Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Геологопроучвателни и металогенни изследвания

Изтегляне 2.18 Mb.

страница	4/21
Дата	21.09.2017
Размер	2.18 Mb.
	#30718
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 21

2.4. Геологопроучвателни и металогенни изследвания

Металогенните особености и полезните изкопаеми от областта са били предмет на продължителни търсещо-оценъчни, проучвателни и експлоатационни работи от множество геологопроучвателни и минни предприятия (компании). Резултатите от проучванията са отразени в съответните геоложки доклади и отчети (фондови материали).

Специализирани металогенни изследвания с прогнозна оценка на перспективността са извършвани на всички етапи от геологопроучвателните работи, които са с разнообразна тематична насоченост:

– Звездел-Пчелоядско рудно поле (Бресковска, Гергелчев в: Р. Димитров-ред., 1988);

– епитермално златно находище. Ада тепе (Кунов и др., 2001; Круми, 2002; Marchev et al., 2003, 2004b);

– серпентинизирани ултрабазити – нах. Голямо Каменяне (Желязкова-Панайотова в: Трашлиев–(ред., 1989); Божинов, Желязкова-Панайотова в: Трашлиев–(ред., 1989).

– талково нах. Аврен (Трашлиев, 1954ф; Барска, 1954, 1956; Божинов, Желязкова-Панайотова, 1979);

– вермикулитови проявления около с. Аврен и с. Голямо Каменяне (Андреевич в: Трашлиев-ред., 1989);

– перлити при с. Герен – Крумовградско (Панов, Сиркатова, 1971);

– железоносни кварцити (Кожухаров и др., 1987);

– цветни и полускъпоценни камъни между Крумовград и Звездел (Петров и др., 1987а,ф; 1987b,ф)

– Авренско-Маджаровска рудна зона (дълбочинен строеж – Йосифов и др., 1987);

– металогенно райониране и перспективност (Гергелчев, 1974, 1984а,b; Mavrudchiev et al., 1996).

3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ

3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ

Високата степен на метаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на формализирани литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани специфични метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип.

Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделени пара и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:

регионално проявени гранични зони на срязване или трансгресивно разположение на неметаморфозирани и възрастово датирани скални последователности;
съществени различия в литоложкия пълнеж;
забележими разлики в степента и характера на метаморфните изменения;
разлики в структурните характеристики, включително и посоката на синметаморфния транспорт.

Две или няколко литотектонски единици, претърпели сходна тектоно-метаморфна еволюция изграждат метаморфен терен. В рамките на картните листове. Крумовград и Егрек са отделени – Белоречка, Кесебирска, Девесилска и Крумовишка литотектонска единица. Те се разглеждат като съставна част от разреза на Източнородопския метаморфен терен

3.2. Източнородопски метаморфен терен

Източнородопският метаморфен терен притежава белези, които го отличават съществено от другите терени. Основните разлики са в характера и дебелината на земната кора, която е значително по-тънка и с положително гравитационно поле (Йосифов, Пчеларов, 1977; Боянов и др.1984; Цветков и др., 1999). Теренът обхваща метаморфните скали, в които участват големи пластини от серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра, които дават положителните аномалии в гравитационното поле на изток от Боровишката зона на срязване. От север теренът е ограничен от Маришката отседна зона, а от изток от покриващите го палеогенски и неогенски седименти в района на Ивайловград. На юг изгражда части от Северна Гърция.

3.2.1. Белоречка литотектонска единица

3.2.1.1. Обща характеристика, разпространение и граници

Белоречката литотектонска единица е развита на широки площи в обхвата на Белоречката подутина. Тя е най ниско разположената единица в тази част от разреза на Източнородопския метаморфен терен. В рамките на структурата са установени компресионни зони на срязване (Burg et al., 1990, 1994), които отделят три суперпозиционно разположени, синметаморфни навлачни терена – долен, междинен и горен.

Белоречката единица обхваща метаморфен разрез, причисляван към междинния терен на регионалната навлачна постройка. В обема на разглежданата от нас Белоречка литотектонска единица са установени по-ниско рангови зони на срязване, които отделят три синметаморфни навлачни пластини. Най-долната пластина е изградена от аплитоидни, равномернозърнести и порфирни метагранити, в които се наблюдават отделни лещовидни тела от двуслюдени шисти с гранат и дребнозърнести биотитови гнайси. Втората навлачна пластина е изградена от метаофиолитови фрагменти, представени от еклогити, серпентинизирани ултрабазити, метагабра, двуслюдени шисти с гранат и тънки пачки от метаморфозирани кварцити. Третата пластина е представена от редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти, амфиболити и мрамори. В това редуване се наблюдават също и лещи от еклогити и серпентинизирани ултрабазити.

