Кисели вулканити (4RvρOl1). За първи път риолитови тела към състава на “VI хоризонт на олигоцена – хоризонт на третата кисела ефузия” са описвани от Шабатов и др. (1966ф). Harkovska, Djurova (1994) отбелязват и характеризират свлачищно преотложени блокове от риолити и кисели туфи. Sv. Georgiev, Marchev (2005) изказват мнението, че тези скали представляват силно спечени пирокластити, а В. Георгиев и др. (1998ф) ги описват като вторични кварцити.
Вулканитите изграждат малки, в някои случаи извънмащабни, риолитови тела в района на селата Равен, Плешинци и Ябълковец. Те просичат материалите на пъстрата туфозна задруга, покриват се с размив от- и се преотлагат в седиментите от задругата на блоковите брекчи.
Риолитите са бели и светлосиви, в някои случаи червено-кафяви на цвят, плътни, брекчевидни на места, с дребни редки порфири от салични минерали. Текстурата им е масивна, на места брекчевидна. Структурата е хиалинна, аксиолитова. Най-често срещани са сферолитовите риолити. Изградени са от сферолити, съставени от радиалнолъчест влакнест агрегат от К-фелдшпат, разположен всред микрофелзитова основна маса. Пространството между късовете е изградено от запазени или протокластично натрошени плагиоклазови и санидинови кристали, както и единични люспи от биотит. На места се наблюдава различна степен на девитрификация на вулканското стъкло в типични аксиолитови структури, които са характерни и за силно спечени пирокластити (игнимбрити).
Възрастта на скалите е рупелска.
4.1.8.11. Биволянски дацити (BvτζOl1)
Скалите са установени и обособени под това име при настоящото изследване. Като официална основна неслоеста единица се въвежда в Обяснителната записка на съседния картен лист Студен кладенец – М 1: 50 000 (Йорданов и др., 2008).
Дацитите изграждат секущо тяло, пресичащо скалите на най-младия подкомплекс от състава на Нановишкия вулкански комплекс– Равенския. Въпреки силно ограниченото си развитие единицата не е включена в неговия обем, а се разглежда самостоятелно поради специфичния си състав, рязко контрастиращ с останалите скали на този подкомплекс.
Биволянските дацити изграждат удължено в ИЮИ–ЗСЗ посока тяло с дължина около 30 m и ширина 15 m, разположено в землището на западната махала към с. Биволяне в самата източна периферия на картния лист.
Тялото просича рифови варовици от пирокластично-варовиковата задруга. В приконтактните части варовиците са локално окременени. Покривка не е запазена.
В някои участъци се наблюдава редуване на по-тъмни и по-светли слоеве, които маркират флуидалност, напречна на удължението. Паралелно на нея е развита система от пукнатини.
Скалите са кафяво-черни до червеникави дребно- до средно порфирни масивни дацити до трахидацити. Първичните минерали изграждат 10–15 % от обема на скалата. Представени са от порфири и субпорфири от плагиоклаз (андезин), санидин, пироксен и биотит. Акцесорни са апатит, циркон и магнетит. Основната маса е изградена от множество плагиоклазови микролити, санидин, кристалити и незначително количество вулканско стъкло. В случаите, в които плагиоклазовите микролити са гъсто разположени и са субпаралелно ориентирани, микролитовата структура прехожда в трахитова.
По стратиграфска позиция възрастта на скалите от единицата се приема условно като рупелска.
4.1.8.12. Задруга на блоковите брекчи (bbOl1)
Задругата е отделена при настоящото изследване. Въпреки подчертано седиментния си характер, тя е причислена условно към Нановишкия вулкански комплекс. Мотивите за това са наличието на туфозен материал в състава на матрикса на псефитните скали и привързаността към структура, свързана с формирането на Нановишката калдера.
В пределите на картния лист скалите на задругата се разкриват в района на селата Плешинци и Чобанка.
