Това е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният и обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра).
Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”.
В регионален план комплексът изпълва Ранилисткото понижение. В пределите на картния лист е представена една от съставящите го задруги – конгломератно-пясъчниковата.
Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Костадинов и др., 1957ф; Боянов и др., 1959ф, 1961ф; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф; Динков и др., 1968ф; Кожухаров и др., 1995).
Задругата се разкрива непосредствено в околностите на Ивайловград – северно, западно и южно от него. Конкретно за картния лист тя се явява основен пълнеж на т. нар. Орешиновски участък, а в регионален план изпълва широкообхватното Ранилистко понижение.
Единицата заляга несъгласно с размив върху метаморфния терен и скалите на Крумовградската група. Покрива се чрез постепенен литоложки преход, изразен в алтернация на варовити пясъчници с песъчливи варовици и варовици, от мергелно-варовиковата задруга и с трансгресивна граница от туфозно-теригенно-карбонатната задруга.
Задругата е изградена от алтернация на полигенни чакълно-валунни конгломерати, преобладаващо едрозърнести полимиктови пясъчници и алевролити. В хоризонтален план отделните литоложки разновидности прехождат незакономерно помежду си, но общия тон на единицата придават матриксподдържаните конгломерати. Към по-високо разположените части на разреза се наблюдава устойчива тенденция към издребняване на теригенния материал, водеща до преход от типични конгломерати в долните отдели към едро- и среднозърнести пясъчници.
Конгломератите са сиви, сиво-зелени или пъстро оцветени. Преобладават полимиктовите разнокъсови разновидности. Късовете са изградени от разнообразни гнайси, пегматити, амфиболити, калкошисти, бял и сив кварц, и др. Преобладават късовете с чакълни и по-рядко валунни размери, с много добра до отлична степен на обработка. Матриксът е неравномерно разпределен, песъчлив, от запълващ или контактен тип.
Пясъчниците са жълтеникави до кафяви, сиви или зеленикави на цвят. Сортировката е слаба или липсва. Текстурата е масивна, с подчертана хоризонтална и по-рядко неясна коса слоестост в по-дребнозърнестите разновидности. Псамитният компонент е представен от кварц, К-фелдшпат, плагиоклаз, слюди, апатит, циркон, титанит и др. Спойката е базален до запълващ тип, преобладаващо равномерно разпределена. По състав е песъчливо-глинеста, варовита или глинесто-варовита с преходи между отделните разновидности.
Всред пясъчниците на задругата са наблюдавани тънки до 5 cm прослойки и лещи от кафяви блещиви въглища, съсредоточени по-често в долните нива на разреза.
Присъствието на въглищни прослои, в близост до които са установени зоофосили, типични за опреснени или слабосолени басейни (Йорданов и др., 1995ф); постепенното, но трайно нарастване на варовития компонент към горните части на разреза и наличието на лещовидни варовикови (водораслови) образувания в същите отдели маркират разнообразието в условията на образуване на седиментите на задругата – континентални, езерно-бракични до преходни към типично морска обстановка на отлагане.
Дебелината на задругата е значителна, варираща в границите 200–450 m.
Възрастта е определена като приабонска на базата на фосилни съобщества установени всред по-варовитите нива (Боянов и др., 1959ф; Боянов и др., 1961ф). Допълнителен аргумент за тази възраст е преходът към скалите на мергелно-варовиковата задруга с доказана биостратиграфски приабонска възраст (Костадинов и др., 1957ф; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Шабатов и др., 1965ф; Динков и др., 1968ф).
4.1.4. Мергелно-варовикова задруга (mlE3)
Настоящото наименование е възприето в Геоложката карта на България в М 1:100 000 к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992). В предишни изследвания задругата е означавана предимно като „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Шабатов и др., 1965ф и др.).
Мергелно-варовиковата задруга се разкрива на по-голяма площ около Ивайловград, както и по билните части запад–югозападно от него, където тя е представена от голямо рифово тяло с платовидна форма. Отделни по-малки рифови постройки има североизточно от града. Локално за картния лист единицата участва в строежа на Орешиновския участък.
Единицата заляга с постепенен преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга. Покрива се с рязка литоложка граница от туфозно-теригенно-карбонатната задруга.
Рифовете са изградени от органогенни варовици. Цветът им е бял, светлобежов до жълтеникав. Те са дебелопластови, с масивна или ядчеста текстура и органогенна структура. На места са интензивно напукани, шуплести. Съставени са главно от варовити водорасли и колониални корали. Срещат се още останки от гастроподи, бивалвии, бодлокожи, нумулити, дискоциклини и други плитководни организми, които са почти изцяло прекристализирали. Съдържанието на теригенен компонент е минимално.
Дебелината на задругата варира от 0 до 150 m.
Приабонската възраст на единицата в рамките на изследваната площ е доказана на базата на многобройни биостратиграфски данни, приведени от Боянов и др., 1959ф и Йорданов и др., 1995ф.