На картен лист Крумовград и Егрек се разкрива малка част от разреза на Белоречката единица, представена от биотитови шисти и гнайсошисти със ставролит, ултрабазити и мрамори. Този разрез се разкрива на широки площи в съседните картни листове Черничево и Маджарово, където е описан към най-горната пластина, изградена от редуване на шисти, амфиболити и мрамори.

Границата на разкриващата се част от единицата се поставя по късните изяви на Авренският отсед.

В стратиграфско отношение разрезът на отделената тук литотектонска единица е отнасян към долния ултраметаморфен архайски комплекс (Вергилов и др., 1963) и по-късно към Въчанската свита на Рупчоската група (Кожухаров и др., 1992).

3.2.1.2. Литоложка характеристика

Биотитови шисти и гнайсошисти със и без ставролит (B/bsh). Гнайсошистите и шистите са с добре изразен ивичест – до милонитен строеж. Изградени са от мусковит, биотит, хлорит, гранат, кварц и плагиоклаз. Рядко се срещат турмалин, ставролит и хлоритоид. Кварцът е съсредоточен в ивици и е динамично рекристализирал. Бялата слюда е представена от по-едри люспи, удължени и в различна степен огънати и деформирани, на места оформени като слюдени риби.Тя също е събрана в ивици, които са частично разпокъсани. Плагиоклазът варира значително по количество, а биотитът най-често асоцира с бялата слюда. Гранатът е представен с отделни по-едри порфиробласти. Турмалинът и ставролитът са като единични, но често уедрени зърна сред слюдените ивици, а хлоритоидът обикновено е запазен като дребни зрънца в гранатовите порфиробласти.
Ултрабазити (B/ub). Ултрабазитите са представени от лещовидни тела, незакономерно разпръснати в разреза от шисти и гнайсошисти.
Мрамори (B/c). Мраморите са част от неидържаните лещовидни пачки сред двуслюдените шисти с гранат, установени в района на с. Черничево.Те са бели до кремави, дребно до среднозърнести. Калкошистите са сиви, розови, сивозелени, масленозелени и др. Текстурата на мараморите е най-често масивна и шистозна в калкошистите. Чистите мрамори са калцитни. Калцитът е представен от изометрични зърна, на места с ламеларно устройство. В нечистите мрамори и калкошистите процентното съдържание на калцита намалява за сметка на амфибол, кварц, плагиоклаз, епидот, мусковит, хлорит, апатит, гранат, графит или рудни минерали.

Даннитеза Р/Т условията на метаморфизм в тази част от разреза на единицата се базират на изследванията на Мачева (1998), върху белите слюди в метагранитите, гнайсошистите и шиститите от Белоречкия район. Те показват, че скалите са претърпели полифазен метаморфизъм. Първата фаза е свързана с бързото удебеляване на кората при континентална колизия и метаморфизмът е тип високобаричен – нискотемпературен ( HP/LT) при минимално налягане от 13 kbar и температура около 450° С. През втората фаза при бързото издигане и разтоварване на кората метаморфизмът е тип умеренобаричен – умеренотемпературен (MP/MT) с налягане 9–3 kbar и температура от около 500° С. В третата фаза на изстиване на кората протича нискобаричен – нискотемпературен метаморфизъм ( LP/LT) – P 3–2 kbar и Т 400° С.

3.2.2. Кесебирска литотектонска единица

3.2.2.1 Обща характеристика, разпространение и граници

Разрезът на Кесeбирската литотектонска единица се разкрива в долината на р. Кесeбир, южно от Крумовград. Той е предствен от мигматизирани в различна степен порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити, ксенолитни пакети от амфибол-биотитови мигматизирани парагнайси, единични лещи от амфиболити и серпентинизирани ултрабазити. На базата на литоложки прилики с метагранитите от Белоречкия район, е описван като Стражецко-Белоречка литотектонска единица (Саров и др., 1995ф), Долна тектонска единица (Ovtcharova, Sarov, 1995), мигматит – ортогнайсов разрез от междинния терен на синметаморфната навлачна система (Burg et al., 1996), Долна литотектонска единица (Bonev et al., 2006a). Установените критерии за синметаморфен транспорт (Burg et al., 1990, 1996; Саров и др. 1995ф; Ж. Иванов, 1998; Bonev et al., 2006a), показват северна посока, (обратна на посоката в метагранитите на Белоречката единица), което в съчетание с ясно проявената мигматизация са основните предпоставки за отделянето на този разрез като самостоятелна Кесебирска литотектонска единица.

