Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 6.81 Mb.
|
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
- Навигация на страницата:
- 4.1.10.1. Долна туфо-туфитна епикластична пачка (1ZvOl 1 )
- 4.1.10.2. Базични до среднокисели вулканити – долна ефузия (2ZvαβOl 1 )
- 4.1.10.3. Горна туфо-туфитна епикластична пачка (3ZvOl 1 )
- 4.1.10.4. Базични до среднокисели вулканити – горна ефузия (4ZvαβOl 1 )
- 4.1.10.5. Базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес (5ZvαβOl 1 )
4.1.10. Звезделски вулкански комплексЗвезделският вулкански комплекс тук се разглежда като неслоеста вулканска единица, отговаряща на въведената от В. Георгиев, Милованов (2003) официална литостратиграфска единица от смесени скали, означена като „Звезделски андезитобазалтов комплекс”. Тя е с редуциран обем в сравнение с последната, като от състава ù са извадени скалите, причислени от нас към Зорнишки вулкански подкомплекс. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Къджали) скалите на комплекса са отнесени предимно към „задругата на трети среднокисел вулканизъм”. Звезделският вулкански комплекс има широко разпространение в по-южните райони, където е развит в пълния си обем. Поради това историческата справка за него и за съставящите го единици се дава в Обяснителната записка за картен лист Джебел в М 1: 50 000. В пределите на к. л. Кърджали единицата се разкрива в югоизточната му част между вр. Бешиктепе на запад и с. Врело на изток. Скалите на комплекса се разполагат върху кисели пирокластити от Чифлишки вулкански подкомплекс и седименти на Джебелска свита, като в по-късните етапи на развитие се генерират секущи субвулкански тела. В района между селата Падница и Соколино се наблюдава няколкократно редуване на скали от комплекса с кисели пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Единицата се покрива от скали на варовиково-мергелната задруга и кисели пирокластити от Равенския вулкански подкомплекс. Просича се от вулканити на Момчилградския и Соколинския вулкански подкомплекс. Скалите от единицата са представени от базични до среднокисели лави, съпътстващи вулканомиктови седименти, маркиращи периоди на затишие на вулканската дейност и в по-малка степен пирокластити. Епикластитите, туфитите и туфите постилат и разделят две ефузии от сходни по характеристики базични до среднокисели лави. Базичните разновидности са по-редки, като се явяват през различни етапи от вулканската активност. В късните етапи от развитието на вулканизма се внедряват множество дайки и субвулкански тела, а южно от площта на картния лист се разкрива и хипоабисална интрузия. K-Ar датировки за вулканитите от комплекса са от порядъка на 31,5 Ма (Lilov et al., 1987; V. Georgiev, Milovanov, 2003). Чрез магнито-стратиграфски корелации Moskovski et al. (2004) потвърждават възрастта на скалите като рупел. В пределите на картния лист Звезделският вулкански комплекс се подразделя на следните единици (от долу – на горе): долна туфо-туфитна епикластична пачка; базични до среднокисели вулканити – долна ефузия; горна туфо-туфитна епикластична пачка; базични до среднокисели вулканити – горна ефузия и базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес. 4.1.10.1. Долна туфо-туфитна епикластична пачка (1ZvOl1)В миналото скалите на пачката са приемани предимно като туфобрекчи, туфи и туфити (Яковлев и др., 1954ф; Р. Иванов, 1960, 1961; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф). По късно Harkovska et al. (1994, 1998) и Moskovski et al. (2004) описват и определят по-голямата част от тези скали като вулканомиктови седименти (епикластити). Скалите от пачката се разкриват източно от Бешиктепе между селата Садовица, Багрянка, Соколино, Островец и Друмче. Единицата се разполага върху скали от Джебелска свита, Рабовския и Чифлишкия вулкански подкомплекс. Покрива се от лавите на долната ефузия, кисели пирокластити от Равенския вулкански подкомплекс и варовици от варовиково-мергелната задруга. В района на с. Падница се установява зацепване с кисели пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Просича се от субвулкански тела и дайки, свързани с комплекса и вулкански тела от състава на Момчилградския и Соколински вулкански подкомплекс. Пачката е изградена предимно от вулканомиктови седименти, епикластити, туфити и незначително количество базични до среднокисели пирокластити. Най-разпространени са вулканомиктовите брекчоконгломерати. Те са дебелослоести до масивни, с неравномерно разпределен сиво-жълтеникав песъчлив до гравиен, в различна степен туфозен, матрикс. Късовете са дребно- до едрочакълни, с отделни валуни и блокове. Обработката им е от средна до добра. По състав са главно от базични до среднокисели вулканити, като често срещани са червено-виолетовите феноандезити. Рядко присъстват чакъли от метаморфити. На различни места в разреза на пачката се срещат относително издържани нива, прослойки и лещи от туфозни вулканомиктови псамитови до гравийни пясъчници, алевролити, туфити и среднокисели туфи. Дебелината на пачката в пределите на картния лист варира, като максималната достига 125 m. Harkovska et al. (1994) считат, че обстановката на отлагане на вулканомиктовите седименти е плиткоморска – литорална до неритична. Ние предполагаме, че подхранването на скалите от пачката е свързано основно с размив на среднокисели приабонски вулканити. Възрастта на скалите по стратиграфска позиция е рупелска. За скали от пачката, западно от с. Карамфил (к. л. Крумовград 1: 50 000) Harkovska et al. (1997) привеждат фаунистични определения и с хатска възраст. Впоследствие Moskovski et al. (2004) ги корелират магнито-стратиграфски с долноолигоценски единици от района. 