В рамките на к. л. Мандрица се установяват структури, които са свързани с двата основни етапа от развитието на региона – компресионен и екстензионен. Структурите от компресионният етап са представени от синметаморфни навлачни зони на срязване и синметаморфни гънкови структури. Продукт на късноалпийската корова екстензия са екстензионните зони на срязване (разломи на отделяне), Белоречката подутина и късните, разломни нарушения.
Компресионни зони на срязване. Гнездарска зона. По тази зона се наблюдава пластичен контак, по който става навличане на равномернозърнестите гранити от района на Железино върху горните части на метаофиолитовата пластина. Тази зона се следи северно от селата Гнездаре и Ботурче и Жълти чал (к. л. Черничево). В рамките на този лист тя се наблюдава западно от с. Черна черква, където метагранитите са навлечени в южна посока върху фрагмента от метаофиолити.
Железинска зона. Железинската зона отделя парашистния разрез от Железинското метагранитово тяло между селата Кобилино, Пелевун и Орешино. Характерът на зоната е пластично синметаморфно срязване с южна посока на транспорт. Милонитната зона обхваща пластично деформирани гранити и шисти от двете пластини.
Екстензионни зони на срязване. Изявите на късноалпийската корова екстензия (Ж. Иванов, 1998) се изразяват с възникването на крехко-пластични и крехки зони на срязване, част от които имат характер на разломи на отделяне.
Пелевунска зона (Меденбукско-Орешиновски разлом на отделяне). Пелевунската зона е развита в основата на алохтонния фрагмет на Мандришката литотектонска единица. Този фрагмент е известен в литературата като Пелевунски навлак (Р. Иванов, 1961; Боянов и др., 1963; Боянов, Кожухаров, 1971), който е част от Източнородопския комплексен навлак (Боянов, Русева, 1984; Boyanov et al., 1989). По характера на милонитите, Пелевунската зона е преобладаващо крехка, но има участъци (извън картния лист), в които се наблюдават и срязвания в зеленошистен – до нисък амфиболитов фациес. Това дава основание Пелевунската зона да се разглежда като реактивирана синметаморфна навлачна зона, която в сегашния си вид представлява част от алохтонния блок на Меденбукско Орешиновския разлом на отделяне, разделящ Белоречката и Мандришката литотектонска единица. Като цяло висящият алохтонен блок на този разлом на отделяне е изграден от диафторизирани гнайси и гнайсошисти, мрамори, амфиболити и залягащите трансгресивно (?) върху тях нискометаморфни скали на Мандришката и Мъгленижката група. Зоната е развита в основата на мраморите между селата Орешино и Меден бук. Западно от Костилково се наблюдават няколко клипи от Пелевунски мрамори, които изграждат билните части около вр. Св. Илия. Южно от с. Горно Луково, зоната отделя амфиболити от метагранити.
