Като регионална структура от втори ред в пределите на к. л. Мандрица е застъпена сравнително ограничена и специфична по своето разположение и развитие част от Североизточнородопското понижение (СИРП). Подобно на Момчилградското понижение, в регионален план СИРП е предопределено от периметъра и разположението на високорангови негативни огъвания във фундамента по периферията на- или в междусводово-блоковите пространства.
Понижението се отъждествява с пространството, рамкирано по границата на Ранилисткото понижение, Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог и западните участъци на Кърджалийската депресия. Към него спадат Маджаровската и Боровишката вулкано-тектонска структура. По периферията с кристалинните бордове се маркират откъслечни площи, отнасящи се към обхвата на по-ранните Крумовградско и Припекско съставно понижение.
Като цяло Североизточнородопското понижение има генерално СЗ–ЮИ направление (~130º), дължина около 75 km и сравнително постоянна (~40 km) ширина. На СЗ то е тектонски ограничено по разломи, оформящи Тополовския клин (Боянов и др., 1983, 1995). ЮИ фланг се маркира по центриклинално оформена зона, частично тектонски ограничена по ССИ–ЮЮЗ разлом, разположен между селата Багрилци и Подрумче (к. л. Крумовград в М 1:50 000) или по зоната на Авренския разлом.
При настоящите изследвания на Източните Родопи в обхвата на СИРП са отделени четири части („подзони”) – северозападна, централна, югоизточна и източна. Като самостоятелна част тук условно се включва и пета – Мандришкото понижение, южните отдели на което попадат в периметъра на изследваната площ. То не следва генералната посока на второразрядната структура. Предполага се, че на север се свързва с нея, обтичайки от североизток през гръцка територия Яйладжишката подутина (подуване – Йорданов и др., 1995ф) във фундамента (к. л. Ивайловград – М 1:50 000).
5.3.2.1. Мандришко понижение Мандришкото понижение е обособено за първи път от Боянов и др. (1963). Boyanov, Goranov (2001) възприемат структурата като част от западната периферия на Източнотракийската депресия (ИТД). Един от факторите е, че дебелина на палеогенската покривка, определена по сондажен път (к. л. Свиленград в М 1:50 000) надхвърля 1000 m. Според авторите пълнежът на понижението може да бъде съпоставен с части от Източнородопското понижение и по-специално със „Звездел-Крумовградска вулкано-тектонска структура” и т. нар. Маджаровско понижение. Мотивите ни за отнасянето на Мандришкото понижение към СИРП се свеждат до следното. Макар и фрагментирано, скалите по Крумовградската група са съсредоточени изключително по периферията на палеоцен-средноеоценските подутини, респективно по цялата периферия на изследваната площ от Родопския масив. Същото в голяма степен важи и за разпространението (разположението) на скалите от Ивановската група и най-вече Подрумченската свита. По северния ръб на Родопите и върху големи площи върху Тополовския клин скалите на по-горе упоменатите единици имат широко площно разпространение под седиментите на миоценската песъчливо-глинеста задруга, изпълваща Пловдивското понижение като част от ГТД (к. л. Искра в М 1:50 000).Тук те са причислени към територията на Източнородопското понижение (Boyanov, Goranov, 2001). Подобна е картината с част от т. нар. Лозенско-Ибреджекска зона (ЛИЗ) или по-конкретно Лозенското понижение (Боянов и др., 1958ф – к. л. Славяново в М 1:50 000) и наложеното Орешиновско понижение като част от ГТД. Аналогична е ситуацията с пълнежа на Мандришкото понижение. Това ни дава основание да го определим като комплексна структура с принадлежност към СИРП, изградена от набор наложени едно върху друго понижения. По-ранните от тях маркират структури от ранното развитие на палеогенските депресии в Източнородопския регион. Основно застъпеното тук Ранилистко понижение е едно от определящите съставни треторазрядни единици, очертаващи периметъра на Североизточнородопското понижение от втори порядък. Средните и горни части на пълнежа му прехождат към разположената на изток Източнотракийска депресия.
Така Мандришкото понижение е изградено от пет поетапно генерирани и последователно наложени едно спрямо друго понижения: Крумовградско, Припекско, Ранилистко, Кърджалийското („транзонално”) и новоотделеното тук Драбишненско понижение. Първите две понижения от ранното развитие на областта, заедно със скалите, изпълващи Ранилисткото понижение са обединени в един, т. нар. тук Орешиновски участък.
