Вълчеполската свита е ясно обособена по литоложки състав, стратиграфска позиция и ареал на развитие литостратиграфска единица. В генетично отношение тя се схваща като типична моласа и дори този термин традиционно е включван в името ù и като литостратиграфска единица, първоначално неофициална (Карагюлева и др., 1956ф; Горанов, 1960; Боянов и др., 1961ф), а впоследствие и с топонимно прилагателно – Вълчеполска, в името (Тодоров, Стефанов, 1972; Ламбева, Тончев, 1988; Боянов и др., 1992). Като „Вълчеполска свита” единицата е означена от Боянов и др. (1980ф), както и в Геоложката карта на България в М 1:500 000 (Чешитев и др., 1989). Като „задруга на Вълчеполската моласа” е обозначена от Горанов и др. (1995) и Кожухаров и др. (1995), а като „Вълчеполска моласова свита” от Горанов и др. (1992).Това име, изчистено от генетичен термин, е прието и при настоящото изследване. По обстойна историческа справка се предлага в Йорданов и др. (2008a).
Вълчеполската свита се характеризира с доминиращото участие на теригенните скали в състава ù – от алевритни до псефитни. Преобладаващи, особено в разкритите части от разреза, са по-едрокластичните скали – пясъци, пясъчници до гравелити и конгломерати. Ограничено развитие имат пелитните скали – глини, аргилити, мергели, както и киселите туфи.
При нашите изследвания на повърхностните разкрития на Вълчеполската свита от целия ù ареал на разпространение по литостратиграфски критерии бяха обособени две пачки – конгломератна (долна) и пясъчниково-конгломератна (горна). Взаимоотношенията между тях са както суперпозиционни, така и на частично латерално съчленяване. В пределите на картен лист Ивайловград развитие на повърхността има само пясъчниково-конгломератната пачка.
В генетично отношение свитата показва белези на типична горна моласа. Скалите ù са отложени в континентална езерно-блатна обстановка с въгленатрупване в района на с. Дъбовец – к. л. Маджарово (Горанов, 1960) или алувиално-пролувиална обстановка (Ламбева, Тончев, 1988). Въглища са открити в близост и в района на с. Вълче поле (к. л. Свиленград – М 1:50 000). Харковска и др. (2005) предполагат морски произход за седиментите на свитата.
Въз основа на стратиграфското положение на единицата, както и по аналогия с подобни седименти от Горнотракийската и Източнотракийската депресия, възрастта ù се приема за късноолигоценска-ранномиоценска (Вапцаров, 1970; Ламбева, Тончев, 1988; Коюмджиева, Драгоманов, 1979; Боянов, и др., 1992; Боянов, Горанов, 1997ф, Boyanov, Goranov, 2001). Поради липса на нови данни тази възраст е приета и при нашите изследвания.
Сподели с приятели: |
