Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

2. Геоложка изученост

Началото на геоложката дейност в областта се свързва с древния рудодобив, за който свидетелствуват множеството стари изработки (рупи и плавища). Първите архивни данни за организиран рудодобив са от XVII век, когато са регистрирани множество домакинства (ханета) от района, занимаващи се с рудодобив (най-вероятно злато). Писмени сведения за тази дейност липсват.

В обобщен вид историята на геоложката изученост в областта може да се раздели на три неравностойни по съдържание и качество периода: начален (маршрутни изследвания), основен (системни изследвания) и съвременен.

2.1. Начален период

За региона на Източните Родопи се открояват няколко автора, които в поредица от трудове разглеждат различни аспекти от геологията на областта (Г. Бончев, 1905, 1906, 1921, 1922, 1923; Ванков, 1923; Берегов, 1938 и др).

Някои от публикациите са придружени от схематични геоложки карти: Г. Бончев (1921) – М 1:126 000; Ванков (1923) – М 1:50 000.

Конкретно в района са извършени теренни наблюдения по маршрута Крумовград-Попско-Ивайловград от Г. Бончев (1922) и Ванков (1923).

В началото и края на този период са издадени полистна Геоложка карта на България в М 1:300 000 (Златарски, Г. Бончев, 1905-1911) и в М 1:500000 (Бл. Каменов и др., 1947).

2.2. Основен период

Геоложките картировки и придружаващите ги търсещи работи са отразени на кадастрални карти на изучеността по видове работи – геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000 – 1:25 000, литохимично, хидрохимично и шлихови опробвания (Мазников и др., 1973ф, 1976ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф.

В началото на 80-те години на миналия век се провеждат различни тематични регионални и специализирани изследвания, в резултат на които са съставени за различни части от Източните Родопи геоложки карти в М 1:50 000 (Мазников и др., 1980ф, 1981ф), и М 1:100 000 (Боянов и др. 1980ф; Драгоманов и др., 1985ф).

В края на периода се извършват най-значителните обобщителни, ревизионни и картосъставителски работи, в резултата на които е съставена и отпечатана полистна Геоложка карта на България в М 1:100 000 (респ. Източни Родопи), със съответните обяснителни записки (Кожухаров и др., 1992; Горанов и др., 1995).)

По проблемите на метаморфните скали в Родопския масив е посветена обемиста литература, която отразява сложното развитие на идеите и основните дискусионни въпроси (стратиграфия, метаморфизъм, възраст, структурни особености, тектонска еволюция и др.): Cvijic (1904); Яковлев (1954ф); Е. Бончев (1960, 1971); Р. Иванов (1961, 1980); R. Ivanov (1981); Боянов и др. (1963, 1984, 1988); Вергилов и др. (1963); Боянов, Кожухаров (1968); Боянов и др. (1969); Кожухаров (1971, 1986); Кожухарова, Кожухаров (1980); Боянов, Русева (1984); Кожухаров и др. (1984); Кожухаров (1984); Ж. Иванов (1998); Z. Ivanov (1989); Burg et al. (1990); Кожухаров и др. (1992) и др. Една група от автори (Яранов, 1960; Е. Бончев, 1961, 1971; Боянов и др., 1963, 1984, 1988; Боянов, Кожухаров, 1968; Кожухаров, 1971) възраждат за дълъг период от време представите на Cvijic (1904) за характера на Родопската област, като стар докамбрийски „срединен масив”. От тази тектонска позиция е разгледан строежа на Родопския масив, като са отделени три разновъзрастни комплекса (Вергилов и др., 1963): долен (архайски), среден (протерозойски) и нискокристалинен (палеозойски). Възрастта не е категорично доказана, като само за Родопската надгрупа има микрофосилни данни насочващи за раннопротерозойска възраст за Рупчовската и Ситовската групи и ранно-средно-рифейска за Асеновградската група (Кожухаров, Тимофеев, 1989).

По-късно Кожухаров (1987а, b; 1991); Kozhuharov (1992) въвежда различни по ранг литостратиграфски единици.

Друга група от автори разглеждат Родопския масив като сложна навлачна постройка, изградена от синметаморфни и постметаморфни навлаци Z. Ivanov et al., 1983; Z. Ivanov, 1985; Ж. Иванов и др., 1990ф; Burg et al., 1990), или като голям комплексен навлак (Боянов и др., 1990). Подобни схващания имат П. М. Гочев (1980); Р. Иванов (1980, 1984, 1988), Дабовски (1991).

