Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Кърджалийска вулкано-седиментна група

Изтегляне 2.56 Mb.

страница	10/21
Дата	26.07.2017
Размер	2.56 Mb.
	#26573
Тип	Задача

1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 21

4.1.6.1. Зимовински вулкански комплекс
4.1.6.2. Ангелвойводска свита ( Av Ol 1 )
4.1.6.3. Пирокластично-варовикова задруга

4.1.6. Кърджалийска вулкано-седиментна група

Въвеждането на групата като официална литостратиграфска единица се прави в Обяснителната записка към к. л. Кърджали (Йорданов и др., 2008а).

Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т.нар. задруга на първи кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и Подковска свита (въведена при настоящото проучване в Обяснителната записка към к. л. Джебел – М 1:50 000). Поради несъществените си различия двете следва да се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие. Това прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно. Освен тях се обособява и още една слоеста литостратиграфска единица – пирокластично-варовиковата задруга. Вулканските скали в състава на групата принадлежат на Зимовинския вулкански комплекс.

Като основен вулкански апарат (с известна условност) се възприемат центровете при с. Зимовина, пространствено привързани към централните участъци на Звинишката кръгова структура (к. л. Книжовник – М 1:50 000).

В пределите на картния лист групата е представена в непълен обем от туфитно-туфозната задруга на Зимовинския вулкански комплекс, Ангелвойводската свита и туфитната пачка на пирокластично-варовиковата задруга.

4.1.6.1. Зимовински вулкански комплекс

Под това наименование се отделя от В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф) и В. Георгиев, Милованов (2006c,d), но като причислен към състава на отделения от същите автори „Белипластки риодацитов комплекс”. Голяма част от пирокластитите на комплекса са въведени като Дъждовнишка свита (Янев, 2007) с типов разрез, разположен по северозападния склон на Шабандере, северно от с. Дъждовница (к. л. Николово – 1:50 000). Тук комплексът се разглежда за първи път като продукт на самостоятелен, Зимовински вулкан, градивна единица от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група. В пълния си обем комплексът включва две единици – туфитно-туфозна задруга и лавови продукти (риолити). Последните изграждат групирани линейно подредени и удължени куполи и корени на канали, продуцирали според нас твърде значителната по количество и площно разпространение пирокластика на комплекса.

Комплексът е наименован на с. Зимовина (к. л. Книжовник – М 1:50 000).

В Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) туфитите и пирокластитите от Зимовинския вулкански комплекс са причислени към „задругата на първи кисел вулканизъм”, а преди това – към съответстващи ú различно означавани „хоризонти” (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Кацков и др., 1966ф; R. Ivanov, Kopp, 1969). Подробна историческа справка се прилага в Обяснителната записка към к. л. Книжовник – М 1:50 000.

В регионален план скалите на комплекса изпълват пространството на Кърджалийската депресия. Киселите пирокластити от състава на пирокластично-варовиковата задруга, заемаща по-високо ниво в Кърджалийската вулкано-седиментна група, биха могли да се свържат с по-късна проява на експлозивна фаза от развитието на Зимовинския вулкан, но възможно и с други, неустановени центрове. Втората възможност, както и подчиненото количество на вулканския материал по отношение на седиментния, мотивира възприетата от нас условна позиция на тази задруга извън състава на Зимовинския вулкански комплекс.

Доминиращият пирокластичен характер на комплексa бележи пароксизма на киселата вулканска дейност около и в началото на ранния олигоцен. Вулканизмът се развива предимно в субаквална обстановка и с това е свързана зеолитизацията на пирокластитите.

В пределите на картния лист от обема на Зимовинския вулкански комплекс се разкриват само скали на туфитно-туфозната задруга.

Туфитно-туфозна задруга. За първи път под това наименование с включените в нея пачки се отделя при настоящите изследвания на Източните Родопи.

Задругата обединява първите прояви на кисела пирокластика и съпътсъващите я туфити в района. В регионално отношение изпълва трансзоналната Кърджалийска депресия.

В пределите на изследваната площ единицата е представена от четири пачки (от долу на горе): туфозна, карбонатно-туфитно-туфозна, пачка на киселите витрокристалокластични туфи и пачка на киселите едровитрокластични туфи.

