Проломни участъци с повишена опасност от склонови процеси. Това са проломните участъци в долината на р. Арда и в дълбоко всечените ù притоци. Характеризират се с отвесни склонове и тесни легла, по които се развиват разнообразни процеси с рисков характер – свлачища, срутища, сипеи, кално-каменни потоци и др.
Скални венци и откоси. Образуването им е в зависимост от устойчивостта и степента на напуканост на метаморфните скали от фундамента. Привързани са към долинните склонове в проломните участъци на реките, където се създават условия за рязко засилване на склоновите деформации. Образувани са предимно в долината на р. Арда. В тези участъци дължината им достига до 1 000 m, а височината им надвишава 20 m.
Ерозия. Върху степента на проява на ерозионните процеси влияе комплекс от фактори: морфометрични и морфодинамични показатели на релефа, литоложката основа, почвената и растителната покривка, хидроклиматичните условия и антропогенната дейност. Отрицателното въздействие на ерозионните процеси се изразява в разрушаване на почвения слой, засипване и унищожаване на плодородни земи, разрушаване на пътища и активизиране на гравитационните процеси. Площната ерозия се проявява в обезлесените терени, изградени от метаморфни и седиментни скали, с наклони до 3º. Засиленият интензитет на площната ерозия е причина за непрекъснатото разрушаване на почвената покривка. Особено внимание заслужава линейната ерозия, проявена в седиментните терени, разломните зони и стръмните долинни склонове, изградени от силно изветрели скали. Образуват се ровини и оврази, активно действащи и със средна степен на активност. Частично или напълно се унищожават почвения слой и стопански усвоените склонови терени.
Затлачване на язовири. Явлението се обуславя от развитието на ерозионните и акумулативни процеси, както и интензивните сезонни валежи, при които реките прииждат и увеличават значително мътността си и плаващия твърд отток. В прибрежните части се отлагат предимно фини глинести материали, на места достигащи значителна дебелина. Този процес засяга в най-голяма степен яз. Ивайловград, като причинява намаляването на полезния му обем и срока за експлоатация. Стръмните до отвесни скални откоси, както и запълването му с наносни утайки са фактори, които могат да доведат до намаляване обема на язовира и активизиране на гравитационните процеси.
Изветряне. Този процес е бавен и е в пряка зависимост от множество физични, химични, биогенни и климатични процеси, както и от литоложките особености на скалите. На интензивно изветряне са подложени билните части, изградени от метаморфни скали. Образува се песъчлива или песъчливо-глинеста изветрителна покривка с дебелина до 2 m, която е подложена на интензивна площна ерозия и образуване на ерозионни бразди в периодите на интензивни валежи. Докато по билните заравнености изветрянето няма голям неблагоприятен ефект, то по склоновете намалява устойчивостта на скалите и активизира разрушителните процеси като ерозия, свлачища и срутища.
Сметища. Съхраняването на битовите отпадъци в открити сметища и бунища създава реална геоложка опасност от замърсяване на почвите, подземните и повърхностните води. Съществува опасност от замърсяване на обширни площи и на подземните води в района, особено в периодите на интензивни валежи, когато разтворимите отровни вещества се пренасят на големи разстояния. Опасност представляват малките нерегулирани сметища и бунища в близост до населените места.
Кариери и баластриери. При изземването на инертните материали се унищожава плодородната земя от заливната тераса, изменя се в кратки срокове установеното русло, активизира се дънната и странична ерозия. Нарушава се и естественият режим на подземните води, което води до промяна на дебита на изворите. Такова въздействие оказват баластриерите по десния бряг на р. Арда северно от с. Славеево.
