За първи път се споменава като „Планинецки комплекс” от Милованов (в: Саров и др., 2000ф) за скали, продукт на Лозенския вулкан (к. л. Славяново – М 1:50 000). Като „Планинецки риолитов комплекс” се въвежда от В. Георгиев, Милованов (2006). Наименуван е на с. Планинец (к. л. Маджарово – М 1:50 000).
Р. Иванов (1960) включва тези скали към „екструзията на фелзитовите риолити” от „хоризонт на III кисел вулканизъм”. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) риолитовите тела са отнасяни към „дайков тензионен комплекс” (Горанов и др., 1995).
Единицата е представена предимно от риолити и свързаните с тях пирокластити. Риолитите изграждат линейно удължени, неправилни или изометрични тела, подредени в зона със ЗСЗ–ИЮИ направление или т. нар. Планинецка тензионна зона (Р. Иванов, 1960).
По взаимоотношенията им със скали от другите единици и изотопни датировки на риолити от комплекса, възрастта условно се приема за рупел-хатска.
В регионален план Планинецкият вулкански комплекс е поделен на две единици: една слоеста – пирокластична задруга и друга, обединяваща секущите риолитови тела. В пределите на картния лист се разкриват единствено скали от втората единица.
Кисели вулканити (PlρOl1-2). В пределите на картния лист риолити от единицата се установяват за първи път от А. Павлов (устни данни).
Риолитите изграждат малко линейно изтеглено тяло с посока 140º, разположено южно от вр. Могилата и яз. Ивайловград. Тялото просича седиментите на Крумовградската група.
Скалите са жълтеникави, сиво-бели до ръждивокафяви вследствие на ожелезняване. Текстурата им е масивна. Структурата е порфирна, ивичеста, флуидална. Минералният състав е представен от кварц, плагиоклаз (андезин-олигоклаз), санидин и биотит. Основната маса е микрозърнеста, микрофелзитова. В близост и по периферията на тялото съвсем ограничено развитие имат бели, финопепелни кисели туфи.
K-Ar датировки за скали от Планинецкия вулкански подкомплекс са в рамките на 27–27,5 Ма (Lilov et al., 1987). Ar-Ar датировки на сходни скали дават значително по-ранна възраст – 31,82 Ма (Marchev et al., 2004) и дори 32,88 Ма (Marchev et al. в: Bonev et al., 2006). Тези факти, както и взаимоотношенията със скали от другите единици, дават основанието (макар и с известна доза условност) възрастта им да се приеме като рупел–хатска.
