Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Свободиновска вулкано-седиментна група
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.6.1. Лисичарска свита ( Li E 3 )
- 4.1.6.2. Пъдарска свита ( Pd E 3 )
- 4.1.6.3. Ирантепенски вулкански комплекс
4.1.6. Свободиновска вулкано-седиментна групаПод названието „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група)” разглежданата скална асоциация е обособена от Йорданов (1996ф). Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителната записка към Геоложка карта в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008d). На геоложките карти на България в М 1:100 000 за района вулканските скали от състава на групата са описвани в рамките на „задруга на първи среднокисел вулканизъм”, а като „вулканогенно-седиментогенна задруга” са означени от Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1996ф). Боянов, Горанов (1997ф) ги разглеждат като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми”. С въвеждането на двете свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава и са отделени редица неофициални разнорангови единици – вулкански комплекси, задруги, пачки и др., които доохарактеризират пъстрия и разнороден строеж. Групата е с хроностратиграфски диапазон от горния еоцен до долния олигоцен. Свободиновската група обединява продуктите на различни фациеси, съсредоточени основно в рамките на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. В изследваната площ попадат скалите на Лисичарска свита, Пъдарска свита и Ирантепенския вулкански комплекс.
Основен дефиниращ белег на свитата е груботеригенният ù олистостромен състав с преобладание на хаотична, несортирана седиментация. Скалите на единицата са описвани като „долна пачка на първи среднокисел вулканизъм” (Горанов, 1960) или „самостоятелен подхоризонт – базални брекчи на IV приабонски магматогенно-седиментогенен хоризонт” (Боянов и Маврудчиев, 1961). Според Минчев и др. (1964) някои от олистостромните тела на отделения от тях „флишоподобен хоризонт” имат елементите на „див флиш”. Р. Иванов (1972) приема част от олистостромния блокаж като коренни разкрития на висококристалинния фундамент. Московски (1987) счита, че „базалните брекчи като цяло са олистострома, включени сред стратифицираните седименти на мергелната и туфозно-пясъчниково-мергелната задруга”. Според Боянов и др. (1995) „олистостромната пачка е диастрофичен фациес, отразяващ рязката смяна в условията на седиментацията и проявата на извънредно интензивен вулканизъм в палеогенския басейн.” Типовият разрез на Лисичарска свита е при с. Лисичарка. Допълнителен разрез се публикува при описанието на типовия разрез на Пъдарската свита в Обяснителната записка към к. л. Комунига в М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008d). Афльорименти от единицата се наблюдават в околностите на селата Черна нива, Даскалово, Дядовско (к. л. Николово – М 1:50 000). Представителна е олистостромата при с. Стремци. Макар и с неголяма дебелина скалите на единицата са отлично представени в югозападното крило на трога по северния бряг на яз. Кърджали между селата Пъдарци, Дъждовница (к. л. Кърджали – М 1:50 000) и др. В неговия югоизточен фланг ( в т. ч. и на картния лист) се следи като непрекъсната ивица от Крумовград на североизток до с. Чал (Йорданов в: Саров и др., 2002ф). Лисичарската свита заляга с трансгресивна граница директно върхукристалинния фундамент или с регресивна граница върху седиментите на късноеоценския теригенен комплекс и мергелно-варовиковата задруга. Почти повсеместно се покрива от Пъдарската свита, като на места границата е с характер на постепенен вертикален преход, изразен чрез алтернацията на седименти от двете едиици. Характерът и строежът на свитата са пряко свързани с колапса на вулканоседиментния трог и резкия отлив на приабонския басейн към- и в границата на новозаложената регионална структура.
