Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

4.1.3.1. Подрумченска свита (PE₃)

Основен дефиниращ белег на свитата е широкото развитие на груботеригенни, конгломерато-брекчозни до брекчоконгломератни седименти, асоцииращи с едро-грубозърнести пясъчници с хоризонтална и по-рядко коса слоестост. Съществен и най-лесно възприемащ се широко застъпен белег е цветът на тези скали – наситено виолетов, червено-виолетов, кафяво-червен, обусловен от наличието на железни оксиди и хидрооксиди в матрикса или, подобно „пустинен загар”, във вид на тънка корица (глазура) по повърхността на отделните късове.

До отделянето на „теригенната континентална задруга” (Goranov, Atanasov, 1989 на базата на Atanasov, Goranov, 1984) скалите на популярната и като „червена моласа” единица са разглеждани обединено с базалните брекчи и брекчоконгломерати „от основата на приабона” (Яковлев и др., 1954). Описвана е и като „свита на конгломератобрекчите” (Р. Иванов, 1956), „първи приабонски хоризонт – брекчоконгломератен” (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960) „брекчоконгломератен хоризонт” (Боянов, Маврудчиев, 1961); „основен моласоиден хоризонт” (Минчев и др., 1964, 1964ф), и др. След този период обединено се разглежда в състава на т. нар. „теригенно-континентална задруга (с преход към морска)” – Pr₁ (Goranov, Atanasov, 1989), а по-определено е обособена като „виолетово-червен брекчоконгломерат в основата на континенталната теригенна въгленосно-песъчлива и брекчоконгломератна задруга” (Горанов, 1992). Като „брекчоконгломератна задруга” за първи път се определя от Goranov, Atanasov (1992). Под това наименование навлиза широко при съставянето на геоложките карти в М 1:100 000 за Източнородопския регион, но твърде често в тях към нейния обем са причислявани части от най-разнообразни единици на палеогенския разрез.

Типовият разрез се намира югозападно от с. Подрумче. Подрумченската свита е най-широко представената единица от състава на Ивановска група. В регионален план седиментите ù изпълват Припекското съставно понижение от ранното развитие на областта, като изграждат поредица от странично прекъснати тела със сходна стратиграфска позиция и литоложки състав. В целия район свитата се характеризира с постоянство и стабилност на дефиниращите си литоложки белези.

Седиментите на свитата се разполагат с размивна граница най-често по периферията на подуванията в кристалинната рамка и по-рядко запълват относително малки, реликтови вътрешнопланински понижения. Размивна е границата със скалите на Крумовградската група.

Свитата се зацепва или прехожда латерално и вертикално от седиментите на Лешниковска свита (в рамките на Ибреджекския хорст и Лозенското понижение). Прехожда или се покрива с размив от скалите на теригенния комплекс, а в околностите на с. Голяма Чинка – с преход директно от приабонски рифови постройки. Северно от с. Черна могила брекчоконгломератите се прослояват с кисели туфи от началните етапи на развитие на Лозенския вулкан.

(3) >10 m сиво-жълтеникави псамитни пясъчници с неиздържани прослои и лещи от гравийни пясъчници и чакълни брекчоконгломерати. Късовете са изградени от гнайси, гранити, мрамори, амфиболити, кварц, серпентинити и пегматити. Преобладават добре обработените късове. Структурата на скалите, изграждащи лещите е кластподдържана.

-------------------------------закрита, трансгресивна (?) граница------------------------

Подрумченска свита (40 m)

(2) 40 m червено-виолетови, тънко– до дебелослоести (0,15–1,5 m) масивни псамо-гравийни пясъчници, незакономерно прослояващи се от брекчоконгломератни лещи с общо червено-виолетово оцветяване. Размерът на лещите достига 10–15 х 3–5 m. В пясъчниците се наблюдава незакономерна градационна слоестост. Късовете в брекчоконгломератите са хаотично разположени, с пъстър състав. Изградени са от гранити, гнайси, амфиболити, серпентинити с чакълни до валунни размери. Обработката на късовете е от слаба до отлична. Присъстват и напълно необработени късове. По повърхността на късовете са развити тънки червеникави железоокисни кори. S₀ 100/20º.

----------------------------размивна дискордантна граница------------------------------

Подложка – Шаварска свита на Крумовградската група (палеоцен – среден еоцен?).

(1) > 80 m незакономерно редуване на тъмносиви до кафяви плочести аргилити, съдържащи макрофлора, жълти дебелослоести псамитни пясъчници с единични лещи от бели масивни микритни варовици с дебелина до 1–0,5 m в по-долните части на разреза. S₀ 70–90º/35–40º.

Подрумченска свита е изградена от преобладаващо хаотични, несортирани, слабоспоени до рахли, преимуществено полигенни разнокъсови брекчоконгломерати с характерно червеновиолетово оцветяване. На различни места в разреза те се прослояват или зацепват от незакономерно разпределени червено оцветени пясъчникови пачки.

Преобладаващата едрочакълна фракция често включва или преминава в едровалунна и блокова със силно вариращи размери. Незакономерното разпределение се подчертава от неравномерното присъствие на пясъчниковия компонент.

Освен като спойваща маса, пясъчниците не рядко изграждат и самостоятелни, обикновено неиздържани пачки и пластове. И тук характерно е червено-виолетовото, по-рядко сиво-зеленикавото или жълтеникаво оцветяване. Размерите на зърната са обикновенно псамитни или псамо-псефитни, с градационна слоестост, но по-често без определена сортировка и ниска степен на зрялост. Спойката е глинесто-песъчлива или често липсва, а значително по-рядко може да се установи незначително варовито съдържание.

Наличието на пясъчникови лещи, неиздържани пластове или пачки нарушава монотонното хаотично, неясно наслояване в материалите на задругата и предопределя грубото хоризонтално и по-рядко косо наслояване.

Степента на обработка в късовете силно варира. Често в границите на едно разкритие тя се изменя от нулева до наличие на полуобработени и рядко обработени късове. Последните са преобладаващо с дребночакълни размери и представляват незначителна част от общия обем. Съставът на късовете най-често е пряко зависещ от състава на непосредствената подложка.

Скалите на свитата са продукт на елувиално дезинтегрирана и делувиално-пролувиално преотложена в субаридна обстановка латеритоподобна кора.

Дебелината на свитата е силно изменчива, като варира от няколко десетки метри до над 1000 m (в Ибреджекския хорст).

Като цяло сигурни данни за възрастта липсват. Възприетата късноеоценска възраст на единицата е на база на стратиграфската позиция и взаимоотношенията ù с подстилащи и директно покриващи я доказано приабонски седименти, както и на новоустановените взаимоотношения с продуктите от най-ранните етапи от активизацията на Лозенския вулкан. В сходни скали от т.нар. базален комплекс в сондаж R-1 (Свиленград) Kojumdjieva, Dikova (1980) съобщават за наличие на зацепващи се пачки, съдържащи морска фауна с късноеоценска възраст.