В литостратиграфско отношение разреза на единицата е разглеждан (Кожухаров, 1987а) като Прародопската (Огражденска) супергрупа, а по-късно е към Арденската група на Прародопската надгрупа с Тинтявска и Белополска свита (Кожухаров и др., 1992).

Долната граница не се разкрива на повърхността. Горната се поставя по синметаморфната Кесебирска зона на срязване. Тя е развита в горните части на разреза, като в западната част на подутината е полегатозатъваща на запад, а в източната част е стръмна-до вертикална с характер на десен отсед.

3.2.1.2. Литоложка характеристика

Мигматизирани биотитови гнайси (Ks/mbg). В долината на р. Кесебир, около селата Бук и Ручей, Платнарка, Нивица и на редица други места, сред разреза на метагранитите са отделени различно големи ксенолитни пакети от мигматизирани парагнайси. Те са представени от сиви на цвят скали с ясно обособена, паралелна на фолиацията левкосома, огъната в мигматични гънки. Главните скалообразуващи минерали са биотит, плагиоклаз и кварц.
Амфиболити (Ks/a). Ксенолитните амфиболитови тела, включени в разреза на метагранитите са финоивичести. Структурата им е гранонематобластова. Изградени са от амфибол, плагиоклаз, кварц, епидот и биотит. Установени са още минералите апатит, титанит, рутил и руден минерал.
Ултрабазити (Ks/ub). Ксенолити от ултрабазити се срещат много рядко. Размерите им не отговарят на мащаба на картата, но въпреки това са включени в легендата. Те са представени от напълно серпентинизирани и оталкозени лещи.

Изброените разновидности са част от бившата рамка на ортогнайсите. Различните видове ортогнайси от района на река Кесибир са характеризирани като фациални разновидности на равномернозърнести, порфирни и аплитоидни метагранити (Саров и др., 1995ф; Ovtcharova, Sarov, 1995).

Равномернозърнести метагранити (Ks/mγ); Порфирни метагранити (Ks/рmγ). Двете разновидности имат един и същи състав и се разглеждат общо.

Главните скалообразуващи минерали са представени от калиев фелдшпат, плагиоклаз и кварц. Второстепенни се явяват биотит, мусковит и епидот. Структурата е в пряка връзка със степента на деформация. В участъците със запазени порфирокласти е порфирна– до лепидогранобластова. С увеличаване на деформацията тя се променя в бластомилонитова и милонитова.

Калиевият фелдшпат е представен като порфирокласти или като дребни зърна сред основната маса. Порфирокластите са неравномерно разпределени и там, където липсват метагранитите стават равномернозърнести.

Плагиоклазът е представен от две генерации – магматичен и метаморфен. Магматичният е слабо зонален. Съставът му варира от андезин-олигоклаз до олигоклаз. Метаморфният плагиоклаз образува малки зърна в кварц-фелдшпатови ивици, като участва и в образуваните деформационни мирмекити.

Кварцът е напълно прекристализирал. Образува ивици или лещи от неправилно зазъбващи се зърна, които са с вълновидно потъмнение.

Биотитът заедно с бялата слюда оформя ивици, които обтичат останалите минерали. Отделят се два типа биотит-магматичен и метаморфен.

Установени са също епидотови реликти, които притежават белези за магматичен произход. Кристалите на този епидодот са дезинтегрирани и частично заместени от биотит, руден минерал и хидрослюда. Метаморфният епидот се наблюдава в непроменени зърна, асоциращи с хлоритизиран биотит.
Аплитоидни метагранити (Ks/amү). Левкократните метагранити са установени в района на селата Пашинци, Лещарка и западно от Чобан махле, Тъжево, Малък Девесил и Егрек. Те са жълто– до ръждиви на цвят, равномерно-до грубозърнести, на места порфирокластични. Наблюдава се фино нашистяване, свързано с процесите на синметаморфното срязване по Кесебирската зона на срязване. Изградени са основно от калиев фелдшпат, кварц и мусковит.

