Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Среднокисели вулканити и порфирити
- Кисели вулканити
4.1.9. Загражденски вулкански комплексКато официална неслоеста единица с посочения ранг се въвежда в настоящето изследване. Наименованието произлиза от с. Загражден. Р. Иванов (1960) отнася базичните и кисели по състав тела и дайки в района на селата Загражден и Вълчан дол към „хоризонт на трети среднокисел вулканизъм” и „хоризонт на трети кисел вулканизъм”, обединявайки ги в Загражденски тензионен сноп. Боянов, Маврудчиев (1961) отделят базичните и средни по състав тела от района като „дайки и латити от четвъртия хоризонт на приабона”, а киселите – към „долна ефузия на дацитите, риодацитите и риолитите и техните пирокластити”. Подробни геоложки и петроложки изследвания върху скалите от комплекса, правят Маврудчиев и др. (1976). На Геоложкатa карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отделени като „дайков тензионен комплекс” с олигоценска възраст. Скалите от Загражденския вулкански комплекс се проследяват от околностите на селата Загражден и Вълчан дол: на изток и изток–североизток към селата Малко Крушево, Песнопой и вр. Ариягидик дорсу и махалите Костанчаир и Слепча; на югоизток към селата Канарата и Любино. Разкриват се също така западно и южно от изследваната площ. Скалите от единицата изграждат предимно дайки и дайкоподобни тела, разположени по протежението на Загражденската тензионна зона, разклоняваща се в структура тип конска опашка. Скалите просичат метаморфити от подложката и различни части от разреза на Рибнодолския вулкански подкомплекс и Боровишкия вулкански комплекс. Покривка липсва. Характерна особеност за Загражденския вулкански комплекс е неговият пъстър набор от скални разновидности, към които спадат тела и дайки от шошонити, латити, монцонитоиди, адамелитпорфири и лампрофири. Редът на образуване (внедряване) на отделните разновидности не е установен. Според взаимоотношениятя им със скали от другите единици и K-Ar датировки, възрастта на скалите от комплекса се приема за рупелска. В рамките на картния лист Загражденският вулкански комплекс е представен в пълният си обем. Подразделя се на две единици, които обединяват секущите тела от състава му – среднокисели вулканити и порфирити и кисели вулканити.
Границите на дайките със скалите, които просичат, са резки, секущи, като в някои случаи се наблюдава зона на закалка и заграбване на късове от вместващите скали. В пределите на картния лист скалите от единицата изграждат дайки от шошонити, латити, андезити, монцонитоиди, адамелитпорфири и лампрофири – неподелени. Освен монцонитоидни дайки Маврудчиев, Боянов (1961) и Маврудчиев и др. (1976) описват и малки интрузивни тела, схващани в настоящото изследване като анатектични. Шошонитите, латитите и андезитите просичат както метаморфити, така и палеогенски седименти и вулканити. Скалите са зелени, масивни, дребно- до среднопорфирни. Първичните минерали са представени от плагиоклази – олигоклаз до андезин (в повечето случаи цялостно променени в карбонат, в по-малка степен от хлорит), санидин, клино- и ортопироксен (често цялостно променен без реликти) и опацитизиран биотит. Акцесорните минерали са от апатит и магнетит. Основната маса е микролитова, интерсертална, микропойкилитова, микрокристалинна в отделни участъци. Съставена е от плагиоклазови микролити, епидот, рудни минерали и променено вулканско стъкло. В повечето случаи скалите са засегнати от интензивни хидротермални промени, основно от пропилитов тип, които заличават структурните им осoбености. Според Маврудчиев и др. (1976) присъстват множество дайки с дебелина до 20 m, просичащи метаморфити от подложката, изградени от монцонитоиди, адамелитпорфири и лампрофири. Монцонитоидните дайки са представени от афирни, зърнести или порфирни кварцсъдържащи микромонцонити и монцонитпорфирити с преходи към монцодиоритови и габромонцонитови порфирити. Според авторите границите с метаморфитите са резки, ясно секущи, свързани с нагъване в метаморфитите (при по-големите дайки) или зони на закалка. Главни скалообразуващи минерали са плагиоклаз, пироксен и К-фелдшпат. Второстепенни са амфибол, биотит и кварц. Акцесорни минерали са магнетит, апатит и циркон. Вторичните са представени от пирит, епидот, хлорит, калцит и зеолити. Адамелитпорфирите са светлосиви до светлорозово-виолетови, с порфири от плагиоклаз, биотит, К-фелдшпат и основна маса от калиев фелдшпат, по-малко плагиоклаз, кварц и незначителни количество биотит, магнетит и апатит. Лампрофирите изграждат недебели дайки с ясноизразена стъкловидна зона на закалка. Представени са от черни спесартити и монцогабропорфирити. Порфирната генерация е представена от орто- и клинопироксен и плагиоклаз (лабрадор). Основната маса е с пълнозърнеста и микродолеритова структура. Съставена е от дребни зърна от плагиоклази, пироксен, магнетит и К-фелдшпат. Според K-Ar датировка на феноандезитова дайка в района на с. Вълчан дол – 31,3 ± 1,2 Ма (Harkovska et al., 1998) възрастта на скалите от единицата отговаря на рупелска. Кисели вулканити (2ZρOl1). Скалите от единицата изграждат дайки и дайкоподобни екструзивни тела от фелзитови и дребнопорфирни риолити. Скалите просичат метаморфити, седименти и вулканити от всички части на палеогенския разрез в района. Границите са секущи, като се наблюдават термични промени във вместващите скали. В някои случаи те са проводящи за хидротермални минерализации. Риолитите са преобладаващо бели, често с жълто-кафяви налепи вследствие на Fe минерализации. В повечето случаи са плътни, с афирна структура, но се срещат дребно- и среднопорфирни разновидности. Установяват се относително редки порфири от санидин, плагиококлаз, биотит и кварц. Основната маса най-често е фелзитова. Често скалите са интензивно хидротермално променени. Промените се изразяват в силицификация, адуларизация или пиритизация (Harkovska et al., 1998). Възрастта на дайка от фелзитови риолити в околностите на с. Вълчан дол по K-Ar е 31,4 ± 1,2 Ма (Harkovska et al., 1998), което отговаря на рупел. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.56 Mb. Сподели с приятели:
|