Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.3.1. Подрумченска свита ( P E 3 )
- 4.1.4. Теригенен комплекс
- 4.1.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга ( cgs E 3 )
- 4.1.4.2. Блоково-валунно-брекчоконгломератна задруга ( cgb E 3 )
4.1.3. Ивановска групаЕдиницата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици. Към състава ù са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите и в Ибреджекския хорст. По-късно Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф) означават тези седименти като „Подрумченска свита”. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Харманли (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008а). Групата включва единици, изградени изключително от континентални седименти с преобладаващо груботеригенен строеж, но различни по окраска, състав и генезис. В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на картния лист е представена само Подрумченската свита. Възрастта на групата съобразно стратиграфската ù позиция и взаимоотношения с доказано приабонски единици се определя като късноеоценска. 4.1.3.1. Подрумченска свита (PE3)Като официална литостратиграфска единица под това наименование свитата е номинирана при настоящото изследване на Източните Родопи. Въвеждането ù се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1:50 000 (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008b), където се намира географският епоним (с. Подрумче) и типовият разрез. Скалите на свитата са означавани с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Афанасьева и др., 1953ф; Боянов и др., 1958ф; Боянов и др., 1961ф; Шабатов и др., 1965ф; Горанов и др., 1995; Георгиев и др., 1999ф). Скалите на свитата се разкриват на значителни площи в изследвания район. Обширни разкрития се наблюдават в западната част на картния лист по периферията на метаморфния терен южно от с. Бряговец, югозападно от вр. Менекенски камъни, в околностите на с. Кожухарци и южно от с. Червенец. По тези места седиментите участват в пълнежа на т. нар. Крумовградски участък („зона”). На по-големи площи те са развити югоизточно от с. Малко Попово, в околностите на с. Горноселци и източно от с. Чучулига, изпълвайки средните отдели на Горноселското понижение. Подрумченската свита заляга с размив или граничи по разломи със скалите от Крумовградската група и метаморфния терен. Покрива се с бърз преход или с размив от конгломератно-пясъчниковата задруга и трансгресивно от мергелно-варовиковата задруга и материалите на Кърджалийската група. Процепва се от скалите на Ирантепенския, Маджаровския и Планинецкия вулкански комплекс. Основният пълнеж на единицата е изграден от червено-виолетови до червено-кафяви брекчоконгломерати, заместващи се или алтерниращи незакономерно с конгломерати и грубозърнести пясъчници. В псефитовите разновидности преобладава едрочакълната до валунна фракция. Слоестост или не се наблюдава, или тя е груба, хоризонтална и по-рядко коса. Късовете са ръбести, полузаоблени до заоблени. Като цяло най-добре представени са тези от нискометаморфни скали – филити, хлорит-серицитови шисти, амфиболови шисти, кварцити. Освен тях се срещат кварц, мрамори, разнообразни гнайси, амфиболити, гранити. Скалата е класт- до матриксподдържана. Матриксът е виолетов, с псамитна структура. В района на с. Кожухарци в горните части на задругата се разполага дебела 40–50 m пачка, изградена от едрозърнести тъмносиви до тъмновиолетови пясъчници и дребнокъсови конгломерати. Дебелината на Подрумченската свита в рамките на Крумовградската зона варира от 100 m – южно от с. Брягово до 250 m при с. Дисевица. В Горноселското понижение дебелината на единицата се изменя в интервала 50–170 m. Седиментите на свитата представляват делувиално-пролувиално акумулирани континентални образувания, с характерен тъмно червено-виолетов цвят. Скалите се възприемат като преотложени продукти на латеритоподобна кора, развита по метаморфния терен в субаридна обстановка. Палеонтоложки данни за възрастта на единицата липсват, но поради факта, че тя се покрива от седименти с биостратиграфски доказана приабонска възраст, се приема ранноприабонската и възраст.
Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”. В регионален план комплексът изпълва Ранилисткото понижение (фиг. 2 и 22). В пределите на картния лист са представени две от съставящите комплекса задруги – конгломератно-пясъчниковата и блоково-валунно-брекчоконгломератната. 4.1.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Костадинов и др., 1957ф; Боянов и др., 1961ф; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф; Динков и др., 1968ф; Горанов и др., 1995; В. Георгиев и др., 1999ф). Скалите на задругата се разкриват в Горноселското понижение – източно от с. Малко Попово до западно от с. Долноселци. Добре застъпени са и в Крумовградския участък южно от с. Странджево, в околностите на с. Кожухарци, както и в отделни изолирани разкрития по югозападната рамка на картния лист. В регионален план седиментите са основен пълнеж на Ранилистското понижение. Задругата заляга с размивна граница или трансгресивно върху метаморфния терен и скалите на Крумовградската група, и с бърз литоложки преход или с размив върху седиментите на Подрумченската свита. В Горноселското понижение тя прехожда вертикално в блоково-валунно-брекчоконгломератната задруга, а се покрива с трансгресивна граница от Подковската свита и пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група. В пределите на Крумовградския участък единицата се покрива с бърз вертикален преход или рязка литоложка граница от мергелно-варовиковата задруга. Просича се от андезитите на Ирантепенския вулкан. Основният скален компонент на задругата са пясъчниците, заменящи се незакономерно в латерална или вертикална посока от пачки преобладаващо дребнокъсови брекчоконгломерати и конгломерати. Общият цвят на задругата е сивият и светлосивият. На изветряла повърхност скалите придобиват характерно жълто-кафяво оцветяване. Пясъчниците са средно- до дебелопластови (до 2–3 m), с масивна текстура и разнозърнеста, алевро-псамитна до псамо-псефитна структура. Имат хоризонтална, понякога градационна или коса слоестост. Съставът им е полимиктов, представен от кварц, калиев фелдшпат, плагиоклаз, биотит, мусковит и др. Спойващата маса е глинеста или глинесто-варовита, от базален или поров тип. В псамитните скали от долните отдели на единицата се срещат тънки лещи от въглища. На места в профила пясъчниците се прослояват от по-фини разновидности – алевролити и мергели. Брекчоконгломератите и конгломератите се срещат под формата на отделни лещи и пачки всред пясъчниците. В тях се наблюдава груба хоризонтална, а понякога и коса слоестост. Късовете са дребно- до едрочакълни, с полимиктов състав, изграден предимно от високометаморфни скали – разнообразни гнайси, амфиболити, пегматити, кварц, гранитоиди. Дебелината на единицата варира в широки граници, като в Крумовградския участък е в интервала 10–150 m, а в Горноселското понижение достига от 100 до 450 m. Долните отдели на задругата са с континентален – лимнично-бракичен генезис, в преход с постепенно налагащ се плиткоморски режим. Задругата е с биостратиграфски доказана приабонска възраст (Костадинов и др., 1957ф; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Шабатов и др., 1965ф; Динков и др., 1968ф). 4.1.4.2. Блоково-валунно-брекчоконгломератна задруга (cgbE3)Тази неофициална литостратиграфска единица се описва за първи път от В. Георгиев и др. (1999ф) като „задруга на блоковите брекчи”, но позиционирани по-високо в палеогенския разрез. На Геоложката карта в М 1:100 000 к. л. Крумовград и Сапе част от скалите, изграждащи задругата, са отнесени към „въгленосно-песъчливата задруга” (Кожухаров и др., 1992). Задругата се разкрива източно и южно от с. Сеноклас, в долината на р. Малката ряка и в района западно от с. Долноселци. В изследваната площ те участват в пълнежа на Горноселското понижение, а в регионален план изпълва Ранилисткото понижение. Задругата заляга с бърз литоложки преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга и несъгласно върху метаморфната подложка и скалите на Крумовградската група. Покрива се трансгресивно от седимент-вулканогенния пълнеж на Подковската свита. Скалите на единицата са сравнително еднообразни, представени предимно от несортирани груботеригенни брекчи. Основният цвят на скалите е жълто-кафявият. Слоестост липсва или е груба. Късовете са неравномерно разпределени, слабо споени, с едровалунни до блокови, по-рядко чакълни размери. Срещат се отделни плуващи блокове с обем до няколко десетки m3, изградени от разнообразни гнайси, гнайсошисти, амфиболити, гранитоиди, пегматити и др. Матриксът е едро- до среднозърнест песъчлив, като цяло преобладаващ. Дебелината на блоково-валунно-брекчоконгломератната задруга в Горноселското понижение е около 180 m. Възрастта на единицата се приема за приабонска въз основа на взаимоотношенията ù на преход с подстилащата я конгломератно-пясъчниковата задруга. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|