Туфозна пачка (1ZmE₃). Скалите от пачката се разкриват в югоизточния ъгъл на картния лист, в района на с. Драгоевци и западно от него. Разпространение имат и на юг от изследваната площ, където са дадени обединено с пирокластити от по-високи нива на туфитно-туфозната задруга.

Скалите от пачката се прослояват със седиментите от горните нива на Пъдарска свита. Представляват една встъпителна проява на киселия вулканизъм за района.

Пачката е изградена от масивни бели до бледорезедави пепелни туфи с редки кристалокласти от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат, биотит, пироксен, амфибол, мусковит, апатит, руден минерал. Наблюдават се слабо девитрифицирани витрокласти с рогулчати форми. Матриксът е пепелен, променен от глинесто-хидрослюдени минерали. Малки пори са запълнени с влакнест радиолъчест агрегат от зеолити или жълто-зелени криптолюспести глинесто-слюдени минерали. Срещат се отделни литокласти от променени, окварцени вулкански късове със заличена основна маса. Дебелината на отделните пластове не превишава 15 m.

Възрастта им, по стратиграфска позиция (прослояват се с приабонски седименти от Пъдарска свита), се приема за приабонска.

Карбонатно-туфитно-туфозна пачка (2ZmOl₁). Единицата е разпространена на много малки площи в югоизточната част на картния лист в околностите на яз. Кърджали, както и северно от него по долината на р. Боровица.

Скалите на пачката се разполагат с бърз преход върху седиментите на Пъдарската свита или залягат трансгресивно върху среднокисели вулканити от състава на Бездивенския вулкански подкомплекс и Войновския вулкански комплекс. Над тях се разполагат съгласно, с преход материали от пачката на киселите витрокристалокластични туфи и пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група, както и пирокластити на Чифлишкия вулкански подкомплекс.

Пачката е изградена от органогенни варовици, глинести варовици, кисели туфи и туфити.

Варовиците са преобладаващи. Те са бели до кремаво-бели, здрави, плътни, яснослоести. Структурата им е микрозърнеста, на места органогенна или литокластична. Кластичният компонент е представен от полузаоблени късчета вулканско стъкло. На места преминават в глинести варовици.

Дебелината на пачката не надвишава 50 m.

Пачка на киселите витрокристалокластични туфи (3ZmOl₁). Единицата изгражда само няколко тънки ивици в югоизточната част на картния лист в околностите на с. Драгоевци и в склоновете в левия бряг от долното течение на р. Боровица.

Пирокластитите на пачката прехождат от материалите на пирокластично-варовиковата пачка и покриват конкордантно, с рязка литоложка граница седиментите на Пъдарската свита. Покриват се съгласно, с рязка литоложка граница от пачката на едровитрокластичните кисели туфи.

Пачката е изградена от пепелни до грубопепелни, предимно резедави пирокластити с вероятно пеплопаден характер. В повечето случаи туфите са масивни и много рядко финослоести, което не е много характерно за пеплопадните пирокластити. Често са зеолитизирани. Резедавият им цвят е резултат от промяната на вулканското стъкло в селадонит. Текстурата е масивна, а структурата – витрокристалокластична, пепелна. Пирокластичният компонент е представен от напълно променен в микроскопски недиагностицируем агрегат, безцветни витрокласти и кристалокласти от биотит със субпаралелна ориентировка на люспите. Присъстват и много редки плагиоклазови зърна. Литокластитите са от единични скални късове и редки ювенилни – от риолити. Наблюдават се и незначителни примеси от теригенен компонент, представени от мусковит и кварц.

Дебелината на пачката не надхвърля 30 m.

Пачка на киселите едровитрокластични туфи (4ZmOl₁). Тези характерни скали са продукт на мощни пирокластични потоци, развити относително симетрично около Зимовинския център и заемат значителни площи в рамките на първоразрядната комплексна структура. В изследваната територия туфите са разпространени на съвсем ограничени площи под формата на тънка ивица в склоновете в левия бряг от долното течение на р. Боровица.

