни плаки по периферията на подуванията, съпроводено с обрушване и денудационни процеси от най-различно естество.
Залагането на тази структура бележи началото на късноалпийската тектонска активизация (R1). Съпроводено е от краткотрайна и, според нас, ограничена по обхват трансгресия (напр. Dimitrova et al., 2001 – за района на Ивайловград)
Съставността (мозаечният характер) на понижението произтича от често локалното развитие на периферните или (по-рядко) вътрешнопланински обуславящи го структури, т. е. от липсата на пространствена връзка между тях. Предвид механизма на залагане, площта му далеч надхвърля границите на Източните Родопи.
На територията на изследваната площ понижението се маркира на повърхността по типовите области на разпространение на Шаварската и Кандилската свита северно и северозападно от Кесебирската подутина между с. Дъскари и мах. Шавар, в Лудетинския грабен – между с. Скалак до северно от с. Топлица, в ивицата между СИ от с. Кандилка – с. Дражинци, както и в неголям реликт, установен при с. Самотно (Йорданов в: Саров и др., 2002ф).
