Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 2.18 Mb.

страница	5/24
Дата	26.07.2017
Размер	2.18 Mb.
	#26572
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 24

3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ

3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ

Метаморфните изменения, интензивната деформация на разрезите и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите, затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез, чрез отделяне на литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани специфични метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип.

Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделяни пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници.

Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:

регионално проявени гранични зони на срязване или трансгресивно разположение на неметаморфозирани и възрастово датирани скални последователности;
съществени различия в литоложкия пълнеж; забележими разлики в степента и характера на метаморфните изменения;
разлики в структурните характеристики, включително и посоката на синшистозния транспорт.

В рамките на к. л. Маджарово са отделени Източнородопски метаморфен терен, Белоречка, Крумовишка и Мандришка литотектонска единица.

3.2. Източнородопски метаморфен терен

Източнородопският метаморфен терен притежава белези, които го отличават съществено от другите терени. Основните разлики са в характера и дебелината на земната кора, която е значително по-тънка и с положително гравитационно поле (Йосифов, Пчеларов, 1977; Боянов и др., 1984; Цветков и др., 1999). Теренът обхваща разрез от метаморфни скали, в които участват големи пластини от серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра, които дават положителните аномалии в гравитационното му поле. Границите на терена се маркират от регионални зони на срязване и взаимоотношения с неметаморфозирани скали. От север Маришката отседна зона, от запад Боровишката и от изток от покриващите го палеогенски и неогенски седименти в района на Ивайловград.

3.2.1. Белоречка литотектонска единица

Белоречката литотектонска единица (Единицата на Бяла река – Ж. Иванов, 1998) е развита на широки площи в района между Ивайловград, Попско и Черничево. Тя е най ниско разположената единица в навлачната постройка на Източните Родопи. Burg et al. (1990, 1994) характеризират редица синметаморфни навлачни зони на срязване, на базата на които отделят три суперпозиционно разположени терена – долен, междинен и горен. В рамките на междинния терен ние отделяме три пластини, които разглеждаме като съставна част от разреза на Белоречката единица. Долната пластина е изградена от аплитоидни, равномернозърнести и порфирни метагранити, в които се наблюдават отделни лещовидни тела от двуслюдени шисти с гранат и дребнозърнести биотитови гнайси. Средната е представена от метаофиолитови фрагменти, съдържащи еклогити, серпентинизирани ултрабазити, метагабра, двуслюдени шисти с гранат и тънки пачки от метаморфозирани кварцити. Горната е изградена от незакономерно редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти, амфиболити и мрамори. В описания разрез са установени и лещи от еклогити и серпентинизирани ултрабазити. В рамките на картен лист Маджарово попадат части от пластината с метагранити и от горната пластина, изградена от незакономерно редуване на шисти, гнайсошисти, амфиболити и мрамори.

Долната граница на единицата не се установява никъде на повърхноста. Горната синметаморфна граница се маркира от зони на срязване, развити в основата на Крумовишката и Мандришката литотектонска единица. Като късни граници се явяват Авренската отседна зона, в нейната постметаморфна изява и интрузивните контакти на Чучулигинския гранит.

В литостратиграфско отношение долната част от разреза на отделената тук литотектонска единица е отнасян към долния ултраметаморфен архайски комплекс (Вергилов и др., 1963) и по-късно отделената Прародопска надгрупа (Кожухаров, 1987), еквивалент на Прародопската супергрупа (Кожухаров и др., 1992). Горната част от разреза, представена от незакономерно редуване на шисти, амфиболити и др., е описана (Кожухаров и др., 1992), като Чепеларска и Богутевска свити в обема на Родопската супергрупа. Z. Ivanov (1985, 1988), Ж. Иванов (1998), характеризира същия разрез като Белоречката метаморфна група.

