Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Кърджалийска вулкано-седиментна група
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.7.1. Зимовински вулкански комплекс
- 4.1.7.2. Подковска свита ( Pk Ol 1 )
- 4.1.7.3. Пирокластично-варовикова задруга
4.1.7. Кърджалийска вулкано-седиментна групаВъвеждането на групата като официална литостратиграфска единица се прави в Обяснителната записка към к. л. Кърджали – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008a). Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т. нар. задруга на първи кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и Подковска свита, въведена при настоящото проучване в Обяснителната записка към к. л. Джебел – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008с). Поради несъществените си различия двете следва да се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие, което прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно. Освен тях в състава на групата се обособява и една пирокластично-варовикова задруга. Вулканските скали принадлежат на Зимовинския вулкански комплекс. Голяма част от пирокластитите и туфитите от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група се въвеждат като Дъждовнишка свита (Янев, 2007) с типов разрез, разположен северно от с. Дъждовница (к. л. Николово – М 1:50 000). Като основен вулкански апарат (с известна условност) се възприемат центровете при с. Зимовина, пространствено привързани към централните участъци на Звинишката кръгова структура (к. л. Книжовник – М 1:50 000). В пределите на картния лист групата е представена от скалите на туфитно-туфозната задруга на Зимовинския вулкански комплекс, Подковската свита и пирокластично-варовиковата задруга. 4.1.7.1. Зимовински вулкански комплексПод това наименование се отделя от В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф) и В. Георгиев, Милованов (2006), но като причислен към състава на отделения от същите автори „Белипластки риодацитов комплекс”. При настоящите изследвания на Източните Родопи се разглежда за първи път като продукт на самостоятелен – Зимовински вулкан, градивна единица от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група. В пълния си обем комплексът включва две единици – туфитно-туфозна задруга и лавови продукти (риолити). Последните изграждат единични или клъстърно групирани линейно подредени и удължени куполи, продуцирали според нас твърде значителната по количество и площно разпространение пирокластика на комплекса. Комплексът е наименован на с. Зимовина (к. л. Книжовник – М 1:50 000). В Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Горанов и др., 1995) туфитите и пирокластитите от Зимовинския вулкански комплекс са причислени към „задруга на първи кисел вулканизъм”, а преди това – към съответстващи ù различно означавани „хоризонти” (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Кацков и др., 1966ф; R. Ivanov, Kopp, 1969). Подробна историческа справка се прилага в Обяснителната записка към к. л. Книжовник – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008e). В регионален план скалите на комплекса изпълват пространството на Кърджалийската депресия. Киселите пирокластити от състава на пирокластично-варовиковата задруга, заемаща по-високи отдели от разреза на групата, биха могли да се свържат с по-късна проява на експлозивна фаза от развитието на Зимовинския вулкан, но възможно и с други, неустановени центрове. Втората възможност, отчитайки подчиненото количество на вулканския материал по отношение на седиментния, мотивира възприетата от нас (условна) позиция на тази задруга извън състава на Зимовинския вулкански комплекс. Доминиращият пирокластичен характер на комплексa бележи пароксизма на киселата вулканска дейност около и в началото на ранния олигоцен. Вулканизмът се развива предимно в субаквална обстановка. Зеолитизацията на пирокластитите е свързана с водния басейн. Фаунистичните данни за възрастта на туфите и туфитите от Зимовинския вулкански комплекс са оскъдни. В. Георгиев и др. (1996ф) привеждат K-Ar датировки с прибонска (?) възраст за риолитовите тела в района на с. Зимовина (к. л. Книжовник М 1:50 000). Тези датировки не съответстват на наблюдаваните в разкритията конкретни геоложки взаимоотношения. Поради факта, че в основата си туфи на комплекса алтернират с приабонски седименти и се покриват от доказано долноолигоценски скали, се приема преходна приабон–рупелска възраст. В пределите на картния лист от обема на Зимовинския вулкански комплекс се разкриват само скали на туфитно-туфозната задруга.