Единицата се разполага с размив върху пирокластити и риолити от Равенския вулкански подкомплекс и вулканити от Момчилградския вулкански подкомплекс. Границата с епикластитите от Звезделския вулкански подкомплекс е тектонска. Скалите запълват периферен грабен, свързан с формирането на Нановишката калдера.
Задругата е изградена от полигенни чакълни до блокови и гигантско-блокови хаотични брекчи с неравномерно разпределен матрикс. Късовата компонента е представена от разнообразни базични до среднокисели вулканити (лилавочервени фенолатити, сиви среднопорфирни феноандезити, черни феноандезитобазалти до андезити), риолити, кисели пирокластити, варовици, редки гнайсови чакъли и д.р. Матриксът е псамитов до гравиен песъчлив, в някои случаи примесен с кисел туфозен материал.
Максималната дебелината на задругата е 60 m.
Скалите представляват класическа калдерна брекча, отложена и примесена със седименти на сладководен калдерен басейн.
Възрастта на скалите по стратиграфска позиция се приема за рупелска.
4.1.9. Джебелска свита (DOl1)
Топонимното определение (по гр. Джебел) в името на единицата е въведено от Горанов (1960). Джуранов и др. (1972) и М. Иванов (в: Тенчов – ред., 1993) го считата за невалидно като по-късен синоним на т. нар. Шех-джумайски пясъчници (Радев, 1926). Независимо от това означаването на единицата като Джебелска свита е широко възприето, в т. ч. и в Геоложката карта в М 1: 100 000. Ние също го приемаме, считайки „Шех-джумайските пясъчници” за забравено име (nomen oblitum). При настоящото изследване в типовата област (к. л. Джебел – М 1: 50 000) в основата на единицата се въвежда един член. Същият (Загорски член) не е представен в рамките на к. л. Кърджали.
Седиментите на свитата се разкриват на сравнително голяма площ в южните части на картния лист, в околностите на Джебел и селата Вълкович, Подвръх и Тютюнче. Те изпълват треторазрядното Джебелско понижение от рамките на Момчилградското комплексно понижение.
Отложенията на свитата залягат с размивна граница (базално съгласие) върху- и се зацепват с материали, идентични по характер с тези, отнесени към състава на варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишкия вулкански подкомплекс – Нановишки вулкански комплекс). Процепват се и се покриват от пирокластитите и лавите на Звезделския вулкански комплекс.
Седиментите се характеризират със сравнително еднообразен литоложки състав, представен от много специфични теригенни материали – сиво-бели, жълти до ръждиви пясъчници. Значително по-ограничено е участието на алевролити, песъчливи варовици, глини и единични пластове от кисели туфи, туфити и дребнокъсови конгломерати.
Пясъчниците са разнозърнести полимиктови или кварц-фелдшпатови, с груба хоризонтална и коса слоестост и лоша сортировка. Матриксът е глинест и по-рядко варовит. Характерно е наличието на дребночакълни конгломерувани късове от кисели туфи и разнообразни висококристалинни скали от подложката. Основните минерални зърна са представени от кварц, фелдшпат, по-рядко мусковит и променен биотит. Присъстват и въглефицирани растителни останки. Често се наблюдава цимент от железни хидроокиси.
Северно от Джебел са характерни глинесто-песъчливите алевролити. Те са тъмносиви, с ясно изразено наслояване, по-добре споени, с мономинерални зърна от кварц, фелдшпат, хлорит, мусковит и въглефицирано органично вещество.
В рамките на картния лист дебелината на свитата достига 150 m.
R. Ivanov, Kopp (1969) определят седиментите като делтови образувания.
Горанов (1982) предполага алувиално-пролувиално-езерен произход.
Нашето мнение, че повечето от характеристиките на единицата – пълнеж, структурни белези (коса слоестост) и доказано смесен (алувиално-морски) генезис са в подкрепа на идеята на Ivanov, Kopp (1969), но с етап на развитие и посока на транспорт, напълно различен от представите на посочените автори.
Рупелската възраст на свитата е определена биостратиграфски в съседни, разположени на юг площи (Радев, 1926; Сапунджиева, Янев, 1984).