3.2.1.1. Литоложка характеристика

В литоложко отношение са отделени две ясни, тектонски обособени части в разреза, описани като метагранити и редуване на шисти, амфиболити и мрамори.
Метагранити. За първи път Г. Бончев, (1923), допуска възможността една голяма част от гнайсите в Иточните Родопи да са получени от промяната на порфирни и дребнозърнести гранити. По-късно Ж. Иванов и др., (1984) представят данни, които показват, че смятаните за очни и небулитови мигматити и хомеобластични анатектити (Р. Иванов, 1961; Боянов и др., 1963), представляват тела от метаморфозирани гранити. Burg et al. (1990); Macheva, Kolcheva, (1992); Саров и др. (1994 ф) привеждат петрографски и петрохимични доказателства за ортопроизхода на тези скали. В рамките на картния лист са установени равномернозърнести и порфирни метагранити.
Равномернозърнести метагранити (B/mγ). Разкрития от равномернозърнести метагранити са установени между селата Кобилино и Планинец, които са част от метагранитовия разрез при село Железино. Те са среднозърнести, левкократни, светлосиви на цвят скали. Обикновено са интензивно, но неравномерно деформирани, като в зоната на контакта с разреза от шисти, амфиболити и мрамори са превърнати в милонити. Макар и рядко се наблюдават слабо деформирани участъци, в които са отделени две асоциации от минерали – магматична и метаморфна (Macheva, Kolcheva, 1992). Магматичните минерали са калиев фелдшпат, плагиоклаз, биотит ± амфибол. Синкинематично разкристализиралата асоциация е представена от дребнозърнест кварц, калиевфелдшпат, плагиоклаз (албит), биотит, бяла слюда, хлорит, илменит, епидот и гранат. Като акцесорни са установени апатит, циркон ± аланит.
Порфирни метагранити (B/pmγ). Порфирни метагранити се разкриват източно от с. Белополци, в долината на Кокарджа дере и околностите на с. Старинско. Разкритията от Кокарджа дере са част от голямото тяло между селата Синигер, Тинтява и Старинско. Разкритията източно от вр. Черковна могила са тектонски прозорец в алохтонната пластина от биотитови шисти със ставролит, амфиболити и мрамори. В регионално отношение порфирните метагранити се разглеждат като фациална разновидност на равномернозърнестите. Те имат същия минерален състав, но са с магматична, порфирна по калиевия фелдшпат структура. При наложената прогресивна деформация са превърнати в различно широки зони от тъмни милонити, с ясна шистозност и линейност на разтягане. Калиевият фелдшпат е представен като едри „очи” с добре развити „опашчици” от рекристализиран калиев фелдшпат и кварц (сигма до делта тип порфирокласти). Автоморфността и простите срастъци на калиевия фелдшпат, ориентираните плагиоклазови включения в него, както и нормалната бариева зоналност показват магматичен генезис на метагранитите (Macheva, Kolcheva, 1992). Реликтов плагиоклаз е запазен само в най-слабо деформираните метагранити като дребни порфирокласти. Ситнозърнестият матрикс, обхващащ порфирокластите е изграден от описаната при равномернозърнестите метагранити рекристализирана минерална асоциация, с ясно оформена плоскостна и ивичеста, а на места и типична милонитна до ултрамилонитна фолиация. Тя е обусловена от плоско паралелното подреждане на слюдените минерали или изтеглянето в ивици на кварца и фелдшпатите. По фолиацията се наблюдава ясно изразена минерална и стриационна линейност. В участъците с по-силна крехко-пластична деформация фолиационните плоскости имат вид на харниши. В участъците на крайна деформация са превърнати в S/C милонити.
Редуване на биотитови шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори. Над пластината от метагранитите, заляга пъстър разрез от порфиробластични по граната биотитови шисти и гнайсошисти, с лещовидни пачки от амфиболити, серпентинити и мрамори, незакономерно разпространени в разреза. Характерни за това пъстро редуване са милонитния вид на скалите и наличието на пластично милонитизирани пегматитови жили, залягащи паралено на фолиацията. Долният контакт на разреза има характер на широка зона на синметаморфно срязване, означена като Железинска. Тя се проследява между селата Кобилино и Планинец, Кокарджа дере и в тектонския прозорец, източно от с Старинско. Горната граница в рамките на картния лист се маркира от пластична компресионна зона в основата на Крумовишката единица, и от крехки и крехко-пластични срязвания в основата на Мандришката единица (евентуално продължение на Меденбукско-Орешиновския разлом на отделяне).
Биотитови шисти и гнайсошисти (B/bsh). Биотитовите и двуслюдени шисти и гнайсошисти са преобладаващата литоложка разновидност. Те изграждат широка ивица, която се проследява между селата Кобилино, Горноселци, Чучулига, Попско и Белополци.

Гнайсошистите и шистите са с добре изразен ивичест милонитен строеж. Изградени са от мусковит, биотит, хлорит, гранат, кварц и плагиоклаз. Рядко се срещат турмалин, ставролит и хлоритоид. Кварцът е съсредоточен в ивици и е динамично рекристализирал. Бялата слюда е представена от по-едри люспи, удължени и в различна степен огънати и деформирани, на места оформени като слюдени риби.Тя също е събрана в ивици, които са частично разпокъсани. Плагиоклазът варира значително по количество, а биотитът най-често асоцира с бялата слюда. Гранатът е представен с отделни по-едри порфиробласти. Турмалинът и ставролитът са като единични, но често уедрени зърна сред слюдените ивици, а хлоритоидът обикновено е запазен като дребни зрънца в гранатовите порфиробласти.