3.2.1.3. Структурни особености

Фолиация. Наблюдаваната фолиация е получената в резултат на регионалния метаморфизъм. По същество тя е втора генерация, тъй като в ксенолити от биотитови мигматизирани гнайси е установена и реликтова. Регионалната фолиация в метагранитите е добре изразена. Тя се оформя от плоско-паралелното подреждане на слюдите или изтеглените в ивици кварц и фелдшпати.
Ивичестост. Тази плоскостна структура е представена от две разновидности – метаморфна и деформационна. Метаморфната е получена в процесите на метаморфна диференциация. Деформационната ивичестост е резултат на деформация, при които порфирокластите са изтеглени в ивици и скалата придобива ивичеста текстура. Двата типа често пъти са коси една на друга, което е във връзка със степента на деформация. Те са паралелни в интензивно милонитизираните участъци в близост до зоната на срязване.
Плоскостите на „С” срязване . Те се развити косо на плоскостите на фолиация. Ъгълът между двете плоскостни сруктури зависи от степента на деформация и той намалява с нарастване на деформираността на скалите. Използват се като критерий за посоката на синметаморфния транспорт. За разглежданите метагранити, определената по плоскостите на “С” срязване посока е север–североизточна.
Линейност. Наблюдавани са минерална и стриационна линейност. Минералната линейност, получена при регионалния метаморфизъм от подредбата на минералите биотит, кварц и др., е с посока север-североизток. Стриационната линейност на разстягане е оформена от изтеглянето на кварц-федшпатови порфирокласти и кварцови агрегати. Тя има същата посока като на минералната линейност.

3.2.1.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите

Данни за условията на метаморфизъм, представят Bonev et al., (2006a). Базирайки се на изследванията на Mposkos and Krohe (2000) за гръцката част от Долната им единица те определят температура 550–620° и налягане под 8 kbar. Протолитите на ортогнайсите от Кесебирската единица са характеризирани (Саров и др., 1995ф; Ovtcharova, Sarov, 1995) като фациални разновидности на равномернозърнести, порфирни и аплитоидни гранит-гранодиорити, продукт на корово топене в син-до пост колизионни условия. Направените анализи за изотопно датиране по Rb/Sr метод (Пейчева в: Саров и др. 1996, 1997ф) показват обобщена възраст от 328±25 Ma.

3.2.3. Девесилска литотектонска единица

3.2.3.1 Обща характеристика, разпространение и граници

Девесилската литотектонска единица е изградена от метагабра и асоциращите с тях метаплагиогранити, мрамори и метапелити с тънки пачки от дълбоководни кварцити и лещи от амфиболитизирани еклогити , в които е установена (Кожухаров, (1987а) еклогитова парагенеза. Скалите на единицата се разкриват в тясна ивица, около селата Голям и Малък Девесил, Егрек и Букова махала. Ограничена е от две пластични зони на срязване – Кесебирска и Девесилска.

Кесебирската зона на срязване представлява пластично срязване по границата с метагранитите от Кесебирската литотектонска единица. То се маркира от пластични милонити в аплитоидни метагранити. По милонитната фолиация се наблюдава ясна субхоризонтална минерална и стриационна линейност с меридионална посока. Фолиацията затъва на изток с наклон 35–40°. Критериите на срязване (S/С) плоскости и други, показват десни отсед-разседни движения. Горната граница се поставя по Девесилската зона на срязване. Тя представлява отсед-разседно пластично срязване, развито в близост до основата на големите ултрабазични тела при Аврен и Голямо Каменяне.