(11) 10 m – ритмична алтернация на тънко– до дебелослоести дребнозърнести варовити пясъчници и мергели. Припокриват се от продукти на Ирантепенския вулкан. S0 310/35º (10) 3 m – кафеникави дребнозърнести, възможно туфозни пясъчници с характерно безсистемно нагъване в резултат на подводно свличане; в горните части на пачката – пласт с дебелина 50 cm от виолетови финнопепелни среднокисели туфи. -------------------------------- рязка литоложка граница ---------------------------------- Лисичарската свита (9–2) – 56 m (9) 10 m – дребнокъсова варовикова брекча с неравномерно разпределени единични късове от разнообразни скали от допалеогенската подложка и късове от андезити. (8) 20 m – малка плака от органогенни варовици с размери 25 x 50 m; в горната част на плаката варовикова брекча с дебелина до 20 cm, продукт на саморазрушаване на рифова постройка. (7) 3,5 m – гравийна до дребночакълна конгломератобрекча с доминиращи необработени късове от органогенни варовици, късове с пъстър състав от допалеогенската подложка и плуващи късове от андезити на Ирантепенския вулкански комплекс. (6) 4 m – хаотична полимиктова брекча с по-груба седиментация в отделни джобове, блокове от рифови варовици и валуни от ортогнайси. Размерът на блоковете достига 1 х 2,5 m. Наблюдават се отделни неиздържани пясъчникови прослои с дебелина до 30 cm. (5) 3 m – грубокъсова до блокова брекча с кафеникав разнозърнест матрикс и късове до блокове (> 1 m3) от сиво-зелени или лилави андезити. (4) 2,5 m – мономиктова дребно- среднокъсова конгломератобрекча от варовици и плуващи всред песъчливо-варовития матрикс гравийни зърна от кристалина. Прослоява се с издържани нива от сиво-зеленикави мергели до варовити алевролити. S0 330/60º (3) 7 m – хаотичен гравийно-чакълно-блоков брекчоконгломерат с туфозен, сиво-зеленикав матрикс и лещи от сиви и кремави мергели. Късовете са от добре обработени скали от подложката – гнайси, кварц, метагранити, амфиболити, както и фрагменти от рифови варовици. Преобладават късовете от среднопорфирни андезити. Размерът на блоковете достига 50–60 cm. В горните части е включен лещовиден блок от рифови варовици с размери 7 х 2 m. (2) 6 m дребнокъсов гравийно-чакълен брекчоконгломерат със сиво-жълтеникав песъчливо-варовит матрикс в незакономерна алтернация с дребнозърнести пясъчници, съдържащи късчета от андезити и прослояващи се от мергели с луковично и ядчесто изветряне. ---------------------------регресивна, размивна граница -------------------------------- Подложка: (1) > 200 m дебело-грубослоeсти кафеникави пясъчници – конгломератно-пясъчникова задруга на теригенния комплекс (приабон). Хаотичната, несортирана седиментация, явленията на подводни свличания, наличието на преотложени блокове (до стотици m3) определят груботеригенния (олистостромен) характер на свитата, който е основният и отличителен белег спрямо останалите приабонски седименти в пределите на вулкано-седиментния трог. В повечето случаи това са разнокъсови полимиктови или мономиктови (варовикови) брекчи с класт- или матриксподдържана текстура и преобладаващо варовито-глинесто-песъчлив, на места напълно липсващ матрикс. Основно застъпени като късов компонент са приабонските варовици от мергелно-варовиковата задруга – в повечето случаи опасваща бариера на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Варовиците са органогенни и обикновено изграждат биохермни постройки по троговата периферия. В състава участват практически всички скални разновидности на кристалинния цокъл – разнообразни орто- и парагнайси, шисти, мрамори, серпентинити и др. Макар не повсеместно и с различна степен на наситеност е характерно присъствието на среднокисела вулканска (епи)кластика. Това е указание за синхронното (предизвикано) начало на приабонския среднокисел вулканизъм с етапа на троговото заложение. По същество скалите на свитата следва да се разглеждат като базален брекчоконгломерат, свързан с указания етап. Съвсем специфичен генезис има „олистостромното тяло” при с. Даскалово. То представлява мащабно срутване в чело на скална лавина, хлъзната на североизток по затъващите в същата посока склонове (бедра) от източната периферия на Централнородопската подутина и фрагментирано обрамчващите ги материали на Крумовградска група. Предполагаемият ход на придвижване е от порадъка на 12 – 13 km, в т.ч. с транспорт на мраморни плаки с дължина, превишаваща 200 – 300 m. За неравномерното (отчасти закъсняло, импулсно) придвижване на отделни части от тази маса свидетелства алтернирането ù с пачки от нормалната ритмична трогова седиментация (Пъдарска свита). Освен при Даскалово и Черна нива, подобни зацепвания са установени и в бордовите участъци на югозападния трогов клон (района с. Пъдарци – к. л. Николово в М 1:50 000). Някои от отнесените към състава на свитата изолирани афльорименти вероятно имат характер на първично отложени и впоследствие преотложени „тела” с характер на „див флиш”, прибрежни пролувиални конуси с брекчоконгломератен състав, зацепващи се в периферията на басейна с материали на Рибнодолския вулкански комплекс (с. Рибен дол – к. л. Комунига в М 1:50 000), срутищни колувиални наслаги от етапа на залагане, хлъзнати към ръба на басейна (к. л. Джебел и Кирково в М 1:50 000) или са примесени с кластика, продукт на дебритни потоци (Боровишки грабен – к. л. Ардино в М 1:50 000). В изброените случаи грубокластичният тип на тези скали и суперпозицията са основание за приобщаването им към състава на свитата. В различни части на разреза дебелината на Лисичарската свита варира силно от няколко метра (в допълнителния разрез – к. л. Комунига в М 1:50 000) до 100–150 m (к. л. Николово – М 1:50 000). Свитата е с фаунистично доказана приабонската възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961). Минчев и др. (1964ф) определят фауна от мергелите и варовитите материали северно от с. Даскалово, представена от Pholadoya puschi Goldfuss; Pitar (Callista) villanoae Deshayes. Възрастта беше потвърдена при настоящите изследвания и от Синьовски по присъствието на Isthmolitus recurvus Deflandre и Reticulofenestra oamaruensis Deflandre, Stradner, които се появяват в средата на приабона. Pemma popillatum Martini, която изчезва в края на приабона, ограничава възрастовия интервал на тази единица в рамките на горния приабон.