4.1.10.2. Базични до среднокисели вулканити – долна ефузия (2ZvαβOl1)Под това название единицата е отделена при настоящото изследване. Р. Иванов (1960, 1961) ги отнася основно към „горна андезито-базалтова ефузия”. Скалите от единицата се разкриват източно от Бешиктепе между селата Садовица, Багрянка, Соколино, Островец и Друмче. Вулканитите се разполагат върху скали от Рабовския и Чифлишкия вулкански подкомплекс и Джебелската свита. Постилат се от скалите на долната туфо-туфитна епикластична пачка. В околностите между селата Соколино и Падница алтернират с кисели пирокластити от Чифлишки вулкански подкомплекс. Просичат се от тела и дайки, свързани с по-късните етапи от развитието на комплекса, както и такива от Соколинския и Момчилградския вулкански подкомплекс. Покриват се от скали на варовиково-мергелната задруга. Единицата е изградена главно от лавови потоци и покрови от масивни, често призматично напукани, предимно сиво-черни до черни дребно- до среднопорфирни андезитобазалти и андезити, рядко в преход към базалти или латити. Андезитобазалтите и андезититe изграждат основната част от комплекса. Първичните минерали са 5-40% от обема на скалата. Плагиоклазите са зонални, като при андезитите са андезин до лабрадор, а при андезитобазалтите – лабродор, по-рядко до битовнит. Фемичните минерали са представени от авгит, енстатит, амфибол и биотит. В по-базичните разновидности се среща оливин. Акцесорните минерали са титаномагнетит, титанит и призматичен до иглест апатит. Основната маса е хиалопилитова, по-рядко трахитова. Всред лавите се наблюдават миндали, запълнени с хидротермална минерализация. Някои андезити съдържат капкоподобни базични включения с интерсертална основна маса (Marchev et al. 1994; Nedyalkov, Pe-Piper, 1998). Според Nedyalkov, Pe-Piper (1998) плагиоклазът в тях има битовнитова преиферия, като същия състав имат и микролитите в основната маса. Вулканското стъкло във включенията е по-базично отколкото това в самите скали. Това е указание за смесване на две магми през различни стадии от еволюцията. Според тези автори по-рядкото внедряване на базична магма предполага пулсираща връзка между централна магмена камера с по-ниско налягане и по-дълбоко разположен източник с по-примитивна базалтова магма. Други признаци за смесване на магми, описвани за лавите от Звезделския вулкански комплекс, са неравновесни кристални асоциации и разлика в състава на течностни включения в минералите и основната маса, както и разлика в състава на ивички в разслоени лавови потоци (Недялков 1986; Marchev et al. 1994; Nedyalkov, Pe-Piper. 1998; Raicheva et al., 2001; Raicheva, Marchev, 2003, 2006). Максималната дебелина на лавовите потоци достига 100 m. 4.1.10.3. Горна туфо-туфитна епикластична пачка (3ZvOl1)Единицата се разкрива в околностите на с. Садовица и с. Врело. Скалите на пачката се разполагат върху лавовите потоци от долната ефузия и се покриват от тези от горната ефузия. По характеристики скалите са сходни с тези от долната туфо-туфитно епикластична пачка. Представени са предимно от вулканомиктови седименти, епикластити, туфити и незначително количество базични до среднокисели пирокластити. В случая източникът на подхранване за късовете във вулканомиктовите седименти са предимно базичните до среднокисели вулканити от Звезделския вулкански комплекс. Максималната дебелина на пачката е 40 m. 4.1.10.4. Базични до среднокисели вулканити – горна ефузия (4ZvαβOl1)Скалите на единицата се разкриват в околностите на с. Садовица и на изток до с. Врело. Вулканитите залягат върху скалите от горната туфо-туфитно епикластична пачка. Процепват скалите от долната туфо-туфитно-епикластична пачка и долната ефузия. По характеристики вулканските скали от горната ефузия са сходни с тези от долната. Представени са от сиво-черни до черни дребно- до среднопорфирни андезитобазалти и андезити, рядко базалти и латити. Изграждат лавови потоци, покрови и издължени и изометрични секущи вулкански тела. Дебелината на лавовите потоци достига 40 m. 4.1.10.5. Базични до среднокисели вулканити – субвулкански фациес (5ZvαβOl1)Субвулкански тела от състава на комплекса в пределите на картния лист се разкриват източно от с. Садовица. Вулканитите са внедрени в скалите на Чифлишкия вулкански подкомплекс, Джебелската свита и долната туфо-туфитна епикластична пачка. Изграждат силове, неправилни тела и дайки. Скалите от силовете и неправилните субвулкански тела са от зърнести сферичноизверящи, сивочерни до черни андезитобазалти до андезити. Кристалната минерална съставка изгражда 60–100% от обема на скалата. Преобладаващи са плагиоклазите (лабрадор), които са зонални. Фемичните минерали са представени от орто- и клинопироксен, рядко оливин. Основната маса е с интерсертална структура. Дайките се разкриват в околностите на с. Багрянка и източно и югоизточно от с. Соколино. В околностите на с. Багрянка изграждат северозападния фланг на Багрянско-Пазарския дайков сноп, а източно от с. Соколино контрол върху внедряването им оказва Соколинския вулкан. Дайките просичат скали от Чифлишкия и Соколинския вулкански подкомплекс и скали от Звезделския вулкански комплекс. Контактите им с вместващите скали са резки, ясно секущи. Дайковите скали са предствени от сиво-черни до черни андезитобазалти и андезити, рядко базалти. Първичните минерали изграждат до половината от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз (андезин до лабрадор), амфибол, биотит, клино- и ортопироксен. В по-базичните разновидности се срещат редки оливинови кристали. Основната маса е с хиалопилитова и микролитова структура. Изградена е от плагиоклазови, по-рядко пироксенови и магнетитови микролити. Изтегляне 6.81 Mb. Сподели с приятели:
|