3.2.3.2. Литоложка характеристика

Двуслюдени шисти и гнайсошисти (De/mbsh). Двуслюдените шисти са пъстри до сиви на цвят скали, на места вторично заръждавели от железни хидроокиси. Текстурата им е шистозна. Характеризират се с лепидогранобластова до порфиробластова по граната структура. Основният минерален състав включва гранат, кварц, биотит, мусковит, плагиоклаз, хлорит, дистен, ставролит, турмалин. Участват още апатит, циркон, рутил и руден минерал. Най-често са изградени от мусковит, биотит, гранат, кварц, кисел плагиоклаз. Кварцът е с неравни очертания и вълновидно потъмнение. Слюдите са среднолюспести, с удължени и в различна степен огънати и деформирани люспи. Мусковитът образува ивици и по-рядко струпвания. Биотитът съдържа дребни иглици от рутил. Плагиоклазът е в малко количество, често серицитизиран.
Метаеклогити (De/ek). Сред описаните шисти и гнайсошисти във вид на изтеглени по фолиацията лещовидни тела се срещат амфиболитизирани еклогити. Метаеклогитите са изградени главно от грубопаралелно ориентирани средно – до едропризматични амфиболови кристали, развити диафторитно за сметка на моноклинен пироксен, който е запазен като реликти в амфибола. На места се наблюдават типични симплектитови обраствания от ортопироксен и плагиоклаз. В скалата присъства бледорозов гранат под формата на изометрични, идиобластични зърна с размери до 1,5 mm. В граната се наблюдават множество включения от амфибол, епидот и финокристален рутил. Около гранатовите зърна се наблюдава келефитова обвивка от салични минерали и зелен амфибол, което е признак за регресивен метаморфизъм.
Амфиболити (De/a). Амфиболитите (Метагабрата) имат характерена петниста текстура, която се обособява от тъмните (амфиболови) и светлите ( плагиоклазови) участъци в скалата. Те са слабо нашистени, със запазени интрузивни контакти с плагиометагранитите и мраморите (с. Егрек, Голямата река, вр. Голям камък и др.). Разглежданите метагабра са описвани в състава на Богутевската свита (Кожухаров, 1987а), които заедно с метаплагиогранитите са разглеждани като мигматизирани гнайси и амфиболити с „леопардова текстура”. Структурата на метагабрата е гранобластова до гранонематобластова. Главните скалообразуващи минерали са амфибол, плагиоклаз,биотит, кварц, пироксен, епидот, илменит, рутил и титанит.

Амфиболът е представен от зърна с хипидиоморфна форма и различна големина. Плеохроира по схемата Ng>Nm>Np, като цветът му варира от жълтозелено до бледосламеножълт. На места съдържа включения от плагиоклаз и акцесорни минерали. По пукнатини и по периферията е заместен от актинолит и хлорит.

Плагиоклазът е представен от неправилни зърна, отчасти деформирани и натрошени, с вълновидно потъмнение. Често образува полисинтетни срастъци.

Биотитът идва в единични, косо разположени люспи, променени до мусковит или частично хлоритизирани.

Кварцът е силно напукан, с изометрични или неправилни зърна, засебени в левкратните участъци.

Пироксенът се наблюдава само в пегматоидното габро. Той е два вида – ромбичен и моноклинен. Ромбичният пироксен образува едри табличати зърна, слабозеленикави на цвят, плеохроитни, с паралелно потъмнение и положително удължение. Зърната са напукани и процепени от кварц-плагиоклазови жилки. Моноклинният пироксен е безцетен с косо потъмнение.

Епидотът плеохроира в жълто, показва супернормални интерференционни цветове. Наблюдава се в сравнително идиобластни кристали сред меланократните минерали.

В скалата участват още и руден минерал (илменит), който е заместен от титанит, като най-интензивно този процес е проявен в ивиците от хлоритизиран биотит.

Плагиометагранити (De/plmү). Плагиометагранитите представляват различни по големина тела и жили внедрени в метагабрата. Разкриват се в района на селата Егрек и Девисилово, при вр. Голям камък и долината на Голямата река. Те са средно до грубозърнести, сиви на цвят скали с шистозна, порфирна и по-рядко масивна текстура. Като цяло са слабо метаморфозирани и в резултат на това са със запазени на места магматични структури. Структурата е порфиробластова, лепидогранобластова. Главните скалообразуващи минерали са плагиоклаз, кварц, биотит, бяла слюда и амфибол в някои от случаите.

Плагиоклазът е представен от две генерации. Плагиоклаз I образува порфиробласти със зонален строеж. Централната им част е от ламелиран плагиоклаз (олигоклаз), беден на кварцови включения и обвивка от неламелиран, бистър плагиоклаз. Освен каго порфиробласти плагиоклаз I се среща и като ксеноморфни, напукани и натрошени зърна в основната маса, в които има включения от едролюспест биотит. Пукнатините са запълнени от прекристализирал, мирмекитизиран плагиоклаз. Прекристализацията на скалата е довела до образуването на едри порфиробласти от плагиоклаз II, препълнен с включения от капковиден кварц и тънки люспи от биотит. Сенките на натиск са неясно очертани и са формирани в едрозърнест кварц.

Кварцът е напълно прекристализирал. Освен като капковидни включения в плагиоклаза се наблюдава и като ксенобластни зърна със зазъбващи се контакти.

Биотитът образува едри, спокойни люспи. Често включва идиоморфни цирконови кристалчета, около които има плеохроитни дворчета. Заедно с бялата слюда оформя ивици, които обтичат порфиробластите.

Бялата слюда се среща рядко, но винаги в прораствания с биотит. Химичният ù състав отговаря на фенгит.