Свитата се разкрива западно от Крумовград в околностите на селата Мехурка, Трайковци и Дрозд, както и югозападно от Крумовград в субмеридионално изтеглен страничен заливовиден ръкав, разположен между селата Козино и Дреновец. Установена е и в типовата местност на Лисичарска свита, но поради незначителната си дебелина не е отразена на картата. В регионален аспект единицата представлява основният пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Пъдарската свита заляга по същество регресивно върху мергелно-варовиковата задруга и с рязка литоложка граница и само локално с постепенен преход върху скалите на Лисичарската свита. Покрива се с рязка литоложка граница от киселите туфи на Зимовинския вулкански комплекс и от туфитно-туфозната задруга на Рабовския вулкански подкомплекс. Ирантепенският комплекс се вклинява в свитата. Просича се от субвулканските тела на Звезделския вулкански комплекс. Основният обем на единицата представлява характерно ритмично редуване на предимно тънко- до среднопластови псамо-алевритни скали с добре изразена хоризонтална слоестост. В състава ù участват пясъчници, алевролити, мергели, среднокисели туфи и туфити, алтерниращи и често прехождащи помежду си.
Всред скалите на Пъдарската свита в района на с. Дрозд Йорданов, С. Герджиков (в: Саров и др., 2002ф) установяват наличие на характерни интраолистостромни тела (о). Те са лещовидни и се разполагат съгласно на слоестостта. Размерите им достигат 5–25 х 50–100 m. Седиментацията е несортирана, хаотична. Късовете са с чакълни размери, добре заоблени. Изградени са предимно от варовици и класти от вулканити, но се срещат още късове от кварц и гнайси. Матриксът е варовито-глинесто-песъчлив, на места съдържащ дребен детритус. Прави впечатление добрата обработка на чакълните късове. В състава на свитата на картния лист е отделена и една неофициална единица – пясъчникова пачка.
Скалите на пачката са представени от светолосиви на свежа повърхност и жълтеникави на изветряла, средно- дебелопластови дребнозърнести варовити пясъчници. Те са масивни, без градационна слоестост. На места се прослояват с мергелни пакети и лещовидно изклинващи гравийни до дребночакълни брекчоконгломерати. Късовете са полузаоблени до ръбести, представени предимно от кварц, амфиболити, гнайси, андезити и др. Дебелината на пачката се изменя от 0 до 50 m. Дебелината на Пъдарска свита достига до 150 m. Всред варовитите и мергелните нива на свитата (извън пределите на картния лист) е определена богата (предимно нумулитидна) приабонска фауна (Боянов, Маврудчиев, 1961; Горанов, 1960). 4.1.6.3. Ирантепенски вулкански комплексПод това наименование и ранг единицата се въвежда в настоящата записка. Наименована е на вр. Ирантепе. Обединява продуктите на Ирантепенския вулкан (Р. Иванов, 1960), откъдето произлиза наименованието ù. В по-старата литература скалите на комплекса са причислявани към различни „хоризонти” на приабона (Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960). Като част от „задруга на първи среднокисел вулканизъм” се разглеждат на Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992). Под името „Калабашки андезитов комплекс” вулканитите са означавани от Саров и др. (1997ф), а по-късно и от В. Георгиев, Милованов (2003). Ирантепенският вулкански комплекс е изграден предимно от среднокисели вулкански скали – лапилно-блокови и пепелни туфи и епикластити в незакономерна алтернация и преходи в лавобрекчи, лавови потоци и секущи тела (некове, линейни канали) с преобладаващо андезитов състав. Скалите на комплекса са с основно разпространение на север от изследвания район между селета Чолаковци, Метла, Орешари, Чифлик (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000), Чал (к. л. Маджарово – М 1:50 000), Пелин, Лисичарка и Крумовград. Скалите на единицата покриват и просичат всички по-стари наслаги с приабонска възраст: седименти, изпълващи понижения от ранното развитие на областта (Подрумченска свита); скали на конгломератно-пясъчниковата, мергелно-варовиковата задруга, Лисичарската и Пъдарската свита, като материалите на последната се прослояват с– и покриват от запад вулканите на комплекса. Между селата Рътлина и Джанка в отделни локалитети върху тях се захващат неголеми рифови постройки с приабонска възраст, некоректно приобщени към състава на комплекса в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец (М 1:50 000). Освен тях и седименти от състава на Пъдарската свита, скалите на комплекса се покриват от кисели туфи и туфити на Зимовинския вулкански комплекс, а по поречието на р. Крумовица между селата Златолист и Метла (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) – директно от туфо-туфитната пачка (туфитно-туфозна задруга) и по-ограничено лави на Рабовския вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс). В района между селата Сладкодум и Морянци (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) се покриват от пирокластика и се процепват от риолитови тела от състава на Планинецкия вулкански комплекс. В регионален план Ирантепенският вулкански комплекс (респ. вулкан) изгражда ЮИ фланг на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Приабонската възраст на скалите е доказана по K-Ar датировки и по взаимоотношенията си с фаунистично датирани подстилащи и покриващи единици. В пределите на картния лист Ирантепенският вулкански комплекс е представен в непълен обем, изграден от следните единици: лавобрекчи и лапилно-блокови туфи – неподелени, и среднокисели вулканити. Лавобречи и лапилно-блокови туфи – неподелени (1IrE3). Разглежданите скали са най-широко представени в строежа и състава на комплекса. Разполагат се несъгласно върху седименти от конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга и с преход върху скалите от Лисичарската и Пъдарската свита. Покриват се с рязка литоложка граница от различни части от разреза на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Скалите от единицата са представени основно от лапилно-блокови пирокластити, които прехождат в- и алтернират с андезитови лавобрекчи, неиздържани нива от пепелни до грубопепелни среднокисели туфи, туфити и епикластити. На различни нива се разкриват лавови потоци от комплекса. Просичат се от аналогични по състав некове и линейни канали.
На различни нива от разреза се срещат изолирани, неиздържани пластове и лещи от пепелни до грубопепелни среднокисели туфи. Лавобрекчите са сиво-зелени или пъстрооцветени в зеленикави или червеникави тонове скали, изграждащи най-често серии от наложени един върху друг потоци с изменчиви дебелини. Андезитови късове са с ръбеста или полузаоблена форма. Размерите на късовете варират от няколко до 30–40 сm. Дебелината на скалите от единицата е променлива – от няколко десетки метра по периферията на вулкана до над 800 m в централните му участъци. Приабонската възраст на скалите е доказана с характерна фауна, установена всред туфите, туфитите и варовиците (Шабатов и др., 1965ф; Белмустаков в: Горанов и др., 1984ф; Сапунджиева в: Динков и др., 1968ф).
Скалите от единицата са представени от андезитобазалти до андезити и дацити. Андезитите преобладават. Лавите изграждат множество секущи тела (некове и линейни канали) и потоци. На цвят са сиви, зеленикави, кафеникави до лилави. Характерното червено-виолетово оцветяване на част от тях вероятно се дължи на окисление на двувалентното желязо. Текстурата им в повечето случаи е масивна до брекчозна при гърловия фациес или в основата на лавовите потоци. Структурата е порфирна до сериалнопорфирна (по плагиоклаз и амфибол). Първичните минерали изграждат между 15 и 50%, най-често около 30–35% от обема на скалата. Преобладаващият минерал в порфирната генерация е плагиоклазът (андезин, по-рядко до андезин-лабрадор). В едни случаи амфиболът преобладава над клинопироксена (авгитов тип), а в други съотношението е обратно. Чeсто в скалите присъстват и кристали от ортопироксен, в някои случаи напълно променени (хлоритизирани и серпенитизирани). Относително по-рядко се среща биотит. Акцесорни минерали са апатит, циркон, титанит и магнетит. Основната маса е предимно с микролитова и хиалопилитова структура. Изградена е от променливи до равни количества девитрифицирано среднокисело вулканско стъкло и микролити от плагиоклаз, рудни минерали, апатит и по-рядко пироксен и К-фелдшпат. Понякога в нея е развита хидротермална минерализация от хлорит, халцедон, опал, глинести минерали, зеолити, пумпелит? и др. Данни за химичния състав на отделните минерали в андезитите се привеждат от Nedyаlkov, Pe-Piper (1998). Данните от K-Ar датировки от лавови скали указват възрасти в рамките на 35–36,5 Ма (Lilov et al., 1987). K-Ar датировка 39 Ма (бартон – V. Georgiev et. al., 2003) в околностите на с. Герен (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) не съответства на конкретната геоложка обстановка поради факта, че лавите се разполагат върху- и просичат фаунистично датирани приабонски седименти. Новите U-Pb датировки по циркон указват възраст 32,7 ± 1,4 Ма (Kibarov et al., 2007) и доближават началото на ефузивната вулканска активност до границата на приабона и рупела. По-горе изложените факти определят възрастта на скалите като приабонска. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|