Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ 4.1. ПАЛЕОГЕН
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.2. Крумовградска група – неподелена ( KgG Pc-E 2 )
4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ4.1. ПАЛЕОГЕН4.1.1. Принципи на подялба на палеогенските скалиЛитостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Широкото развитие на вулкански скали, продуцирани от различни центрове, мотивира при тяхната подялба и картиране прилагането на комбинация от литостратиграфски и вулканоложки подход. В съответствие с това се отделят вулкански комплекси, най-често съставени от подкомплекси. Тези поделения със сложен вътрешен строеж принадлежат към категорията на официалните неслоести литостратиграфски единици, като са именувани с топонимно прилагателно и съответния рангов термин – вулкански комплекс или подкомплекс. Биномното означаване на ранговия термин (и чрез „вулкански”) го отличава от „официалния комплекс”, който в Българския стратиграфски кодекс се дефинира като литостратиграфска единица от смесени скали. Вулканските комплекси и подкомплекси съдържат единици от по-нисък ранг, както неслоести, така и слоести. Последните могат да бъдат и вулкано-седиментни – свити и членове, респективно задруги и пачки, в случаите, когато вулканският (но не и епикластичен) материал е продуциран от съответния източник. Вулканските комплекси в отделни случаи са обединявани със седиментни свити и задруги във вулкано-седиментни групи. Въведените от някои автори (В. Георгиев, Милованов, 2003, 2006) официални литостратиграфски единици, изградени предимно от вулкански скали, са интерпретирани като комплекси от смесени скали. В действителност се касае за единици от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005). В този смисъл те са ревизирани при нашите изследвания, без промяна на авторството им. Вулканските комплекси се продуцират от палеовулкани – самостоятелни или групирани по някакви белези. С оглед обвързването на литостратиграфската и палеовулканоложка информация е извършено рангуване на вулканските структури с отчитане на комплексното им устройство, като са отделени субструктури от II, III и пр. порядък. Пъстрата литостратиграфско-вулканоложка картина отразява сложното магмено-тектонско развитие на Източните Родопи, в което се отделят стадии, етапи и фази. Пространствено-времевите взаимоотношения на литостратиграфските единици и структурната им привързаност са показани съответно на фиг. 2 и фиг. 23. Двете схеми са разработени от Б. Йорданов в периода 1999–2006 г.
В настоящата обяснителна записка си въвеждаг 6 нови палеогенски официални литостратиграфски единици – една слоеста (Малкопоповска свита) и 5 неслоести, като две от тях са с ранг на вулкански подкомплекси –Коджакаракаянски и Габеровски, а три са основни – Малоречки шошонити, Менекенски латити и Юмурчалски латити. 4.1.2. Крумовградска група – неподелена (KgGPc-E2)Обособяването на старопалеогенски седименти от състава на т. нар. брекчоконгломератен хоризонт в Източните Родопи се прави за пръв път от Atanasov, Goranov (1984). С въвеждането на две свити – Шаварска и Кандилска, Крумовградската група е номинирана като официална единица от Goranov, Atanasov (1992). Подробна справка относно развитието на представите, набора от съставни единици (свити), както и паралела и приоритетите в наименованията спрямо Лъкинска група (Kozhoukharov et al., 1991), се прави от Zagorchev (1998). На к. л. Маджарово групата е представена като неподелена, тъй като литоложкият пълнеж има само частично сходство с характеристиките на Шаварската брекчозна свита. В регионален план седиментите на групата изпълват Крумовградското съставно понижение (фиг. 2 и ). В изследваната площ тези скали участват в пълнежа на Горноселското понижение. Разпространени са в землището на селата Долноселци, Горноселци и южно и ЮЗ от последното. Едно малко разкритие се установява на 3 km западно от с. Черничино. Контактът на скалите от единица с подложката е в повечето случаи тектонски по разломи на отделяне с крехък характер. Покриват се несъгласно с размив от седиментите на Подрумченската свита. Единицата е представена преимуществено от разнокъсови – чакълни до блокови и гигантскоблокови брекчи и брекчоконгломерати. На места брекчите се прослояват или алтернират с недебели пачки или лещи от алевролити, сиво-зелени пясъчници до псефо-гравийни разновидности. Скалите са преобладаващо здраво споени до силно уплътнени, кластподдържани. В късовия състав в някои случаи преобладават нискостепенните метаморфити – зелени шисти, филити, диабази и кварцити, но се срещат още и разнообразни гнайси, амфиболити, пегматити, левкократни гранити, мрамори и др. В района на с. Горноселци са характерни дебели пачки от мономиктови, преобладаващо мраморни брекчи. Матриксът е в подчинено количество, сиво-зелен до черен, песъчлив. На места се наблюдават тънки прослойки (5–20 cm) от дребнокъсови конгломерати с размер на късовете до 5 cm. Характерно е наличието на отделни блокове, както и самостоятелни или серии от плаки със значителни размери от брекчирани по повърхнините на хлъзгане мрамори и серпентинизирани ултрабазити. Горанов и др. (1984ф) изказват мнението, че тези скали са резултат на синседиментационни навличания на няколко нива в профила на единицата, които латерално прехождат в мономиктови брекчи. Западно от с. Черничино Крумовградската група е представена от мономиктова брекча, изградена от черни плочести филити. Те са тектонски брекчирани и ожелезнени. Отделят се от подложката по листричен разлом на отделяне с крехък характер. Дебелината на скалите от Крумовградската група в Горноселското понижение достига до 250 m. Западно от с. Черничино тя е около 15 m. Основни белези на седиментите от групата са груботеригенният облик и пряката зависимост на литоложкия състав от строежа на подстилащата метаморфна подложка. На места те имат подчертано тектонски характер, обусловен от разломите на отделяне, в т. ч. листричен тип. Хроностратиграфският обхват на Крумовградската група варира в широк интервал. По пресноводни фитофосили (Goranov, Atanasov, 1992 – за района на Крумовград) и морски съобщества (Dimitrova et al., 2001 – за района на Ивайловград) възрастта на групата се определя като палеоцен – среден еоцен.
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|