Задругата обединява ранните прояви на кисела пирокластика и съпътсъващите я туфити в района. В пределите на изследваната площ тя е представена само от една от съставящите я единици – пачката на едровитрокластичните кисели туфи. Пачка на едровитрокластичните кисели туфи (1ZmOl1). В изследваната територия туфите са разпространени на малка площ в северната част на картния лист, северно от с. Трайковци и Крумовград, както и на ограничена територия южно от указаното село. Единицата заляга съгласно, с рязка литоложка граница върху разнообразни седименти от състава на Пъдарската свита. Покрива се съгласно, с преход от туфитната пачка на пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Над нея се разполагат несъгласно вулканитите на Звезделския вулкански комплекс. Скалите са преобладаващо дебело- неяснослоести до масивни резедави, слабо- до средно спечени едро-грубовитрокластични пемзови туфи (игнимбрити). Най-често те са продукт на подводни пирокластични потоци. Структурата е витрокластична. Пирокластичният компонент е представен предимно от витрокласти, но се срещат и отделни кристалокласти (под 10%) от напукан заоблен кварц, плочести свежи зонални кисели плагиоклази, санидин, биотит и по-рядко амфибол, клинопироксен, магнетит, апатит, циркон и титанит (Янев, 2007). Литокластите са много редки – риолитови и среднокисели, с размери под 1 mm. Пемзите (витрокластите) са зелени или белезникави на цвят, с неправилна до изтеглена сигмоидално и огъната морфология или със сферични кухини с големина 1–50 cm. На места се наблюдава обратна сортировка на пемзите (Yanev et al., 2006; Янев, 2007), като количеството и размерите им се увеличава във височина. Текстурата е пореста, по-рядко микрофлуидална. Скалите са почти изцяло до цялостно зеолитизирани и девитрифицирани до микрозърнест агрегат от кварц, К-фелдшпат и влакнести кристалити. В периферните си части са променени в зеленикав хлорит, кафеникави смектити и безцветни, изотропни зеолити. В пределите на картния лист дебелината на пачката не надхвърля 30 m.
В регионален план тя е описвана под различни имена и с различна литостратиграфска принадлежност от редица автори (Шабатов и др., 1965ф, 1966ф; В. Георгиев и др. 1998ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992) скалите на единицата са причислени към „пачка на среднокисели туфи, туфити, органогенни рифови варовици” от „задруга на втори среднокисел вулканизъм”. В структурно отношение скалите на Подковската свита са част от периметъра на Кърджалийската депресия. В картния лист те се разкриват на съвсем малка площ в западната му част югозападно от с. Калотина. Свитата покрива с размив, трансгресивно и дискордантно мергелно-варовиковата задруга. Върху скалите ù с бърз литоложки преход се разполагат рифоподобни постройки от варовиковата пачка на пирокластично-варовиковата задруга, както и разнообразните кисели туфи, асоцииращи с тях. Скалите, изграждащи свитата, са представени от несортирани полигенни разнокъсови брекчоконгломерати (от гравийни до блокови) със сив до зеленикавосив цвят. На места те алтернират или прехождат в полимиктови гравийни пясъчници с масивна текстура. Късовият състав е представен основно от метаморфити – биотитови гнайси, серпентинити, амфиболити, гнайсошисти, шисти, ортогнайси, мрамори и кварц. Матриксът е глинесто-песъчлив до гравиен. На места в него участва кисела зеолитизирана пирокластика. Текстурата е масивна, неравномерно- до преобладаващо кластподдържана. Всред брекчоконгломератите на различни нива присъстват недебели и неиздържани, бързо изклинващи пачки от бледорезедави, бели и сиви витрокристалокластични зеолитизирани или глинясали кисели туфи, възможно продукт на Зимовинския вулкан (?). Границите им са резки и паралелни на слоестостта. Дебелината на свитата на картния лист не надвишава 5 m. Скалите на свитата са основно литорален фациес на трансформирания на раннопиренейския етап (R31) олигоценски басейн. За част от тях се предполага континентален генезис. По взаимоотношения с подстилащите и покриващите я единици възрастта на свитата се определя като рупелска.
