Югоизточна част („подзона”).Югоизточната част на СИРП има субмеридионално удължение, с дължина между селата Дъскари и Котлари (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) около 22,5 km. Ширината ù е в границите на 8–10 km. Централните и северните ù участъци са с продължение на северозапад, покрити и процепени от скалите на Нановишкия вулкански масив, под когото тя се съчленява с централната част на СИРП.
В строежа на този сектор са включени елементи от Крумовградското и Припекското понижение, бележещи началото на късноалпийското развитие, югоизточният периметър на треторазрядното Ранилистко понижение и т. нар. Източнородопска рифова бариера, обединени в единния периферен Крумовградски участък. Основен елемент на югоизточната част на СИРП представлява югоизточният фланг на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог заедно с внушителния Ирантепенски вулкан. Към нея са причислени южните дистални участъци на отлагане на потоци кисела пирокластика, свързани с дейността на Зимовинския вулкан (к. л. Книжовник – М 1:50 000).
Ранилистко понижение. Като „Същинско Източнородопско понижение” структурата е регистрирана от Йорданов (1999б). Новото наименование (поради омонимията с наименованието на първоразрядната структура) се предлага при настоящите изследвания на Източните Родопи. В него се осъществява най-мащабната късноеоценска трансгресия. Изпълва се и се маркира от отчасти смесената (бракично-морска) седиментация в основата на теригенния комплекс и мергелно-варовиковата задруга. Залагането на треторазрядната структура се осъществява на ранноилирския R22 етап.
На територията на к. л. Крумовград попада обширна площ от югоизточния фланг на понижението, следяща се от източната граница на картния лист (или меридиана на с. Любинци) през южно от Крумовград до околностите на селото Звънарка и Зейна. ЮИ от с. Звънарка и в землищата на селата Сивогурка и Малко Каменяне фрагменти от структурата са съхранени съответно в СЗ и ЮИ фланг на Лудетинския грабен. Между северно от с. Зейна и селата Рибино и Самотно (източно от т. нар. Рибиновско подуване – Атанасов и др., 1980ф) се оформя удължена в СИ–ЮЗ посока, дълга около 10 km и широка 1,5–3,5 km ивица, приобщена на по-късен етап към гънково-блоковия комплекс, определящ структурните характеристики на Момчилградското понижение („структурно-тектонска зона”).
Към Ранилисткото понижение се отнася и т. нар. Рударковски участък – преходна зона между СИРП и МГП, принадлежащ и охарактеризиран към югозападната част на Момчилградското понижение (Йорданов и др., 2008c). Участъкът бележи най-ранната морска инвазия, осъществена в рамките на МГП, поради което описанието му се прилага към характеристиките на югозападната част от тази второразрядна структура.