Амфиболити (B/a). Амфиболитите се срещат като лещовидни тела в разреза на шистите и гнайсошистите, където са интензино нашистени от наложената деформация. Те са ситнозърнести, мезо- до меланократни, изградени от амфибол, епидот, хлорит и фини ивички от плагиоклаз ± кварц. Повечето от тях са с белези на ортоскали – базични вулканити и габра. Рядко, но се срещат и лещи с частично запазена еклогитова парагенеза.
Серпентинизирани ултрабазити (B/ub). Серпентинизираните ултрабазити се наблюдават като малки лещи сред амфиболитите и шистите в разглеждания разрез. Те са интензино деформирани, меланократни-до черни на цвят скали, превърнати на места в серпентинитови шисти. В състава им главно участие (до 90–95%) имат серпентинитовите минерали - хризотил и антагорит. Наблюдават се още карбонат, руден минерал, брусит, талк, хлорит, тремолит, бастит и железни хидроокиси. От първичните минерали са запазени редки и дребни реликти от оливин и клинопироксен.

Мрамори (B/c). Мраморите са сравнително малко. Лещовидно изтеглени тела са установени в района на селата Горноселци и Белополци. Те са бели и кремави, дребно-до среднозърнести. Калкошистите са сиви, розови, сивозелени, масленозелени и др. Текстурата на мараморите е най-често масивна и шистозна в калкошистите. Чистите мрамори са калцитни. Калцитът е представен от изометрични зърна, на места с ламеларно устройство. В нечистите мрамори и калкошистите процентното съдържание на калцита намалява за сметка на амфибол, кварц, плагиоклаз, епидот, мусковит, хлорит, апатит, гранат, графит или рудни минерали.

3.2.1.2. Структурни особености

Фолиация. Плоскостните структури са представени от няколко типа фолиация. Преобладаващият вид фолиация е представена от плоскостни структури, формирани от плоскопаралелното подреждане на слюдените минерали, в процеса на регионалния метаморфизъм. Тя е ясно изразена в метагранитите и параметаморфитите на единицата. По-слабо е изразена в големите лещовидни тела от метагабра и еклогити, които имат масивна текстура. В пластичните зони на срязване метаморфната фолиация съвпада с милонитната, което е доказателство за връзката между метаморфизма и съпътсващите го деформации. Наблюденията върху фолиацията в метагранитите и параскалите на единицата показват пълно сходство в ориентировката, което дава основание да се приеме, че те са формирани едновременно в един етап на метаморфизъм и деформация. Генетично свързани с фолиацията са и “С” плоскостите на срязване, развити под ъгъл спрямо нея. Те са много ясно изразени в зоните на срязване, където се наблюдават S/С милонитни структури. Наблюденията върху хода на фолиацията показват, че тя затъва основно на СИ, но на фона на общото се наблюдават участъци, в които тя затъва и към северозапад, като оформя периферните участъци на гънкови синметаморфни структури с посока на осите С–СИ–Ю–ЮЗ.
Линейни структури и посока на транспорт. Установени са два типа линейни структури, представени от минерална и стриационна линейност.

Минералната линейност се очертава от линейното подреждане на слюдени минерали, амфибол и кварц-фелдшпатови агрегати и др. Тя лежи в плоскостите на фолиацията и се формира в резултат на насочено напрежение в процеса на метаморфизма. Извършените измервания показват устойчива ориентировка с посока С–СИ (350–18°).

Стриационната линейност се установява по удъжените порфирокласти в порфирните метагранити и по бразди на триене в зоните на срязване. Тя е паралелна на минералната линейност, което говори за унаследяване на напреженията в пластичните и крехко – пластичните етапи от развитието на скалите.

Наблюденията върху мезоскопските критерии за посоката на синметаморфния транспорт представени от “С” срязвания, сигми и др., показват юг – югозападна посока на транспорта за всички скали в разреза на единицата.

Гънкови синметаморфни структури. Наблюдавани са синметаморфни гънки със сантиметрови, метрови и километрови размери. Наблюденията на шарнирите на гънките в рамките на единицата показват, че те са преобладаващо паралелни на минералната линейност (350–18°). Установени са и гънки с посока на шарнирите изток–запад. Те са представени от южновергентни гънки на влачене, които се използват като макрокритерии за посоката на транспорт. Тези гънки се разглеждат като едновременно формирани с другите, но непреориентирани напълно от процесите на деформация.

3.2.1.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите

Изследванията върху взаимоотношенията на литоложките разновидности в рамките на Белоречката литотектонска единица показват, че тя представлява сложна синметаморфна навлачна постройка, в която участват скали с различна дометаморфна история – метагранити, метаофиолити, метапелити и др. Това налага разглеждането на характера на метаморфизма, времето на неговото проявление и възрастта на протолитите да стане по разновидности от скали.
Метагранити. Условията на метаморфизъм на разглежданите метагранити са определени от Macheva, Kolcheva (1992). Посочените автори определят температура 430–470° и налягане 5–8 kbar. Тези данни се потвърждават и от характера на придружаващата метаморфизама деформация – около крехко-пластичния преход, както и от присъствието на асоциацията епидот – бяла слюда – хлорит и кисел плагиоклаз, която показва, че температурата не надвишава горната част на зеленошистен фациес и началото на амфиболитов фациес.

