Орудявания със съдържания на желязо се свързват с железоносните кварцити (Кожухаров и др., 1978ф), развити в пъстрия разрез на Белоречката литотектонска единица северозападно и северно от с. Ламбух, както и западно и югоизточно от с. Камилски дол. Те формират пластообразни тела с дебелина около 4 m и дължина до десетина мeтра. Максималните съдържания на магнетита не превишават 30%.
С незначителни размери са и разкриващите се тела и лещи със съдържание на пиротин, халкопирит, молибденит и сфалерит.
В голяма част от метаморфозираните ултрабазити, отнесени към състава на Мандришката литотектонска единица, са установени впръслеци от хромит
и магнетит. Проявленията нямат практическо значение.
6.1.2. Цветни и благородни метали
Рудогенният облик на района се определя основно от кварц-злато-полиметалната рудна формация на Източнородопския руден район, развита в обхвата на Белоречката литотектонска единица. Представена е от находищата и проявленията при селата Камилски дол, Ламбух, Хухла и Покрован. Около с. Камилски дол са разположени известните участъци Караиваница, Хрий дере, Сада бунар, Соук бунар, Кариерата, Големият дол. Те са концентрирани в разкриващите се запад–северозападни, северозападни и меридионални разломни структури със секущ и послоен характер. Последните са развити предимно в горната и средната част на разреза. Минерализацията в тях е с ивичест или масивен строеж. По състав е златосъдържащи пирит-пиротин-халкопиритови и галенит-сфалеритови орудявания. В част от амфиболитите и амфиболовите шисти се наблюдава впръслечно-гнездова, жилна и по-рядко ивичеста минерализация. Дебелината на орудените зони варира от 30–40 сm до 3–5 m, рядко до 15–20 m.
Освен главните полиметални рудни минерали са установени сулфидни и сулфосолни бисмутови минерали, сулфотелуриди и сулфоселениди на бисмута и оловни селениди (Мънков, 1987). За два от участъците (Хрий дере и Соук бунар) минерализациите са характеризирани като златно-телуро-селено-бисмутови.
Установено е наличието на хипергенно и хипогенно самородно злато (Мънков, 1987).
Хипергенното злато е съсредоточено в зоната на окисление сред силно лимонитизираните и послойно развити кварц-халкопирит-пирит-пиротинови и хематит-магнетитовите агрегати. Златото оформя фини нишки и жилки. То е високопробно, със съдържания на сребро от 5 до 6,4%.
Хипогенното злато присъствува в пиритизираните послойни и стръмни зони в масивните пластовидни и жилни халкопирит-пирит-пиротинови, кварц-халкопирит-пирит-пиротинови и кварц-арсенопирит-галенит-сфалеритовите орудявания. Златото също е високопробно, като съдържанията на сребро намаляват към повърхността. Среброто е равномерно разпределено в златото, което е типоморфен белег за прояви на високотемпературни хидротермални процеси. Златото е в положителна корелационна връзка с бисмута, медта, арсена, среброто, селена и телура. Съдържанията му варират в границите от 0,3 g/t до 28 g/t, рядко повече. За някои от участъците са изчислени прогнозни ресурси (Бонев, Донева, 1992ф).
