Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

2.3. Съвременен период

За изготвянето на настоящата карта през 2004 г. в района се извършва ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 (Саров и др., 2005ф).

В метаморфните терени авторите прилагат литотектонския принцип на подялба. Отделени са четири литотектонски единици и са характеризирани техните граници, състав, метаморфни изменения, строежни особености, деформации и др. (Саров и др., 1995ф, 2002ф, 2005ф). В обема на единиците са включени големи тела от метаморфозирани и деформирани гранити.

За палеогенските смесени вулкано-седиментни скали е приложен нов подход, като са отделени конкретни вулкански комплекси (Саров и др., 1996ф, 2002ф, 2005ф; Георгиев и др., 1998ф; Georgiev, Milovanov, 2003a).

Основните процеси (метаморфни изменения, корова екстензия и изнасяне на мигматизирани ядра, деформации и др.), строежни особености, генезис и етапи на развитие на метаморфните комплекси са разгледани последователно, съобразно геохроноложки данни, от множество автори (Пейчева и др., 1996; Пейчева, 1997; Ж. Иванов, 1998; Саров и др., 1999; N. Bonev, 2001; Sarov, Gergjikov, 2001; Герджиков, Саров, 2002; Саров и др., 2004; Овчарова, 2005; N. Bonev, 2006, N. Bonev et al., 2006a,b,c).

Нови данни за метаморфните комплекси в амфиболитов фациес (докамбрийска геодинамика, първична стратиграфия и корелация) се намират в докладите на Загорчев (2007) и Кожухарова (2007).

Конкретно в южната част на областта между вр. Вейката, Маказа, с. Токачка и Кесебирска река са извършени специализирани петроложки, структурни и геохроноложки изследвания (Ovcharova, Sarov, 1995; Peycheva et al., 1998; N. Bonev, 1996, 1999, 2001, 2002a, 2002b). Проблемите, свързани с мезозойско-терциерната структурна еволюция на екстензионния гнайсов купол Кесебир-Карадамос са разгледани от N. Bonev et al. (2006а).

Засиленият интерес към палеогенските вулкано-седиментни комплекси от Крумовградския рйона продължава и през първото десетилетие от съвременния период, след издаването на Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992) и обяснителната записка към нея (Горанов и др., 1995).

Първоначално се извършват допълнителни стратиграфски изследвания в Дамбалъшкия вулкански масив (Moskovski et al., 1993) и специализирани литоложки и фациални наблюдения върху вулканомиктовите (епикластити) отложения и пирокластичните единици (Harkovska et al., 1994, 1998b; Harkovska, Djourova, 1994; Yanev, 1995). Генетическата типизация на вулканокластите и изясняването ролята им за стратиграфската подялба (Harkovska et al., 1994), показаха определени недостатъци в традиционно използваните литостратиграфски схеми за палеогенските комплекси в Източните Родопи.

Актуализиран синтез на дългогодишните изследвания на терциерните скали от късноалпийските депресии в Горна Тракия – Източни Родопи и Източна Тракия предлагат Боянов и Горанов (1997ф) в съставените карти на терциерните скали и блокови структури в М 1:200 000 и обяснителните записки към тях. Според тези автори палеоген-неогенските депресии са елементи на една значително по-голяма тектонска единица – т. н. Маришка грабенова система (Боянов, Йосифов, 1986).

Доминиращи през този период са специализираните петроложки, радиометрични, геохимични, изотопни, структурно-вулканоложки и металогенни изследвания върху палеогенския колизионен вулканизъм от Крумовградско и региона (Harkovska, Djourova, 1994; Yanev, Bardinreff, 1994, 1996, 1997; Yanev et al., 1995, 1998; Nedialkov, G. Pe-Piper, 1998; Харковска, 1998; Singer, Marchev, 2000; V. Georgiev, Milovanov, 2003a,b,c, 2004; S. Georgiev, Marchev, 2005; Raicheva, Marchev, 2006 и др.; В. Георгиев, 2007a,b; Райчева и др., 2007; Kibarov et al., 2007).

Доказателства за смесване на магми в колизионна обстановка и ролята им за петрогенезиса на вулканските скали от Звезделския палеовулкан намираме в публикациите на Marchev et al. (1994); Raicheva et al. (2001); Raicheva, Marchev (2003).

Базалтовият магматизъм от Крумовградско е разгледан в поредица от публикации (Moskovski et al., 1996; Marchev et al., 1997, 1998, 2004a), като са направени изводи за химическия състав на горната мантия под Източните Родопи.

Обобщена характеристика на палеогенския колизионен вулканизъм с регионални интерпретации, засягащи темпоралната и пространствената му активност, геодинамично значение и геотектонски модели, предлагат Marchev, Shanov (1991); Marchev et al. (1994); Yanev et al. (1995); Boyanov, Goranov (2001).

Късноалпийското развитие и структурообразуване в Източнородопското пространство е коментирано от Б. Йорданов (1999a,b); .Yordanov, 2002.

Нови данни за формирането и терциерното развитие на Източнородопското понижение се съдържат в публикациите на Boyanov, Goranov (2001); Герджиков, Саров (2002); N. Bonev (2006); N. Bonev et al. (2006а); В. Георгиев (2007a,b).

Дълбочинният строеж в участъка на Попско-Крумовград-Джебел е интерпретиран от Велев (1996) и Павлова (1999ф) по данни от сеизмичния профил Ивайловград–Попско–Крумовград–Джебел–Ардино.