В метагранитите от района на Железино, част от които са и описваните тук, Peytcheva et al. (1995), установяват възрасти на протолитите между 305 и 310 Ma и ги характеризират като късно палеозойски гранити, метаморфозирани през алпийско време. Подобна възраст (301± 4 Ma) за метгранитите определят и Carrigan et al. (2003).

Редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори

Няма изчислени конкретни РТ стойности за метаморфизма на алтернацията от шисти, гнайсошисти, амфиболити и мрамори.

Детайлните изследвания на Мачева (1998) върху белите слюди в метагранитите, гнайсошистите и шиститите от целия район показват, че скалите са претърпели полифазен метаморфизъм. Първата фаза е свързана с бързото удебеляване на кората при континентална колизия и метаморфизмът е тип високобаричен–нискотемпературен (HP/LT) при минимално налягане от 13 kbar и температура около 450° С. През втората фаза при бързото издигане и разтоварване на кората метаморфизмът е тип умеренобаричен–умеренотемпературен (MP/MT) с налягане 9–3 kbar и температура от около 500° С. В третата фаза на изстиване на кората протича нискобаричен – нискотемпературен метаморфизъм ( LP/LT) – P 3–2 kbar и Т 400° С.

3.2.2. Крумовишка литотектонска единица

Крумовишката литотектонска единица се разглежда (Ж. Иванов, 1998), като обособена част от единица Вертискос–Огражден–Първенец–Крумовица. В литостратиграфско отношение е отнасяна към Крумовишката метаморфна група (Z. Ivanov, 1985, 1988; Burg et al., 1990) и към Родопската супергрупа (Кожухаров и др., 1992). В литоложко отношение е представена от мигматизирани биотитови и амфибол-биотитови гнайси с обилна пегматоидна инжекция, мрамори, лещовидни тела от амфиболити и серпентинизирани ултрабазити. Характерните белези, които я отличават от Белоречката и Мандришката единица са високотемпературните процеси на метаморфизъм и мигматизация и свързаната с тях обилна пегматоидна инжекция. На картен лист Маджарово се разкриват части от единицата, разположени западно и източно от Авренската отседна зона, в района на селата Белополци,Падало, Бубино, Попско, Чучулига и Черничино. Долната граница е представена от широка синметаморфна зона на срязване (Бубинска зона). Взаимоотношенията на Крумовишката и Белоречката единица са белязани от синметаморфно навличане, късни тектонски контакти и интрузивни граници с Чучулигинския гранит. Горната граница се маркира от крехко-пластично екстензионно срязване (Бряговец-Брусевски разлом на отделяне), развито в основата на Мандришката литотектонска единица.

3.2.2.1. Литология

Мигматизирани биотитови гнайси (Kr/mbg). Мигматизираните биотитови и двуслюдени гнайси се разкриват между селата Белополци, Дисевица, Падало и Бубино. Често се наблюдават и преходи към амфибол-биотитови гнайси. Те са сиви на цвят скали с ясно обособена левкосома, огъната в мигматични гънки. Левкосомите са кварц-плагиоклазови. Гнайсите са интензивно катаклазирани, като на повечето места са вторично заръждавели и силно изветрели. Изградени са от плагиоклаз, кварц, калиев фелдшпат, биотит и мусковит. Вторичните минерали са представени от пелитови и епидотови продукти, хлорит, серицит и безцветна слюда.
Амфиболити (Kr/а). Амфиболитите изграждат съществена част от разреза на Крумовишката литотектонска единица. Те са под форма на лещовидни тела с различна големина, включени в гнайсовия разрез. Разкрития от масивни амфиболити са установени в района на селата Бубино и Попско. Макроскопски са масивни, среднозърнести скали, порфиробластни по граната. Основните скалообразуващи минерали са представени от амфибол, плагиоклаз, кварц, епидот, гранат и хлорит. Като акцесорни се описват титанит, апатит, рутил, магнетит и циркон. Haydoutov et al. (2004) ги характеризират като метагабра (Бубинско метагабро), продукт на дъгов (бонинитов) магматизъм.

