4.1.11.1. Устренски вулкански подкомплекс
Рангът и принадлежността на единицата са определени за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф). Географското име е заимствано от Горанов и др. (1960).
Като официална неслоеста литостратиграфска единица се въвежда в обяснителната записка на Геоложка карта в М 1: 50 000, к. л. Джебел (Йорданов и др., 2008).
В пределите на картния лист единицата е представена от кисели вулканити – дацити и риолити.
Кисели вулканити (UsρOl1). Разкриват се западно от с. Сипец и южно от с. Мишевско. В структурно отношение са част от Устренската подзона на Галенитската тензионна зона.
В указания район телата просичат мрамори и мигматизирани биотитови гнайси на фундамента. Контактите обикновено са стръмни и резки. В ендоконтактните зони често присъстват късове от вместващите скали.
Риолитите са сиво-бели с розов оттенък до червеникави, с масивна и ивичеста текстура, средно- до дребнопорфирни. Първичните минерали са представени от магматично кородиран кварц, санидин и еднични люспи от биотит. Основната маса в повечето случаи е изградена от финопрорастнали в микрографическа структура кварц и К-фелдшпат.
За риолити от екструзивният купол южно от с. Мишевско е определена изотопна възраст по K/Ar метод – 31 Ма (Lilov et al. 1987). Сходни определения по K/Ar метод за тела извън разглежданата площ, са в рамките на 31,0-31,5 Ма (Lilov et al.1987; V. Georgiev, Milovanov, 2003). Тези данни определят рупелската им възраст.
4.1.12. Петрохимична и геохимична характеристика на палеогенския вулканизъм
Едно от първите обобщения за петрохимичното развитие на вулканизма в Източнородопското палеогенско понижение прави Р. Иванов (1963). Преобладава схващането за т. нар. калиева тенденция, т. е. съдържанието на K2O нараства на север и с темпоралното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1963; Marchev, Shanov, 1991, Yanev et al., 1998). Върху петрохимичните и геохимични характеристики на базичните до среднокисели вулканити работят редица автори – Marchev et al. (1989, 1998, 2004), Nedyalkov, Pe-Piper (1998), Yanev et al. (1989, 1998) и др. Проблемите, свързани с киселия вулканизъм, се разискват от Янев и др. (1983), Yanev et al. (1990), Yanev (1998) и др.
Съществуват няколоко хипотези за геодинамичното положение на магматизма в Източните Родопи, съответно и за неговия генезис. Според едни автори вулканизмът е свързан със субдукция (R. Ivanov, 1963, Димитрова и др., 1979, Marchev et al., 1989; Marchev, Shanov, 1991 и др.). Хипотезата за магматизъм, свързан с континенталната колизия е предложена през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980), доразвита в няколко последващи работи (Yanev et al., 1989, 1995, 1998; Dabovski et al., 1991; Marchev et al., 1994, 1998 и др.). Поради това, че магматизмът е проявен от тектонска гледна точка след колизията, Z. Ivanov (1988) го приема за постколизионен.
Значението на петрохимичната и геохимичната информация при отделянето на единиците от вулкански скали по възприетия литостратиграфско-вулканоложки подход на картиране обуслови извършването на специализирани изследвания и в тази насока. Главните оксиди са анализирани по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в централната научно-изследователска лаборатория към Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”. Елементите следи (Ba, Rb, Sr, Y, Zr, Nb, Ni, V, Cr, Sc, Co) и редкоземните елементи REE (La, Ce, Sm, Eu, Yb) са анализирани по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в лабораторията на Геологическия институт, София.
За по-пълно характеризиране на петрохимичните и геохимичните особености на разглежданите вулканити са използвани и анализи извън пределите на картния лист, както и такива, поместени в различни научни публикаци и фондови материали.
При нанасянето на анализите на TAS класификационната диаграма (Le Bas et al., 1986; Le Maitre et al., 1989), анализите са преизчислени към 100% сухо вещество. Условната граница между риолити и трахириолити се поставя при >8 wt% сума на алкалиите (Miyashyro, 1978; Bogatikov et al. 1981).
Сподели с приятели: |