Скалите на пачката изпълват пространството на Кърджалийската депресия. В конкретната площ те имат ограничено разпространение в западната част на картния лист в околностите на селата Рударка, Калотина, Пчелояд и Снегово. Пачката е съставена от органогенни (рифови) варовици до туфозни и глинести варовици, алтерниращи на места с разнообразни кисели туфи. Скалите се разполагат най-често директно или с постепенен преход (варовити дебелослойни пясъчници) върху скалите на Подковската свита или трансгресивно върху скали от Крумовишката литотектонска единица и мергелно-варовиковата задруга. Просичат се от киселите вулканити на Пчелоядския вулкански подкомплекс или се покриват несъгласно от материалите на Звезделския вулкански комплекс. Варовиците са с органогенен изглед, преобладаващо биокластични, неясно- до отчетливо слоести, сиво-белезникави до бежови, по-плътни или меки, слабо прашести, много слабо песъчливи. Всред тях се срещат разнообразни организмови останки – корали, бивалвии, гастроподи, водорасли, бриозои, фораминифери и др., споени от микро- до дребнозърнест калцит. Скалите са с масивна, неравномерно-пореста до лещовидна текстура и биокластична алогенна (биодетритусно-водораслова, със запълващ тип спаритна спойка) фрагментарна структура. Киселите туфи от състава на пачката са бели, масивни, финопепелни до грубопепелни, прехождащи на места във варовити туфити. Текстурата е масивна. Структурата им най-често е кристаловитрокластична, по-рядко витрокристалокластична. Кристалокластите са представени от вулканогенен кварц и санидин. В кластичния теригенен компонент присъстват минерали от цокъла. Витрокластите са почти напълно зеолитизирани. Дебелината на варовиковата пачка не надхвърля 100 m. Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана чрез многобройни фаунистични определения (Шабатов и др., 1966ф; Горанов и др., 1995, и др.).
Разкритията на туфитната пачка на картния лист се разполагат в северната част, северно от околностите на с. Трайковци и Крумовград. Пачката покрива нормално, с рязка литоложка граница скалите на туфитно-туфозната задруга на Зимовинския вулкански комплекс, както и седиментите на Пъдарската свита. Покрива се по същество регресивно и с рязка литоложка граница от материалите на Рабовския вулкански подкомплекс и Звезделския вулкански комплекс. Пачката е изградена от сивкави, жълтеникаво-охрени или кремави финопепелни до пепелни туфи, често с осезаемо карбонатно съдържание (варовити туфити и дори туфозни варовици). Туфите са здрави, плътни, с масивна до слабо изразена слоеста текстура и кристаловитрокластична до витрокристалокластична структура. Кристалокластите са представени най-често от кварц, плагиоклази, калиев фелдшпат, санидин, биотит, клинопироксени и амфиболи. Витрокластите са безцветни до бледожълтеникави и бледожълтозеленикави. Те са с микрофлуидална и пореста текстура. В редица случаи са интензивно променени в смектити и зеолити. Литокластите са най-редки и са представени от единични полузаоблени късове от фенориолити с фелзитова структура. Скалите имат много общи белези с пачката на варовитите туфити към туфозно-варовитата задруга от основата на Зимовинския вулкански комплекс. Туфозните варовици са най-често микрозърнести, бели до кремави, с лек зеленикав оттенък и масивна текстура. Пирокластичният компонент е представен от кристалокласти и витрокласти. Кристалокластите са от редки кафяви биотитови люспи и плагиоклази. Кластичният компонент е в незначително количество, изграден от единични кварцови зърна, мусковитови люспи и удължени варовикови късове. Преобладават организмовите останки от фораминифери и по-рядко остракоди. Дебелината на пачката достига до 100 m. Олигоценската възраст на единицата е доказана фаунистично (Атанасов, Горанов, 1963, и др.).
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|