Серпентинизирани ултрабазити (Kr/ub). Лещи от серпентинизирани ултрабазити се срещат на различни нива от разреза на единицата, сред гнайсите или в асоциация с метагабра и еклогити. В регионалната позиция на Крумовишката литотектонска единица, те много често са концентрирани в основата на разреза. В рамките на к. л. Маджарово по-големи тела са установени в района на селата Бубино и Черничино. Множество малки серпентинитови лещи, включени в разреза от мигматизирани гнайси се наблюдават между селата Белополци, Дисевица и Падало. Лещите са с масивна текстура, без фолиация. Скалите са тъмно – до светлозелени и виолетови в зависимост от променителните продукти. Изградени са основно от хризотил и антигорит, сред които в отделни гнезда се наблюдава и талк. Най-голямото ултрабазичното тяло при с. Бубино е с площ от 1 km². В него се наблюдава първична ритмичност, която се бележи от различно дебели ритми, изградени от дунити и перидотити. Дебелината на ритмите е от 1–2 см до 2–3 m. Ритмичността се установява и микроскопски. Първичната минерална парагенеза е представена от оливин, клинопироксен и ортопироксен, които характеризират скалите като дунит-перидотити. Вторичните процеси са довели до серпофит-хризотилова, лизардит-хризотилова и антигоритова серпентинизация, тремолитизация и др.

Мрамори (Kr/с). Наблюдават се като тънки, лещовидно изтеглени пачки сред биотитовите гнайси и амфиболитите или като ксенолитни пакети в Чучулигинските гранити. Представени са от бели и кремаво-жълти мрамори, които са дрбно-до среднозърнести, в милонитите на Ардинската отседна зона са с порцелановиден изглед. Срещат се и тъмносиви на цвят с ивичеста текстура. По състав са преобладаващо калцитни.

3.2.2.2. Структурни особености

Плоскостни структури

Плоскостните синметаморфни структури са представени от фолиация, метаморфна ивичестост и плоскости на „С”срязване.

Фолиация. Регионалната фолиация, отбелязана на картата, отговаря на плоскостите на кристализационна шистозност, формирани от плоско-паралелното подреждане на минералите в процеса на регионалния метаморфизъм. Преобладаващата ориентировка в рамките на картния лист е на запад–северозапад със средни наклони от 20–40º. В зоната на Авренския разломен сноп и около контактите с неметаморфозираните Чучулигински тип гранити се наблюдава локално повишаване наклоните до 60–80º.
Метаморфна ивичестост. Метаморфната ивичестост е текстура, получена в резултат на метаморфната диференциация на веществото в левкократни и меланократни ивици. Поради локалния характер на изява не е отразявана на картата.

Плоскости на „С”срязване. Представляват плоскости, развити под определен ъгъл спрямо фолиацията. Наблюдават се в милонитните нива в зоните на срязване. Използват се като макро критерий за посоката на срязване. За обема на Крумовишката единица е установена южна посока на синметаморфен транспорт.
Линейни структури

Линейните структури са представени от минерална линейност, линейност на разтягане и шарнири на синметаморфни гънки.

Минералната линейност е развита в почти всички скални разновидности на метаморфния разрез. Тя се формира от линейно-паралелното подреждане на минерали и минерални агрегати в процеса на метаморфизма. Измерванията и статистическата обработка на линейните структури, показват (Саров и др., 1996ф) преобладаващо север–южна посока. В интервала 0–30ºсе тя е паралелна с ориентировката на шарнирите на синметаморфните гънки.
Линейностите на разтягане се образуват от изтеглени порфирокласти и други минерални агрегати, свързани с напреженията в процесите на деформация. Ориентировката на тази линейност е паралена на минералната. Подобна ориентировка имат и шарнирите на гънковите структури.

3.2.2.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите

Конкретни изследвания за РТ условията на метаморфизъм за всички скални разновидности от Крумовишката единица на картен лист Маджарово не са правени. Данни, отнасящи се за Бубинското габро се представят от Haydoutov et al. (2004). За него са определени Т=680–780° C и Р=5–12 kbar. Тези стойности характеризират условия на преход между амфиболитов и гранулитов фациес, значително по-висок в сравнение с условията на метаморфизъм в Белоречката литотектонска единица, което характеризира обратна метаморфна зоналност.

За протолитите на метагабрата Carrigan et al. (2003) определят възраст от 572±5 Ma.

3.2.3. Мандришка литотектонска единица

За първи път, като тектонска единица с това име е описана от Ж. Иванов (1998). В обема на отделената от него Мандришката единица са включени само нискокристалинните и анхиметаморфни скали от Мандришката метаморфна група. При извършеното в периода 1993–2002 г. геоложко картиране в М 1:25000, Саров и др. (1996ф) отделят Марешнишка литотектонска единица, в която освен описаните от Р. Иванов (1961) и Боянов и др. (1963)нискокристалинни скали са включени и залягащите под тях милонити и катаклазити в зеленошистен фациес. Описваната тук Мандришка литотектонска единица се разглежда в предложения от Саров и др. (1996ф) обем – диафторизирана подложка и залягащата върху нея триаско-юрска метаседиментна последователност. Диафторизираните скали от подложката се разкриват в долините на р. Марешница, Сърмашик дере, Бряговска река и в околностите на селата Сбор и Падало. Те са представени от милонитизирани в зеленошистен фациес гнайси, мрамори, серпентинити и др. Скалите от нискометаморфния разрез са поделени на хлоритови шисти, калкошисти и др. (триас - юра) и филити, аргилити, алевролити и др. (долна юра), отговарящи на части от Мандришка и Мъгленишка групи (Боянов и др., 1990).

