Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

4.1.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE₃)

Скалите на задругата заемат обширни площи ЮЗ от Крумовград по долината на р. Елбасан дере до селата Дражинци и Самотно; южно от града – около селата Козино, Победа, Скалак, Малко Каменяне и в източна посока до землищата на селата Любинци и Пелин с продължение на СИ извън територията на картния лист.

Задругата заляга с размив или с бърз литоложки преход върху скалите на Подрумченската свита. Единствено южно от с. Сивогурка тя се разполага трансгресивно директно върху кристалинния фундамент. Покрива се с кратък литоложки преход от мергелно-варовиковата задруга (южно от Крумовград и по долината на р. Елбасан дере). Източно от Крумовград задругата се покрива привидно съгласно и по същество регресивно от конгломератобрекчите на Лисичарската свита. Северно от с. Зейна в нея са внедрени субвулкански тела на Звезделския вулкански комплекс.

Основният скален компонент на задругата са пясъчниците, прослояващи се или алтерниращи на отделни места с конгломерати, алевролити, глинести алевролити и мергели.

Незакономерна алтернация на пясъчници с дребночакълни конгломератни лещи, глинести алевролити и мергели изграждат разреза източно от Крумовград.

Дебелината на задругата е непостоянна за различните райони на разпространение. Около с. Дражинци тя варира от 1–2 m до няколко десетки метра. Югозападно от Крумовград (при селата Диляна и Врана) дебелината на единицата се изменя от 0 до 150 m; южно от Крумовград (при с. Козино) достига 250 m, а източно от града надхвърля 400 m.

Скалите от долните части на разреза вероятно представляват пресноводни (речно?–езерни) отложения. Без рязка граница и с постепенна трансгресия на морския басейн се свързва увеличаването на варовития компонент в по-високите части на разреза.

Скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга са с фаунистично доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1968ф; Горанов и др., 1995).

4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE₃)

Задругата заема сравнително големи площи в околностите на селата Рударка, Малка и Голяма Чинка, Житница, Балинци, Боянище. Разкрива се също югозападно от Крумовград между селата Козино и Дреновец. Отделни малки разкрития могат да се наблюдават при селата Зейна и Врана, както и на 1,5 km север–североизточно от с. Пелин. Задругата изгражда горните нива на Ранилистското понижение, а в рамките на картния лист е приобщена към т. нар. Крумовградски участък („зона”).

Мергелно-варовиковата задруга заляга с бърз литоложки преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга. Южно от селата Самотно и Рударка органогенните варовици се захващат директно върху кристалинната подложка, а южно и ЮИ от с. Голяма Чинка – и върху скалите на Подрумченската свита. Задругата се покрива трансгресивно от Пъдарската свита (при с. Звънарка и при с. Дрозд) и несъгласно от вулканските скали на Ирантепенския вулкански комплекс (североизточно от с. Пелин). Покрива се с рязка литоложка граница от пачка грубопепелни до лапилни туфи на Рабовския вулкански подкомплекс при мах. Скорец, а между селата Рибино и Месари – от пясъчниково-брекчоконгломератната и варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс. При селата Зейна и Врана задругата се просича от субвулкански тела на Звезделския вулкански комплекс, а в околностите на с. Рударка се просича и покрива от кисели вулканити на Пчелоядския вулкански подкомплекс.

Скалите на единицата са представени преимуществено от биостромни и по-рядко биохермни варовици и мергели.

Структурата е органогенна, за свързващата маса – микрозърнеста до криптозърнеста, реликтовоорганогенна. Теригенните примеси са в незначително количество (до 5%), представени от кварцови и плагиоклазови зърна.

При с. Голяма Чинка над дебела 3 m пачка от жълто-зелени дребнозърнести ронливи варовити пясъчници на конгломератно-пясъчниковата задруга Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф) описват дебела над 10 m серия, изградена от алтернация на сиво-зелени алевритови ядчести мергели и тънко– среднопластови варовици, всред които са включени лещи от флинтоподобен черен или сиво-син опал с размери 0,2 х 1 m. Над тази пачка се разполагат последователно нумулитни варовици и масивни сиво-бели слоести жълтеникави рифови варовици.

Мергелите са тъмносиви, тънкопластови и често образуват прослойки всред варовиците. Самостоятелно обособената мергелна пачка (m) има по-голямо площно разпространение югозападно от Крумовград между селата Козино и Дреновец.

Дебелината на мергелно-варовиковата задруга в околностите на селата Боянище, Балинци и Житница (по долината на Елбасан дере) достига до 150 m, а в останалите разкрития варира предимно в интервала 0–20 m (при с. Козино и северно от с. Пелин). Максималната дебелина на мергелната пачка е около 40 m.

Позицията и разпространението на варовиците в СИ посока по периферията на Ирантепенския вулкан позволява обособяването им като бариерен риф, отчасти преотложен в състава на Лисичарската свита от етапа на троговото заложение.

Приабонската възраст е доказана на базата на многобройни фаунистични данни, приведени в Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Шабатов и др. (1965ф), Динков и др. (1968ф), Горанов и др. (1995). Голяма част от определенията са извършени от В. Сапунджиева въз основа на молюскова фауна.