Офиолитовите скали от Източните Родопи са разгледани от някои автори като фрагменти от океанска кора, изнесена по тектонски път и обдуцирана по корово мащабни зони на срязване (Кожухарова, 1984a,b; Kolcheva, Eskenazy, 1988).

Разнообразните магматични прояви свързани с метаморфните комплекси са изследвани от Кожухарова, Кожухаров (1978); Кожухарова (1984а,b, 1985); Кожухарова и др. (1988).

В края на 80-те години на миналия век в Централни и Източни Родопи са проведени регионални геоложки, структурни и петроложки изследвания (Z. Ivanov, 1988, 1989; Ж. Иванов и др., 1990ф; Macheva, Kolcheva, 1992), които съществено промениха представите за геоложкия строеж и тектонското развитие на региона.

Метаморфно-структурната еволюция на метаморфните комплекси от региона е разгледана и обобщена от Кожухарова и Кожухаров в: Горанов и др., 1995.

Нискокристалинните скали и проявите на диафтореза в югоизточната част на Източните Родопи са описани противоречиво и нееднозначно. Първоначално те са приемани за диабаз-филитоиден комплекс с ранно-палеозойска възраст (Боянов и др., 1961ф, 1963; Р. Иванов, 1961), или като динамометаморфни продукти (Каназирски, 1967), Кулиджикска (Власинска) супергрупа с венд-долнокамбрийска възраст (Кожухаров, Кожухарова, 1984). По-късно е доказана мезозойската възраст на скалите (Боянов, Липман, 1973; Липман, Боянов, 1976; Boyanov, Trifonova, 1978; Tikhomirova et al. (1988); Zagorcev et al. (1989), които са разчленени на две групи със съответните свити (Боянов, Русева, 1984; Boyanov, Russeva, 1989; Боянов и др., 1990).

Към горнокредната серия, макар и условно са отнесени всички малки тела и дайки от левкократни гранити (Боянов в: Горанов и др., 1995) от типа „Чучулигенски” (Р. Иванов, 1961) и „Розински” (Боянов и др., 1961ф).

На палеогенските седименти, вулкано-седиментни и магматични скали е посветена разнообразна литература от множество автори, която засяга основните им характеристики (стратиграфия, литология, петрология, възраст, генезис, структура, геодинамично развитие, металогения и др.): Яковлев и др. (1954ф); Горанов (1960); Р. Иванов (1960, 1961, 1963, 1983); Боянов и др. (1961ф); Боянов, Маврудчиев (1961); Маврудчиев (1959, 1964, 1965, 1992); Шабатов и др. (1965ф); Г. Йосифов, Янев (1967); R. Ivanov, Kopp (1969); Тодорова (1966); Атанасов и др. (1972а,b,c); Атанасов и др. (1980ф); Гергелчев (1971); Atanasov, Goranov (1975); Харковска и др. (1976) Янев, Бахнева (1980); Д. Йосифов и др. (1981); Янев (1981); Янев и др. (1983); Вапцаров (1970, 1980); Боянов, Йосифов (1986); Lilov et al. (1987); Marchev, Savova (1987); Ламбева, Тончев (1988); Harkovska et al. (1989); Marchev et al. (1989); Yanev (1987, 1989); Yanev et al. (1990); Dabovski et al. (1989, 1991); Goranov, Atanasov (1989, 1992); Marchev, Shanov (1991); Харковска и др. (2005) и др.

Болшинството от авторите приемат орогенния характер на магматизма Harkovska et al. (1989) – колизионен (Dabovski et al., 1989; Yanev, 1995), или постколизионен (Z. Ivanov, 1988; Burg et al., 1996).

Регионални геофизични проучвания са извършени на цялата площ: гравиметрични в М 1:50 000 (Р. Иванова и др., 1982ф), И. Иванов, 1974ф), аерогеофизични – гамаспектрометрични и магнитометрични в М 1:25 000 (Кербелов и др., 1988ф).

Приблизително през същото време са проведени комплексни дистанционни изследвания, като са дешифрирани разномащабни космически и АФС (С. Йовчев и др., 1985ф, 1988ф; Стойчев и др., 1981ф).