Единицата се отделя за първи път в настоящото изследване. Тези скали са причислявани при по-ранните изследвания (вкл. на Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Ивайловград и Суфлион – Кожухаров и др., 1991, 1995) към „задруга на Вълчеполската моласа” (Вълчеполска свита – б. а.). Отделянето на тези материали в нова единица се основава както на характерния им литоложки състав, така и на новопридобитите при настоящите изследвания биостратиграфски данни.
Задругата е разпространена само в рамките на картните листове Ивайловград и Мандрица (М 1:50 000). В изследваната територия тя заема значителна площ в югоизточните части на картния лист, южно и източно от Ивайловград и с. Славеево. В тектонско отношение изпълва пространството на Драбишненското понижение.
Единицата се разполага съгласно, с рязка литоложка граница върху мергелно-варовиковата задруга и конгломератно-пясъчниковата задруга от състава на теригенния комплекс. Покрива се с размивна граница от плиоцен-плейстоценски алувиални наслаги.
Задругата е представена от тънко– до среднослоеста алтернация на мергели и пясъчници до варовити пясъчници с тънки прослои от варовици, кисели туфи и туфити.
Мергелите са тънко- до неяснослоести, светлосиви до бели. На места прехождат в песъчливи или глинести мергели. Някои от тях са обогатени с органично вещество.
Пясъчниците са предимно светлобежови до кафяви, разнозърнести, дебелослоести, с масивна текстура. На места прехождат в глинести или варовити. Рядко в състава им присъства и туфозен материал. В минералния им състав участват кварц, мусковит, фелдшпат, мафични минерали, латитови късчета, както и преотложени организмови останки. При разклона за вила Армира в горните части на разреза те изграждат пласт с дебелина 1,5 m.
Туфите са сиви до сиво-бели, пепелни, витрокристалокластични с кристалокласти от биотит. Туфитите са жълтеникавосиви, също съдържащи биотитови кристалокласти. На места всред пясъчниците се наблюдават глинести прослойки. Глините съдържат в различно количество примеси от варовито или алевритно вещество. Произходът им е свързан най-вероятно с разлагане на туфозни прослойки.
По сондажни данни всред указания разрез са описвани още калкаренити, както и тънки въглищни прослойки.
Между Ивайловград и селата Драбишна и Славеево задругата е изградена предимно от по-специфични пясъчници, което би позволило обособяването им и като самостоятелна пачка. Тези скали са преобладаващо слабоспоени до рахли. На цвят са кафяви, бежово-кафяви или жълтеникави. Пясъчниците са неясно-грубослоести, с масивна текстура. Структурата им е псамитова до алевропсамитова. Спойката е от базален тип, равномерно разпределена. В полимиктовия теригенен състав преобладават кварцовите зърна и в по-малка степен фелдшпати, фемични минерали, апатит, късчета от кварцити и преотложени организмови останки. В глинестите разновидности Йорданов и др. (1995ф) описват непредставителни рибни останки, определящи най-общо олигоценска възраст.
При настоящите проучвания в дола ЗСЗ от с. Славеево всред пясъчниците бяха установени тънки прослои, изградени от редуване на фини ламини с дебелина от 0,1 mm до 4–5 mm. Видът на по-дебелите от тях е на типични аргилити, като в някои случаи се установява незначително карбонатно съдържание.
Дебелината на задругата достига 150 m.
Установената при настоящето проучване богата нанофосилна асоциация северно от с. Свирачи (к. л. Мандрица в М 1:50 000), определена от Д. Синьовски, съдържа важни стратиграфски репери. Таксоните Reticulofenestraumbilica Levin, Reticulofenestrahillae Bukry & Percival, характерни за горния приабон и Ericsoniasubdisticha Roth & Hay, която се появява малко преди края на еоцена и става изобилна в долната част на олигоцена, ограничават хроностратиграфското развитие на задругата в сравнително кратък диапазон около границата приабон–рупел.