Единицата заляга съгласно, с рязка литоложка граница върху пачката на киселите витрокристалокластични туфи. Покрива се също съгласно, с преход от скалите на пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група.

Скалите са преобладаващо дебело-неяснослоести до масивни, резедави, слабо- до средноспечени едро-грубовитрокластични пемзови туфи (игнимбрити). Най-често те са продукт на подводни пирокластични потоци. Структурата е витрокластична. Пирокластичният компонент е представен предимно от витрокласти, но се срещат и отделни кристалокласти (под 10%) от напукан заоблен кварц, плочести свежи зонални кисели плагиоклази, санидин, биотит и по-рядко амфибол, клинопироксен, магнетит, апатит, циркон и титанит (Янев, 2007). Литокластите са много редки – риолитови (ювенилни) и среднокисели (епикласти) с размери под 1 mm. Витрокластите (пемзите) са зелени или белезникави, с неправилна до изтеглена сигмоидално и огъната морфология или със сферични кухини, с големина 1–10 cm. Янев (2007) описва в пределите на картния лист в състава на пачката късчета от овъглени дървета (по източните склонове на Бездивенския вулкан), както и обратна сортировка на пемзите– увеличаване на количеството и размерите им с изкачване в разреза. Текстурата е пореста, по-рядко микрофлуидална. Скалите са почти изцяло до цялостно зеолитизирани.

В пределите на картния лист дебелината на пачката не надхвърля 20 m. Общата дебелина на задругата е от порядъка е 150 m.

Фаунистичните данни за възрастта на туфите и туфитите от Зимовинския вулкански комплекс са оскъдни. В. Георгиев и др. (1996ф) привеждат K-Ar датировки с прибонска и дори бартонска възраст за риолитовите тела в района на с. Зимовина (к. л. Книжовник М 1:50 000). Тези датировки не съответстват на реалните геоложки взаимоотношения. Долната част на скалите на туфитно-туфозната задруга локално алтернират или се прослояват със скали с доказано приабонска възраст. Горните части на разреза се отнасят към рупел. Като цяло скалите на задругата (респ. вулканския комплекс) има приабон–рупелска възраст (Йорданов в: Саров и др., 2002ф).

4.1.6.2. Ангелвойводска свита (AvOl₁)

Отделя се и се номинира като свита от Боянов и др. (1995). Типовият разрез се намира в околностите на едноименното село (к. л. Николово – 1:50 000). Боянов и др. (1959ф) причисляват скалите на свитата към „втори хоризонт на приабона”.

Отложенията на единицата заемат малки площи в централните и източни части на картния лист. В регионален план те изпълват част от Кърджалийската депресия.

Свитата покрива несъгласно, с размив седиментите на Пъдарската и Лисичарската свита или заляга трансгресивно върху разнообразни вулкански продукти с приабонска възраст (Кадънски шошонити, Женденски абсарокити, среднокисели вулканити от състава на Рибнодолския вулкански подкомплекс). Част от седиментите на свитата се прослояват с вулкански материали на Безводенския вулкански подкомплекс. Единицата се процепва от ултракалиевите латити на Брястовския вулкански подкомплекс или се покрива несъгласно от отложенията на теригенно-туфозната задруга на Боровишкия вулкански комплекс.

Свитата е изградена от незакономерна алтернация на разнообразни седименти – брекчоконгломерати, пясъчници и в подчинено количество алевролити, варовици, алевритови пъстри глинести скали, прослояващи се от пачки кисели туфи. Рифови варовици допълват високите части на разреза.

Брекчоконгломератите са сиви до сиво-виолетови, чакълно-валунни, дебелопластови. В късовата компонента преобладават левкократни гранити, гнайси, кварц, кварцити, мрамори, калкошисти и среднокисели вулканити. Матриксът е песъчлив до глинесто-песъчлив. В него се наблюдават сидеритови конкреции. Масивни мономиктови дребно- среднокъсови до блокови кластподдържани конгломератобрекчи с неравномерно разпределен песъчлив матрикс и късове със слаба обработка, почти изцяло от размити приабонски червеникави среднопорфирни латити (често с допирен тип спойка) са установени в десния шкарп на пътя (в посока Асеновград) непосредствено северно от с. Комунига. Покрити са директно от рифови варовици от състава на свитата.