Амфиболът е представен само в масивните жили от плагиогранити, включени изцяло в метагабрата. Често е заместен от биотит, претърпял късна хлоритизация и мусковитизация.

Калиевият фелдшпат се среща много рядко и то само като дребни ксеноморфни зърна в основната маса.

От акцесорните най-често срещан е цирконът, а по-рядко се наблюдават апатит, ортит и руден минерал.

Мрамори и калкошисти (De/c). Мраморите нямат широко площно разпространение. Разкриват се като ксенолитни пачки и лещи сред метагабрата. Интрузивните контакти с плагиометагранитите са най-ясни в района на село Малък Девесил. В бизост до контактите с габрата мраморите са замърсени, нечисти и представляват калкошисти. На някои места са частично скарнирани. В останалите случаи са бели– до кремавобели на цвят, дребно до среднозърнести.

3.2.3.3. Структурни особености

Плоскостни структури. Плоскостните структури са представени от регионално проявена фолиация (кристализационна шистозност), формирана от плоско-паралелното подреждане на слюдените минерали. Тя има постоянна, устойчива ориентировка с посока СИ–ЮЗ и потъване на ЮИ с наклони между 20–40º.
Линейни структури. Основната линейна структура е минералната линейност. Тя се формира от линейното подреждане на минералите в процеса на регионалния метаморфизъм. Ориентировката ù се контролира от движенията по синметаморфните зони на срязване – Кесебирска и Девесилска. Около Кесебирската зона е субхоризонтална с посока СИ–ЮЗ и маркира дясно отседно срязване. Постепенно ротира и достига посока ЮИ–СЗ в близост до Девесилската зона.
Гънкови структури. Синметаморфните гънкови структури са представени от изоклинални гънки с посока на шарнирите (350–20º).

3.2.3.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите

Метаморфизмът е по-нискотемпературен в сравнение с метаморфизма на Кесебирската единица. Това се установява от добре запазените магматични структури в метагабрата и метаплагиогранитите и метаморфните парагенези в метапелитите. Парагенезата гранат+ставролит+мусковит+кварц+биотит, определя ставролитовата зона на среднобазичен тип метаморфизъм. Микроскопските наблюдения показват, че условията на метаморфизъм не превишават нискотемпературните нива на амфиболитовия фациес.

Времето на метаморфните промени се определя за алписко на базата на метаморфните промени в доказани като алпийски (160±19 Ma) протолити на метаплагиогранити и метагабра.

Протолитите на последните са доказано магматични продукти (Ovtcharova, Sarov, 1995), за които И. Пейчева в: Саров и др. (1996), определят възраст от 160±19 Ma. В класификационно отношение плагиометагранитите попадат предимно в калциево-алкалната серия в полето на гранитите и само два анализа в толеитовата серия на нискокалиеви гранити.

Като цяло плагиометагранитите носят минераложките и геохимични особености на I тип гранити. Те асоцират с метагабра и показват слабопералуминиев характер. Теренните наблюдения, петрографските и геохимични особености, показват различна тектонска история за Кесебирските метагранити и плагиометагранитите.

Разрезът на единицата е контрастно различен от разрезите на Кесибирската и Крумовишката единица. За протолитите на метаседиментната част от разреза, представени от пелитово-карбонатни седименти с тънки пачки от дълбоководни кварцити, липсват възрастови определения. Те се датират относително с интрузивните взаимоотношения между тях и доказаните възрастово метагабра и метаплагиогранити, като седименти с възраст по-стара от 160±19 Ma.

3.2.4. Крумовишка литотектонска единица

Крумовишката литотектонска единица се разглежда (Ж. Иванов, 1998), като обособена част от единица Вертискос–Огражден–Първенец–Крумовица. В литостратиграфско отношение е отнасяна към Крумовишката метаморфна група (Z. Ivanov, 1985, 1988; Burg et al., 1990) и към Родопската супергрупа (Кожухаров и др., 1992). В литоложко отношение е представена от мигматизирани биотитови и амфибол-биотитови гнайси с обилна пегматоидна инжекция, мрамори, амфиболити, пластини и лещовидни тела от серпентинизирани ултрабазити. Характерните белези, които я характеризират са високотемпературните процеси на метаморфизъм и мигматизация и свързаната с тях обилна пегматоидна инжекция, големите пластини от ултрабазити и свързаните с тях габра. На картен лист Крумовград скалите на единицата се разкриват в двете бедра на Кесебирската куполовидна структура. В източната част на структурата те се разкриват в района на селата Аврен, Девесилово, Люлякова махала, Топлица, Голямо Каменяне, Благун. В западното бедро, оформят тясна ивица, между селата Сърнак, Папуняк, Лещарка, Токачка, Брънковци, Пашинци, Тихомир и Кършичка махала. Долната граница между Крумовишката и залягащата под нея Кесебирска единица се поставя по Кесебирската синметаморфна навлачна зона на срязване и по късни разломни нарушения. Горната граница се маркира от крехко-пластично екстензионно срязване (Токаченски разлом на отделяне – Bonev et al., 2006a) и от трансгресивно залягащи палеогенски седименти и вулканити.

