Пясъчниково-конгломератна пачка (Vp/sOl2–N1). Седиментите на пачката заемат малка площ в северозападната част на картния лист. В тектонско отношение те изпълват Бряговско-Вълчеполското понижение.
Единицата покрива с размивна граница несъгласно метаморфити от допалеогенската подложка. Покрива се с размив от пролувиално-делувиално-колувиални плиоцен-плейстоценски наслаги.
Литоложкият състав на картния лист е представен основно от пясъчници с редки прослои от кисели туфи.
Доминиращи са полимиктовите пясъчници с жълтеникавосив до ръждив цвят. В долните нива те са дебелопластови, с хоризонтално–коса и коса слоeстост. Скалите са дребно– до среднозърнести, обикновено слабоспоени. Матриксът им е слабо глинест, глинесто-песъчлив, по-рядко варовито-глинест или туфозен. Текстурата е масивна, а структурата – псамитова. Минералният състав е представен от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат и биотит.
Киселите туфи изграждат тънки и неиздържани прослойки и лещи всред пясъчниците. Те са сиви, сиво-бели или жълтеникави и най-вероятно преотложени. В повечето случаи са напълно разложени и глинясали.
Дебелината на пачката достига 100 m.
4.3. НЕОГЕН–КВАТЕРНЕР
Отделянето на континенталните плиоцен-плейстоценски наслаги е направено въз основа на литостратиграфски и морфографски данни. По литоложки и генетични особености се поделят на алувиални и пролувиално-делувиално-колувиални.
Пролувиално-делувиално-колувиалните наслаги се разкриват в североизточната част на площта. Покриват с неравна ерозионна граница скалите от Белоречката литотектонска единица и седиментите на Вълчеполската свита. В състаа им участват неспоени блокове и валуни, изградени предимно от амфиболити. Матриксът е глинест до песъчливо-глинест, с червеникав цвят. Сред тях се срещат много добре заоблени, предимно кварцови чакъли и валуни. Количеството и степента на заобленост на кварцовите чакъли се увеличава в източна посока. В суходолията са развити срутени блокове с диаметър до няколко метра. Заемат площ от 3 km2.
Дебелината им достига до 50 m.
4.3.2. Алувиални наслаги (аN2-Q1)
Алувиалните наслаги имат по-голямо площно разпространение източно и юг-югоизточно от Ивайловград, където покриват с неравна размивна граница палеогенските седименти. Горната им граница е ерозионна или се покриват от алувиалните наслаги с плейстоценска възраст. Като изолирани разкрития се установяват по десния долинен склон на р. Арда върху биотитовите шисти на Белоречката литотектонска единица.
В основата наслагите са изградени от добре заоблени и огладени чакъли и валуни от ожелезнен кварц (90–95%), вулкански скали, амфиболити, гнайси, пегматити и ортогнайси. Матриксът е песъчливо-глинест, с червен или ръждивокафяв цвят. Нагоре в разреза количеството на пясъците, глинестите пясъци и песъчливите глини се увеличава. Примесени са с кварцови чакъли с големина до 3–4 cm. При проявените по-късни ерозионни процеси горната част от разреза е разрушена и на места се разкриват базалните чакъли.
Дебелината се изменя от няколко метра до 20 m.
По литостратиграфски и генетични особености възрастта на алувиалните наслаги се приема за плиоцен-плейстоценска.