Долната граница на единицата се поставя по зоната на срязване в основата на диафторизирания разрез. Тя се проследява в долините на реките Марешница, Сърмашик дере (Кохчахска река), Дешовица (западно от с. Дисевица) и в Бряговска река (източно от с. Кожухарци). Зоната е екстензиона, с характер на разлом на отделяне (Бряговец-Брусевски разлом на отделяне – Ж. Иванов, 1998), възникнал синхронно с внедряването на Чучулигинските гранити и оформянето на палеогенското понижение.

Горната граница се маркира от синтетични разломи в основата на палеогенския басейн или от трансгресивно отложени къснопалеогенски седименти и вулканити.

3.2.3.1. Литология

Литоложкото разчленяване вътре в единицата се затруднява от интензивните деформации, лошата разкритост, бързите изклинвания на литоложките разновидности и неясните граници между тях. На картата са отделени две части – дотриаско-юрска подложка и триаско-юрска метаседиментна последователност.
Дотриаско-юрска подложка

В тази част от единицата са дадени с общ растер диафторитни милонитни гнайси, шисти, мрамори и амфиболити. Самостоятелно обособени на картата са само телата от ултрабазити.

Серпентинизирани ултрабазити (Mn/ub). Ултрабазични, лещовидни тела са установени в района на селата Брусевци и Дисевица. Телата при с Брусевци са силно серпентинизирани, с характерна бримчеста структура, като сред напълно променените участъци са запазени реликти от първичните минерали. Първичната минерална парагенеза е представена от оливин, ортопироксен и клинопироксен. В зависимост от количественото им съотношение скалите се определят като перидотити и пироксенови перидотити. Характеризират се със сравнително постоянен химичен състав, вариращ в съвсем тесни граници. По съдържанието на ТiO₂(0,01–0,02%) и постоянното отношение MgO/MgO + FeO_tсе класифицират като метаморфни перидотити.

Вторичните процеси наложени върху ултрабазичните скали са представени от лизардит-хризотилова и антигоритова серпентинизация, тремолитизация, хлоритизация и карбонитизация.

Диафторизирани гнайси, амфиболити и др. (Mn/dg). Според М. Каназирски (1967), смятаните за зеленошистно метаморфозирани палеозойски скали от района на Брусевци и Сармъшик дере (Р. Иванов, 1961; Боянов и др, 1963), представляват диафторитни милонити в зеленошистен фациес. Най-силно са диафторизирани гнайсите, слюдените шисти и амфиболитите. Проявите на регресивния метаморфизъм се изразяват в развитие на наложена фолиация, хлоритизация на биотита и амфибола, албитизация, серицитизация и епидотизация на плагиоклазите и образуване на нови минерални асоциации.

Диафторизираните гнайси имат порфиробластова, лепидогранобластова и катаклазна структура. Изградени са от плагиоклаз, кварц, калиев фелдшпат, биотит, мусковит, епидот, апатит, циркон, титанит, руден минерал и вторичен хлорит. Плагиоклазите носят следи от прекристализация и удребняване. Зърната им са неправилни, изпълнени с включения от епидотов минерал и дребнолюспест мусковит. Често са мирмекитоподобно прораснали с кварц. Биотитът и мусковитът образуват тектонски деформирани ивици. По част от биотита се наблюдава развитие на бледозелен хлорит. Кварцът е дребнозърнест, прекристализирал и тектонизиран. Показва вълновидно потъмнение

Характерната за гнайсите минерална асоциация (Pl-Q-Bi-Ms) се допълва с гранат при диафторизираните шисти. В тях гранатът е реликтов, с неправилни, нарушени контури. В резултат на деформацията, са напукани, разместени и развлечени по шистозността. По пукнатините на зърната се наблюдават агрегати от адулар, дребнолюспеста хидрослюда и кварц. Често се установяват и дребни автоморфни зърна от турмалин с кафяво до зелено оцветяване. Диафторизираните амфиболити са изградени от амфибол, биотит, клиноцоизит, плагиоклаз, кварц, рутил, титанит и апатит. От високотемпературната парагенеза са запазени единствено реликти от кафяв амфибол и базичен плагиоклаз.

