Към геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Към тях се отнасят разрушителните ендогенни и екзогенни процеси и явления с внезапно или периодично активирано действие, процеси и явления с непрекъснато действие и процеси с непрекъснато действие, водещи до внезапно (рисково) явление (Бручев и др., 1994).
7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1 000 г. (MSK – 64) по Е. Boncev et al. (1982) площта попада в зоната с интензитет VII степен. Магнитудният диапазон на възможните сеизмични огнищни зони е 4,10–4,5 М. Сътресяемостта е в пряка връзка със земетресенията както на нашата територия, така и с тези, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. Вторични земетръсни ефекти са причинени от земетресенията в Турция в зоната на Североанадолската отседна зона. Такова е катастрофалното земетресение, регистрирано на 09.08.1912 г. с епицентър в Мраморно море, усетено в района с интензитет VІІ степен или с магнитуд в интервала 5,0–6,0 М. С интензитет V и VІ степен в района на Ивайловград са усетени земетресенията през 1917 г. и 1953 г. Земетресение с епицентър в самия град с интензитет ІV степен и голяма дълбочина на хипоцентъра е регистрирано на 26.03.1943 г. Съвременните движения (между –1 mm/a и 0 mm/a) имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. За периода 1930–1985 г. скоростта на движенията е между 0 – +0,5 mm/a.
Свлачища. Свлачищата са един от основните елементи, формиращи геоложката опасност. Характерно е тяхното възникване и развитие, което често има внезапни катастрофални последици. Благоприятни условия за възникването на свлачищните процеси има в стръмните долинни склонове. Плитки, малки по размери свлачища делапсивен тип са разпространени предимно по долинните склонове. Активността им се влияе от ерозията, подмиващото действие на реките, валежите и техногенната дейност. Проявяват се най-често през дъждовните периоди. Образуват се свлачища, размерите на които рядко надминават 100 m2. Дълбоко, с периодична активизация е свлачището в седиментите на пирокластично-теригенно-карбонатната задруга северозападно от с. Славеево. То има сложна морфология, със стъпаловиден откос с височина 20 m и заблатено свлачищно понижение.
Срутища. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в преграждане на пътни съоръжения, на речни долини и нарушаване режима на естествения воден отток. Множество срутища се наблюдават в проломните участъци на р. Арда и в каньоновидните участъци на V-видните речни долини.
Преграждане на речните долини при активни склонови процеси. Това явление е свързано с активизирането на гравитационните процеси – свлачища, срутища и кално-каменни потоци. Свлеченият материал заема по-полегатите части на долината, като я прегражда. Създадената по този начин естествена преграда довежда до възникване на временно водохранилище, което след известно време в резултат на филтрацията, хидростатичния натиск и ерозионното действие на течащата вода се разрушава. Потенциално опасни в това отношение са дълбоко врязаните каньоновидни долини и проломни участъци на р. Арда и нейните притоци.
Разрушителни наводнения. В посока северозапад – изток-югоизток площта се пресича от една от най-големите и пълноводни реки у нас – р. Арда. В долината на реката е изграден яз. Ивайловград. Особеностите на долинната морфология, валежният режим, размиването на речните брегове, промяната на речното легло, активизирането на гравитационните процеси и отлагането на големи количества наноси правят в това отношение долината на р. Арда потенциално опасна. В предпроломните участъци може да се натрупа огромна водна маса, която е възможно да нахлуе с голяма сила в долинните разширения.
