Лавобречи и лапилно-блокови туфи – неподелени (1IrE3). Разглежданите скали са най-широко представени в строежа и състава на комплекса.
Разполагат се несъгласно върху седименти от конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга и с преход върху скалите от Лисичарската и Пъдарската свита. Покриват се с рязка литоложка граница от различни части от разреза на Кърджалийската вулкано-седиментна група.
Скалите от единицата са представени основно от лапилно-блокови пирокластити, които прехождат в- и алтернират с андезитови лавобрекчи, неиздържани нива от пепелни до грубопепелни среднокисели туфи, туфити и епикластити. На различни нива се разкриват лавови потоци от комплекса. Просичат се от аналогични по състав некове и линейни канали.
Лапилно-блоковите туфи са преобладаващо кафеникави, сиво-бежови или зеленикаво оцветени. Някои от блоковете са с размери над 1 m. Късовете са ръбати до относително добре заоблени. Изградени са от сиви до сиво-зелени андезити, сходни по вид и състав с лавовите скали от единицата. Една част от тях се отличава с характерно лилаво-червеникаво оцветяване, което се дължи на окисляване на двувалентното желязо. Матриксът е пепелен до грубопепелен, като в едни случаи има типично туфозен изглед, а в други – по-скоро лавов. Наблюдават се кафяви до зелено-кафяви витрокласти, интензивно до цялостно променени (смектитизирани, хлоритизирани), без запазени реликти от вулканско стъкло. Кристалокластите в повечето случаи са натрошени. Представени са от плагиоклаз (андезин), биотит и амфибол. Присъства и кластичен компонент от незаоблени кварцови зърна с неправилна форма.
На различни нива от разреза се срещат изолирани, неиздържани пластове и лещи от пепелни до грубопепелни среднокисели туфи.
Лавобрекчите са сиво-зелени или пъстрооцветени в зеленикави или червеникави тонове скали, изграждащи най-често серии от наложени един върху друг потоци с изменчиви дебелини. Андезитови късове са с ръбеста или полузаоблена форма. Размерите на късовете варират от няколко до 30–40 сm.
Дебелината на скалите от единицата е променлива – от няколко десетки метра по периферията на вулкана до над 800 m в централните му участъци.
Приабонската възраст на скалите е доказана с характерна фауна, установена всред туфите, туфитите и варовиците (Шабатов и др., 1965ф; Белмустаков в: Горанов и др., 1984ф; Сапунджиева в: Динков и др., 1968ф).