На различни нива в разреза се наблюдават и неиздържани тела от мрамори и калкошисти. Те са милонитни, порцелановидни, сиви до тъмносиви и черни с филитоиден изглед. Каназирски (1967) описва бързи преходи от калкошисти в мусковит-биотит-кварц-хлоритов шисти.

Описаните разновидности са наблюдавани в района на с. Брусевци и долината на Сармъшик дере. Сходни с тях са и разрезите при селата Бряговец, Мече ухо, Кожухарци, Падало и Дисевица
Триаско-юрска метаседиментна последователност

Въпреки твърденията на Каназирски (1967), че всички нискокристалинни скали са диафторитни, зеленошистни милонити по протерозойски скали, Боянов, Липман, (1973); Липман, Боянов (1976); Боянов, Русева (1984); Боянов и др. (1990), доказват, че част от тези скали са нискотемпературно променени мезозойски (триаско-юрски) скали, в които отделят три свити. По-късно Tikhomirova et al. (1988), номинират две групи – Мандришка (зеленошистна) и Мъгленишка (анхиметаморфна). В рамките на к. л Маджарово триаско-юрската метаседиментна последователност е доказана възрастово в района на селата Горво и Долно Луково и в Кулиджик дере при с. Бряговец. Разкрития на нискометаморфни филитоидни шисти с неясна литостратиграфска принадлежност и предполагаема юрска възраст са установени и в долината на р. Марешница, западно от с. Горноселци (Саров и др., 1996ф).

Хлоритови шисти, калкошисти и др. (Mn/hsh). Разрез от хлоритови шисти е установен в долината на Бряговска река (Кулиджик дере), север, североизточно от с. Мече ухо. Тези шисти се разглеждат (Боянов и др., 1990) като част от Орешиновската свита на Мандришката група, която според тях заляга трансгресивно и дискордантно върху подложка от диафторизирани гнайси. Като цяло тези взаимоотношения са много неясни. Хлоритовите шисти и калкошисти с мезозойска възраст са трудно различими от диафторитните зеленошистни милонити. Диафторитната фолиация съвпада с нискотемпературната шистозност и от структурна гледна точка са също трудно различими. В литоложко отношение се характеризира (Боянов и др., 1990), като седиментно-вулканогенна последователност, в която преобладават седимнтните скали. В резултат на наложения регионален метаморфизъм в зеленошистен фациес, те са превърнати в нискокристалинни шисти, в които преобладават хлоритовите шисти. В отделни нива сред тях се установяват също калкошисти и дребнозърнести мраморизирани варовици. Орторазновидностите са представени от метадиабази, метагабро-диабази, метадиабазови туфи и др. Те са неравномерно разпределени в различните части на разреза. Не са отделяни като самостоятелни тела на картата.
Филити, аргилити, алевролити и др. (Mn/f). Установени са в района на с. Бряговец и се разглеждат (Боянов и др., 1990), като част от разреза на Долнолуковската свита на Мъгленишката група. В типовия разрез на свитата Boyanov, Ruseva (1989); Боянов, Русева (1989), отделят три основни пачки – кластолавова, олистостромна и конкреционна. В района южно от с. Бряговец са установени силно тектонизирани фрагменти от кластолавовата и конкреционната пачка, които са отразени с общ растер. Скалите са представени от пясъчници, алевролити, филитизирани аргилити, мергели и нечисти варовици, тънки радиоларитови пачки, включени в черни филитоидни шисти. Лещовидни тела от базалтови кластолави са наблюдавани в основата на седиментния разрез. Всички литоложки разновидности са засегнати от анхиметаморфни промени. Разкрития от нискокристалинни, филитоидни шисти с неясна литостратиграфска принадлежност се разкриват и в долината на р. Марешница, западно от с. Горноселци. По данни на Саров и др. (1996 ф), те представляват метаморфозирани в зеленошистен фациес мергели, аргилити, диабази и др. Пелитовите скали са превърнати в хлорит-серицитови шисти с графит. Шистите са интензивно деформирани. Наблюдават се микрогънки, ротация, микроскъсвания и др. Въпреки това личи първичната ивичестост на седиментната скала, обособен от алтернацията на аргилитови и аргилито-алевролитови ивци, понякога с присъствие на карбонат.

3.2.3.2. Структурни особености

Структурната характеристика на скалите на Мандришката единица, обхваща плоскостни, линейни и гънкови структури в двете части от разреза – диафторизираната подложка и триаско-юрската метаседиментна последователност.
Структури в диафторизираната подложка

В структурно отношение, тази част е разглеждана като автохтон на Кулиджикския навлак (Боянов и др., 1969), най-горната пластина от Източнородопския комплексен навлак (Boyanov, I., M. Ruseva, 1989) и като висящ блок на Бряговец-Брусевския разлом на отделяне (Ж. Иванов, 1998). Подробни структурни данни представят Р. Иванов (1961), М. Каназирски (1967), Burg et al. (1996) и N. Bonev (2006). Като регионална плоскостна структура се разглежда, възникналата в процеса на диафтореза кристализационна шистозност, белязана от хлоритова минерална асоциация. Проникващата фолиация ондулира, като затъва с полегат наклон към югозапад и североизток. Според Bonev (2006), лежащата в плоскостите на фолиация стриационна линейност е ориентирана преобладаващо на SSW–NNE с полегат наклон от 20º на SSW. Кинематичните критерии за посоката на пластично срязване, представени от σ тип порфирокласти и „слюдени риби”, показват SSW посока на срязване.