3.2.4.2. Литология

Амфиболити (Kr/a). Амфиболитите са в тясна асоциация с амфибол-биотитови гнайси. Те са тъмнозелени на цвят с шистозна, но по-често масивна текстура, имащи вид на метагабра. Характерен белег е обилната пегматитова инжекция. Пегматите се срещат като жили и тела. На места са огнайсени от наложената върху тях деформация. Като цяло амфиболитите са изградени от амфибол, плагиоклаз, епидот и биотит.

Амфиболът образува удължени кристали плеохроиращи от тъмно- до бледозелено. Съдържа включения от руден минерал, апатит и плагиоклаз.

Плагиоклазът е олигоклаз, незонален и без срастъци.

Епидотът образува ивички – самостоятелно или заедно с биотита.

Биотитът образува ивички или се наблюдава като изолирани люспи сред амфиболовите кристали. Плеохроира от тъмно-до жълтокафяв. Голямата част от него е хлоритизиран, като са запазени формите на кристалите му. Основен акцесорен минерал е титанитът, който образува често идиобластични кристали. Повсеместно замества илменита, като най-интензивно този процес е проявен в ивичките от хлоритизиран биотит. Като акцесорен се среща още и апатит. Минералната парагенеза амфибол+олигоклаз+епидот показва сравнително висока степен на метаморфизъм – началото на амфиболитов фациес.
Серпентинизирани ултабазити (Kr/ub). Серпентинизираните ултрабазити се разглеждат (Koжухаровa, 1984a,b; Kolcheva, Eskenazy, 1988) като пластинообразни и лещовидни фрагменти от офиолитова асоциация. Контактите на големите пластини са тектонизирани, със зони на милонитизация или брекчиране. Повечето тела са напукани, вторично нашистени и серпентинизирани, антигоризирани по периферията, пресечени от множество жили (карбонотни, талк-хлоритови, тремолит-хлоритови, азбестови и пегматитови). Макроскопски са меланократни-до черни на цвят. В зависимост от степента на изветрителните и метаморфните процеси, цветът им се променя до жълтозелен или тъмнокафяв. Детайлните изследвания на Желязкова-Панайотова (1960, 1989); Трашлиев и др. (1957) показват, че серпентинизираните ултрабазични тела са сложно изградени. Преобладават харцбургитите, но се срещат още дунити, лерцолити, пироксенити и родингити (северната част на Голямокаменянския масив). Тъй кото перидотитите се явяват най-разпространения тип ултрабазити, предлагаме тяхната минерална характеристика и някои от техните геохимични особености. Основните скалообразуващи минерали са оливин, пироксен, антигорит, бастит, тремолит и талк.

Оливинът се е запазил само в сравнително слабо серпентинизирани участъци. Псевдоморфозиран е от фино влакнест хризотил с отделяне на руден прах, което обуславя типичната за серпентинитите прозорчеста или бримчеста структура.

Пироксенът е запазен само като редки дребни зърна от ромбичната и по-рядко моноклинната разновидност. Най-често ортопироксенът е заместен от бастит и амфибол.

Серпентинът е основен променителен продукт. Образува удължени люспести кристали. По морфоложки белези най-вероятно е антигоритов тип. По пукнатини, като прожилки се наблюдава и изотропен серпентин-бастит. Серпентинизацията, вероятно е била последвана от процеси на десерпентинизация, при които се е образувал тремолитов тип амфибол. Той има силно удължени идиоморфни кристали. Заедно с него се е образувал и талк. Двата минерала се наблюдават заедно или под формата на самостоятелни струпвания. Процесът на десерпентинизация се разглеждат (Колчева и др., 1984) като резултат от динамотермален метаморфизъм в амфиболитов фациес, който е засегнал частично или напълно серпентинизираните блокове от ултрабазити, заедно с включващите ги параметаморфити.