Пясъчниците са сиво-зелени, среднопластови, полимиктови. В състава им присъстват литокласти от кисели пирокластити, както и късове от метаморфити.

Алевролитите заемат долните нива на разреза. Те са сиво-зелени, глинести, тънкослоести.

Северно от яз. Боровица в разреза на свитата са установени сиви псамо-гравийни среднобазични туфити с нива (лещи) от чакълно-валунни конгломерати с късове от среднокисели вулканити.

Нива от органогенни рифови варовици се наблюдават в североизточната част на картния лист на малка площ в околностите на с. Женда (непосредствено върху абсарокитите с приабонска възраст) и западно и северозападно от с. Комунига.

Пачки от кисели туфи са установени на редица места в картния лист, предимно в централните части, южно и западно от яз. Боровица, както и северозападно от с. Шипка. Киселите туфи западно от с. Безводно са бели до червеникаво-розови, пепелни до грубопепелни, кристаловитрокластични, масивни до дебелослоести. В разреза северно от яз. Боровица киселите туфи са бледорезедави, масивни, литокластични, в горните нива тънко- до среднослоести, пепелни.

Дебелината на свитата в рамките на картния лист достига 100 m.

Боянов и др. (1995) корелират скалите на свитата с т. нар. задруга на първи кисел вулканизъм, фиксиращи същевременно емерзионен период с активизиране на твърде отдалечени подхранващи провинции.

Възрастта на единицата по стратиграфска позиция и корелация с други сходни единици от съседни провинции се приема за рупелска.

4.1.6.3. Пирокластично-варовикова задруга

В пълния обем на задругата се обособяват две пачки – долна, предимно варовикова, и горна, предимно туфитна, от които само втората е представена на картния лист.

Туфитна пачкa (tl/tfOl₁). Пачката е обособена от Йорданов (1996ф). Традиционно, в т. ч. и на Геоложката карта на България в М 1:100 000, тя е отнасяна към единицата (хоризонт или задруга) на I кисел вулканизъм. По-късно (В. Георгиев и др., 1997ф) е причислявана към Белипласткия или Рабовския вулкански комплекс.

Разкритията на туфитната пачка на картния лист се разполагат в югоизточната му част, по бреговете на северозападния ръкав на яз. Кърджали.

Скалите на пачката покриват с преход пачките на туфитно-туфозната задруга (Зимовински вулкански комплекс) или залягат трансгресивно върху вулканските продукти на Бездивенския вулкански комплекс. Покриват се също съгласно от варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс.

Пачката е изградена от сивкави, жълтеникаво-охрени или кремави финопепелни до пепелни туфи, често с осезаемо карбонатно съдържание (варовити туфити и дори туфозни варовици). Туфите са здрави, плътни, с масивна до слабо изразена слоеста текстура и кристаловитрокластична до витрокристалокластична структура. Кристалокластите са представени най-често от кварц, плагиоклази, калиев фелдшпат, санидин, биотит, клинопироксени и амфиболи. Витрокластите са безцветни до бледожълтеникави и бледожълтозеленикави. Те са с микрофлуидална и пореста текстура. Променени са интензивно в глинести минерали и зеолити. Литокластите са най-редки и са представени от единични полузаоблени късове от фенориолити с фелзитова структура. Скалите имат много общи белези с пачката на варовитите туфити към туфозно-варовитата задруга от основата на Зимовинския вулкански комплекс (Йорданов, 1996ф).

Туфогенните варовици са най-често микрозърнести, бели до кремави, с лек зеленикав оттенък и масивна текстура. Пирокластичният компонент е представен от кристалокласти и витрокласти. Кристалокластите са от редки кафяви биотитови люспи и плагиоклази. Кластичният компонент е в незначително количество, представен от единични кварцови зърна, мусковитови люспи и удължени варовикови късове. Преобладават организмовите останки от фораминифери, като на места присъстват и остракоди.

Дебелината на пачката не надвишава 50 m.

Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана фаунистично (Г. Атанасов, Горанов, 1963, и др.).