Пясъчникова пачка (s). Пачката се следи като тясна ивица от Крумовград на север–североизток до източно от с. Ковил. Разполага се върху вулканските продукти на Ирантепенския комплекс, Лисичарската свита и конгломератно-пясъчниковата задруга. Покрива се с рязка литоложка граница от туфи на Зимовинския вулкански комплекс.
Скалите на пачката са представени от светолосиви на свежа повърхност и жълтеникави на изветряла, средно- дебелопластови дребнозърнести варовити пясъчници. Те са масивни, без градационна слоестост. На места се прослояват с мергелни пакети и лещовидно изклинващи гравийни до дребночакълни брекчоконгломерати. Късовете са полузаоблени до ръбести, представени предимно от кварц, амфиболити, гнайси, андезити и др. Дебелината на пачката се изменя от 0 до 50 m.
Дебелината на Пъдарска свита достига до 150 m.
Всред варовитите и мергелните нива на свитата (извън пределите на картния лист) е определена богата (предимно нумулитидна) приабонска фауна (Боянов, Маврудчиев, 1961; Горанов, 1960).
Под това наименование и ранг единицата се въвежда в настоящата записка. Наименована е на вр. Ирантепе. Обединява продуктите на Ирантепенския вулкан (Р. Иванов, 1960), откъдето произлиза наименованието ù.
В по-старата литература скалите на комплекса са причислявани към различни „хоризонти” на приабона (Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960). Като част от „задруга на първи среднокисел вулканизъм” се разглеждат на Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992). Под името „Калабашки андезитов комплекс” вулканитите са означавани от Саров и др. (1997ф), а по-късно и от В. Георгиев, Милованов (2003).
Ирантепенският вулкански комплекс е изграден предимно от среднокисели вулкански скали – лапилно-блокови и пепелни туфи и епикластити в незакономерна алтернация и преходи в лавобрекчи, лавови потоци и секущи тела (некове, линейни канали) с преобладаващо андезитов състав.
Скалите на комплекса са с основно разпространение на север от изследвания район между селета Чолаковци, Метла, Орешари, Чифлик (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000), Чал (к. л. Маджарово – М 1:50 000), Пелин, Лисичарка и Крумовград.
Скалите на единицата покриват и просичат всички по-стари наслаги с приабонска възраст: седименти, изпълващи понижения от ранното развитие на областта (Подрумченска свита); скали на конгломератно-пясъчниковата, мергелно-варовиковата задруга, Лисичарската и Пъдарската свита, като материалите на последната се прослояват с– и покриват от запад вулканите на комплекса. Между селата Рътлина и Джанка в отделни локалитети върху тях се захващат неголеми рифови постройки с приабонска възраст, некоректно приобщени към състава на комплекса в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец (М 1:50 000). Освен тях и седименти от състава на Пъдарската свита, скалите на комплекса се покриват от кисели туфи и туфити на Зимовинския вулкански комплекс, а по поречието на р. Крумовица между селата Златолист и Метла (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) – директно от туфо-туфитната пачка (туфитно-туфозна задруга) и по-ограничено лави на Рабовския вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс). В района между селата Сладкодум и Морянци (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) се покриват от пирокластика и се процепват от риолитови тела от състава на Планинецкия вулкански комплекс.
В регионален план Ирантепенският вулкански комплекс (респ. вулкан) изгражда ЮИ фланг на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Приабонската възраст на скалите е доказана по K-Ar датировки и по взаимоотношенията си с фаунистично датирани подстилащи и покриващи единици.
В пределите на картния лист Ирантепенският вулкански комплекс е представен в непълен обем, изграден от следните единици: лавобрекчи и лапилно-блокови туфи – неподелени, и среднокисели вулканити.
