Съществуването на куполовидни структури в Родопите е забелязано доста отдавна. За района на Източните Родопи, Р. Иванов (1961) описва Белоречко подуване, което разглежда като докамбрийска структура. Според Д. Яранов (1960); И. Боянов, Д. Кожухаров (1968, 1971) подуванията в Източните Родопи представляват стари докамбрийско-палеозойски структури, запазили тенденцията си на издигане и през алпийско време. По-късно Ж. Иванов (1998) характеризира същата структура, като Белоречка подутина, формирана в резултат на късноалпийската корова екстензия, която започва да се развива в началото на горната креда. Като цяло подутината представлява антиформна структура с посока ССИ (20–40°). Картен лист Мандрица обхваща източната част от ядрото на тази структура, изградена от скалите на Белоречката литотектонска единица. Ядрото на структурата се ограничава от изток от Меденбукско-Орешиновския разлом на отделяне (Ж. Иванов, 1998). Основната зона на този разлом се разкрива между селата Орешино и Меден бук. Алохтонният блок е изграден от скалите на Мандришката литотектонска единица и седиментите на палеогенското понижение. Равнината на разлома на отделяне потъва полегато (20–30°) на изток.
Подходите на тектонското райониране са разработени от Йорданов (1999а,b) и Yordanov (2002), и доразвитипри настоящите изследвания на Източните Родопи.
В хода на проучването се наложиха известни терминологични промени. Те са свързани с употребата на термина „структурна (тектонска) зона”. Досега той се използваше в традиционния си (в т.ч. и за района на Източните Родопи) широк смисъл за структури от различен порядък и характер. Като такъв той фигурира и на отпечатаната геоложка карта на картния лист. Впоследствие бе счетено за целесъобразно употребата на термина „зона” да се хармонизира с възприетия понастоящем (при тектонското райониране на Алпийските и Карпатските терени) по-тесен смисъл за структура с определен по-висок ранг. Във връзка с това използваните досега „зони” и „подзони” са заменени с по-неутрални понятия като „структура”, „част” или „участък”.
Промяната е извършена при подготовката на обяснителната записка, последвала отпечатването на геоложката карта. За да се постигне терминологична съпоставимост между двата материала, в тектонската схема на записката и при въвеждащите текстове на тектонското райониране, структурните термини са показани с двояката им употреба.
Като условно първоразрядна структура, обединяваща цялото палеогенско пространство, се отделя Източнородопското комплексно понижение. С добавката „комплексно” (за разлика от традиционно използваното название „Източнородопско понижение”) се акцентира върху сложния, преимуществено вулкански строеж и пространствена изменчивост.
Второразрядните структури обединяват или представляват междинна категория спрямо треторазрядните единици. От своя страна те са тектонски и/или вулкански структури. Отделени са три второразрядни структури. Две от тях – Североизточнородопската и Момчилградската, са с характер на комплексни депресии, а третата – Звинишко-Ибреджекската, е със специфичен и силно усложнен вътрешен строеж. От своя страна те могат да бъдат отъждествявани с комбинация от две и повече треторазрядни структури. Тензионните трансзонални зони са самостоятелни структурни единици извън горепосочения йерархичен ред.
Структурообразувателните процеси са обособени в 4 главни етапа: R1 – ларамийски; R2 – илирски (късноеоценски); R3 – пиренейски (рупелски) и R4 – неотектонски (хат-рецентен). Всеки от тях е поделен на съответния брой подетапи (структурни подетажи) в обвръзка с времето на залагане на треторазрядните структури. Характерно за целия периметър на първоразрядната структура е неизразителната гънково-блокова, „германотипна” нагънатост.
Залагането на трите второразрядни структури в трайно очертаните им граници се предшества от формирането на Крумовградското и Припекското понижение, чиито регионален обхват и залагане се свързва с края на ларамийския и началото на илирския етап на развитие. За разлика от тях в един по-късен времеви интервал, съответстващ на началото на пиренейския етап, се формира друга широкообхватна депресия – Кърджалийската, с „трансзонален” характер.
Сравнително по-подробни сведения спрямо съподчинеността на структурите, както и принципите и критериите на тектонско райониране, са изложени в Обяснителната записка към картен лист Искра в М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008c).
От второразрядните структури в пределите на картния лист е застъпено само Североизточнородопското понижение с една специфична своя част – Мандришкото понижение (означено на тектонската схема към геоложката карта и като „Ивайловградска подзона”.
Фрагменти от по-ранните Крумовградско и Припекско понижение се установяват и на територията на картния лист. Тук те са обособени в отделения от нас Орешиновски участък („зона”) в обхвата на второразрядната структура.