Структури в триаско-юрската метаседиментна последователност

Структурите в триаско юрската метаседиментна последователност (зеленошистно-филитова единица – Bonev, 2006) са представени от шистозност (фолиация), минерална линейност, шарнири на гънкови структури и критерии за посока на срязване. Ориентировката на фолиацията е с посока NNW–SSE и полегат наклон на SW и NE, подобно на фолиацията в диафторизираната подложка. Гънките са NE вергентни с ориентировка на осите NW–SE. Минералната линейност се маркира от паралелното подреждане на бели слюди и хлоритови агрегати. Тя има преобладаваща ориентировка NNE–SSW и слаб наклон на NE. Посоката на транспорт на зеленошистните скали е към NNE.

3.2.3.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите

Условията на метаморфизъм, характерните минерални парагенези и протолитите на скалите от диафторизираната подложка са характеризирани подробно от Каназирски (1967). Отделените минерални асоциации биотит-мусковит-алмандин-кварц- плагиоклаз; синьозелен амфибол-плагиоклаз-епидот-алмандин; синьозелен амфибол-хлорит-алмандин; калцит-епидот-кварц-хлорит; калцит-хлорит и др., характеризират регресивен метаморфизъм в зеленошистен фациес – кварц-албит-епидот-алмандинов субфациес. В потвърждение за наложения характер на регресивния метаморфизъм, Каназирски описва случаи на запазени реликти от високометаморфни минерали и структури. Според него диафторезата е наложена върху протерозойски висококристалинни гнайси, шисти, амфиболити, ултрабазити и мрамори.

Нискокристалинните и анхиметаморфни скали от Мандришката и Мъгленишката група са характеризирани от Боянов и др. (1990). За Мандришката група те описват протолити на седиментни, вулканогенно-седиментни и магмени скали, представени от пясъчници, алевролити, аргилити, диабази, диабазови туфи, габродиабази, които отнасят към нормалните базалти. Установените минерални парагенези от албит-олигоклаз+хлорит+актинолит; албит-олигоклаз+епидот+актинолит+хлорит в метагабро-диабази и метадиабази, както и парагенезите кварц+хлорит+бяла слюда+албит-олигоклаз ±гранат;кварц+амфибол+хлорит±албит-олигоклаз; кварц+хлорит+калцит, в метапелити и метапсамити, характеризират регионален метаморфизъм в зеленошистен фациес. Възрастта на скалите на Мандришката група се датира като триас-юра на базата на взаимоотношенията с доказаната долноюрска възраст на скалите от Долнолуковската свита (Мъгленишка група). Измененията в скалите от Мъгленишката група се определят (Боянов и др., 1990) като анхиметаморфни.

Възрастта на Долнолуковската свита е определяна за долнокредна (Боянов, Липман, 1973; Липман, Боянов, 1976) и като горноюрско-долнокредна (Boyanov, Trifonova, 1978). Последвалата ревизия по намерени в района на Мечо ухо находки от радиоларитна фауна, определя ранноюрска възраст (Tikhomirova et al., 1988; Zagorcev et al., 1989).
Неметаморфозирани гранити (aү). Неметаморфозираните аплитоидни и двуслюдени (Чучулигински тип) гранити са представени от Чучулигинското тяло и гранитите при с. Дисевица. Разглежданите гранити са частично деформирани. Контактите им с мраморите и другите скали на Крумовишката единица са ясно интрузивни. Наблюдават се множество ксенолити и ксенолитни пакети вътре в гранита. Контактите им са подложени на незакономено проявени процеси на скарниране. Главните скалообразуващи минерали са представени от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат, биотит, мусковит. Текстурата е масивна в контактните участъци неясно ивичеста. Структурата е гранитова, равномернозърнеста, порфироидна, аплитова и наложено гранобластична. По данни на Marchev et al. (2006) имат корово-мантиен произход. Възрастта им е приемана за горнокредна на базата на геоложки съображения. Абсолютната възраст е определяна между 39–42 Ma по K/Ar датиране на мусковит (Белмустакова и др., 1995) и 68, 94 ± 0,40 Ma, по U-Pb датиране на циркони (Marchev et al., 2006).

Изтегляне 2.18 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 24