Метаморфните производни на ултрабазитите са актинолит-хлорит-талкови, актинолит-хлоритови, тремолитови, хлоритови, актинолит-талк-вермиколитови скали, лиственити, окварцени серпентинити и др.
Мигматизирани биотитови гнайси (Kr/mbg). Мигматизираните биотитови и амфибол-биотитови гнайси изграждат значителна част от разреза на Крумовишката литотектонска единица. Сред тях се наблюдават пакети от мрамори, калкошисти, неиздържани пачки от двуслюдени шисти с гранат и дистен, амфиболити и лещовидни и пластинообразни тела от серпентинизирани ултрабазити. Характерът на разреза говори за меланж от посочените разновидности и парапроизход на мигматизираните биотитови гнайси. Те са сиви на цвят скали с ясно обособена левкосома, огъната в мигматични гънки. Левкосомите са кварц-плагиоклазови. Гнайсите са интензивно катаклазирани, като на повечето места са вторично заръждавели и силно изветрели. Изградени са от плагиоклаз, кварц, калиев фелдшпат, биотит и мусковит. Вторичните минерали са представени от пелитови и епидотови продукти, хлорит, серицит и безцветна слюда.
Мрамори и калкошисти (Kr/c). Мраморите и калкошистите прехождат едни в други, трудно се отделят, поради което на картата са обединени като мрамори. Те са бели- до кремави, дребно- до среднозърнести. Калкошистите са сиви, розови, сивозелени, масленозелени и др. Текстурата на мраморите е най-често масивна и шистозна в калкошистите. Чистите мрамори са калцитни. Калцитът е представен от изометрични зърна, на места с ламеларно устройство. В нечистите мрамори и калкошистите процентното съдържание на калцита намалява за сметка на амфибол, кварц, плагиоклаз, епидот, мусковит, хлорит, апатит, гранат, графит или рудни минерали. Мраморите, които са в близост до ултрабазитите са претърпяли тектонска обработка. Там най-често са сиви, нечисти, с ивичеста текстура и катакластична структура.

3.2.4.3. Структурни особености

Плоскостни структури. Основната плоскостна структура е представена от регионално проявена фолиация, която се формира от плоско-паралелното подреждане на слюдите и по тази характеристика отговаря на кристализационната шистозност. Тя е сравнително ясно изразена в парагнайсите и мраморите и слабо проявена в пластините от ултрабазити. В източното бедро на структурата фолиацията затъва полегато към югоизток с наклони между 20–40º. В отделни участъци, около контактите с ултрабазитите при Каменяне и Аврен, наклонът става по-стръмен, между 50–70º. Там тя е огъната в изправени до слабо наклонени на югозапад гънки.

В западното бедро ориентировката на фолиацията е с непостоянна посока и наклони (Саров и др., 1996ф; Bonev et al., 2006a).

Линейни структури. Линейните структури са представени от минерална линейност, оформена от подреждането на амфибола, биотита, кварца и фелдшпатите. Преобладаващата ориентировка на минералната линейност е посоката северозапад-югоизток. Синкинематичните критерии показват юг-югоизточна посока на транспорт (Саров и др., 1996ф; Bonev et al., 2006a)
Гънкови структури. Синметаморфните гънкови структури са представени от линейни гънки с посока на шарнирите север–североизток (350–20º).

3.2.4.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите

Характерът на метаморфизма в скалите на Крумовишката единица се определя като високотемпературен на базата на теренните наблюдения и конкретни данни на Haydoutov et al. (2004) за Бубинското габро. За него са определени Т=680–780° C и Р=5–12 kbar. Тези стойности характеризират условия на преход между амфиболитов и гранулитов фациес. Протолитите на амфиболитите се определят като габра с дъгови характеристики. За тях Carrigan et al. (2003) определят възраст от 572±5 Ma.

Петрохимичните особености на ултрабазитите ги характеризират като тектонити, които представляват най-долните части на офиолитовите комплекси. Конкретно за тялото при Голямо Каменяне, а в по-общ план за Авренското и всички подобни тела Кожухарова (1984a,b) и Желязкова-Панайотова и др. (1989) приемат, че ултрабазитите са части от метаморфните перидотити или кумулативните комплекси на стари офиолитови асоциации. Смесеният характер на скалите в разреза на единицата, се свързва (Haydoutov et al., 2001) с условия на образуване в островно-дъгова обстановка и с разитието на маргинален океански басейн.

Изтегляне 2.18 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 21