Подходите на тектонското райониране са разработени от Йорданов (1999а,b) и Yordanov (2002), и доразвитипри настоящите изследвания на Източните Родопи.
В хода на проучването се наложиха известни терминологични промени. Те са свързани с употребата на термина „структурна (тектонска) зона”. Досега той се използваше в традиционния си (в т. ч. и за района на Източните Родопи) широк смисъл за структури от различен порядък и характер. Като такъв той фигурира и на отпечатаната геоложка карта на картния лист. Впоследствие бе счетено за целесъобразно употребата на термина „зона” да се хармонизира с възприетия понастоящем (при тектонското райониране на Алпийските и Карпатските терени) по-тесен смисъл за структура с определен по-висок ранг. Във връзка с това използваните досега „зони” и „подзони” са заменени с по-неутрални понятия като „структура”, „част” или „участък”.
Промяната е извършена при подготовката на обяснителната записка, последвала отпечатването на геоложката карта. За да се постигне терминологична съпоставимост между двата материала, в тектонската схема на записката и при въвеждащите текстове на тектонското райониране структурните термини са показани с двояката им употреба.
Като условно първоразрядна структура, обединяваща цялото палеогенско пространство, се отделя Източнородопското комплексно понижение. С добавката „комплексно” (за разлика от традиционно използваното название „Източнородопско понижение”) се акцентира върху сложния, преимуществено вулкански строеж и пространствена изменчивост.
Второразрядните структури обединяват или представляват междинна категория спрямо треторазрядните единици. От своя страна те са тектонски и/или вулкански структури. Отделени са три второразрядни структури. Две от тях – Североизточнородопската и Момчилградската, са с характер на комплексни депресии, а третата – Звинишко-Ибреджекската, е със специфичен и силно усложнен вътрешен строеж. От своя страна те могат да бъдат отъждествявани с комбинация от две и повече треторазрядни структури. Тензионните трансзонални зони са самостоятелни структурни единици извън горепосочения йерархичен ред.
Структурообразувателните процеси са обособени в 4 главни етапа: R1 – ларамийски; R2 – илирски (късноеоценски); R3 – пиренейски (рупелски) и R4 – неотектонски (хат-рецентен). Всеки от тях е поделен на съответния брой подетапи (структурни подетажи) в обвръзка с времето на залагане на треторазрядните структури. Характерно за целия периметър на първоразрядната структура е неизразителната гънково-блокова, „германотипна” нагънатост.
Залагането на трите второразрядни структури в трайно очертаните им граници се предшества от формирането на Крумовградското и Припекското понижение, чиито регионален обхват и залагане се свързва с края на ларамийския и началото на илирския етап на развитие. За разлика от тях в един по-късен времеви интервал, съответстващ на началото на пиренейския етап, се формира друга широкообхватна депресия – Кърджалийската, с „трансзонален” характер.
Сравнително по-подробни сведения спрямо съподчинеността на структурите, както и принципите и критериите на тектонско райониране, са изложени в Обяснителната записка към картен лист Искра в М 1:50 000.
От второразрядните единици в пределите на картния лист са застъпени части от две широкообхватни структури – Североизточнородопското понижение (СИРП) и Звинишко-Ибреджекската комплексна структура (ЗИКС).
Фрагменти от по-ранните Крумовградско и Припекско понижение се установяват и на територията на картния лист. Тук те не са показани самостоятелно на тектонската схема към картата и на фиг. 2, а са включени в два от обособените от нас участъци („зони”) в обхвата на СИРП – Горноселския и Орешиновския, в които е представено и по-късното Ранилистко понижение. В един по-късен времеви интервал, съответстващ на началото на пиренейския етап, се формира широкообхватната Кърджалийска депресия с „трансзонален” характер.
От своя страна като основен елемент от пълнежа, разположен в ниските отдели на палеогенския разрез, материалите на Крумовградската и Ивановската група участват в тектонското развитие на второразрядната структура и са неделимо свързани с нейните основни характеристики, мотивиращи обособяването ù и определящи съвременния ù структурен облик. В повечето случаи обаче пониженията от ранното развитие на областта се разглеждат традиционно като предшестващи формирането на второразрядните структури.
