СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ 4.1. ПАЛЕОГЕН

4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ

4.1. ПАЛЕОГЕН

Литостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Широкото развитие на вулкански скали, продуцирани от различни центрове, мотивира при тяхната подялба и картиране прилагането на комбинация от литостратиграфски и вулканоложки подход. В съответствие с това се отделят вулкански комплекси, най-често съставени от подкомплекси. Тези поделения със сложен вътрешен строеж принадлежат на категорията на официалните неслоести литостратиграфски единици, като са именувани с топонимно прилагателно и съответния рангов термин – вулкански комплекс или подкомплекс. Биномното означаване на ранговия термин (и чрез „вулкански”) го отличава от „официалния комплекс”, който в Българския стратиграфски кодекс се дефинира като литостратиграфска единица от смесени скали.

Вулканските комплекси и подкомплекси съдържат единици от по-нисък ранг, както неслоести, така и слоести. Последните могат да бъдат и вулкано-седиментни – свити и членове, респективно задруги и пачки, в случаите, когато вулканският (но не и епикластичен) материал е продуциран от съответния източник. Вулканските комплекси в отделни случаи са обединявани със седиментни свити и задруги във вулкано-седиментни групи.

Въведените от някои автори официални литостратиграфски единици, изградени предимно от вулкански скали, са интерпретирани като комплекси от смесени скали. В действителност се касае за единици от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005). В този смисъл те са ревизирани при нашите изследвания, без промяна на авторството им.

Вулканските комплекси се продуцират от (палео)вулкани – самостоятелни или групирани по някакви белези. С оглед обвързването на литостратиграфската и палеовулканоложка информация е извършено ранкиране на вулканските структури с отчитане на комплексното им устройство, като са отделени (суб)структури от II, III и пр. порядък.

Пъстрата литостратиграфско-вулканоложка картина отразява сложно магмено-тектонско развитие на Източните Родопи, в което се отделят стадии, етапи и фази. Пространствено-времевите взаимоотношения на литостратиграфските единици и структурната им привързаност са показани съответно на Фиг.2 и Фиг.26. Двете схеми са разработени от Б. Йорданов в периода 1999–2006 г.

По-подробно принципите на подялба на палеогенските скали в Източните Родопи и произтичащите от това вулканоложки и тектонски интерпретации са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1: 50 000 Студен кладенец и Сусам.

Фиг. 2. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалната привързаност на разноранговите литостратиграфски единици от палеогена в Източните Родопи (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист).

Абревиатурни обозначения:

ТД – Тракийска депресия; ЗИСТЗ – Звинишко-Ибреджекска структурно-тектонска зона; ГТД – Горнотракийска депресия; ДТД – Долнотракийска депресия; ККБВ – Комплекс на късния базичен вулканизъм; ПВК – Планинецки вулкански комплекс; КТК – Кисел тензионен комплекс; ЗДК –Загражденски дайков комплекс; БВК – Бряговски вулкански комплекс; ГВК – Гарвановски вулкански комплекс; ЗВК – Звезделски вулкански комплекс; ПКЗ – пясъчниково-конгломератна задруга; МВЗ – мергелно-варовикова задруга; КТТЗ – карбонатно-теригенно-туфозна задруга

4.1.2. Крумовградска група (неподелена) (KgGPc-E₂)

Подробна справка относно развитието на представите, набора от съставни единици (свити), както и паралела и приоритетите в наименованията спрямо Лъкинска група (Kozhoukharov et al., 1991, се прави в Zagorchev (1998).

Следва да се отбележи, че някои от номинираните допълнително градивни единици – Бисерска и Лешниковска свита (Горанов, Боянов, 1996), се схващат от настоящия авторски колектив като принадлежни към по-високи части на палеогенския разрез.

Областта на развитие на Крумовградската група в първоначално дефинирания обем се разполага в североизточните окрайнини на Кесибирското подуване, южно от Крумовград. На к. л. Кърджали групата е представена като неподелена, тъй като литоложкият пълнеж има само частично сходство с характеристиките на Шаварската брекчозна свита.

В регионален план седиментите на групата изпълват Крумовградското съставно понижение (фиг. 2 и 26). В изследваната площ те са съсредоточени по вътрешната периферия на Бойновското грабеновидно понижение. Разпространени са около селата Бойно, Кьосево, Каменарци, както и южно от с. Звъника. В района на с. Старо място част от пълнежа е преотложен като плаки всред брекчоконгломератно-пясъчниковата задруга от състава на Свободиновска вулкано-седиментна група.

Материалите на Крумовградската група се разполагат несъгласно, с размивна граница върху метаморфната подложка или се отделят от нея с тектонска граница. Покриват се несъгласно с размивна граница от брекчоконгломератите на Подрумченската свита.

В пълнежа на единицата преобладават уплътнени груботеригенни скали – несортирани, най-вече полимиктови брекчи и брекчоконгломерати с ниска степен на обработка. Съставът им в повечето случаи е пряко зависим от състава на скалите от директната подложка – разнообразни гнайси, мигматити, амфиболити, калкошисти и пр. На някои места брекчата е изключително мономиктова, класт-поддържана, представена от разнокъсови до блокови, предимно необработени серпентинитови късове. Матрикс почти не се наблюдава. Когато присъства, той е с песъчливо-гравийни размери и сходен с типа на късовата компонента.

На различни нива в профила се наблюдават неиздържани прослойки от псамо-псефитни слабо споени гравийни пясъчници и брекчоконгломерати.

Дебелината на единицата се изменя от 0 до 80 m (с. Звъника) до 200 m при с. Кьосево.

Част от скалите на групата по западния борд на Бойновския грабен носят белезите на „синдетачмънт” брекча, развиваща се около приразломни негативни форми по периферията на протодепресиията.

Хроностратиграфският обхват на Крумовградската група варира в широк интервал. По пресноводни фитофосили (Goranov, Atanasov, 1992 – за района на Крумовград), и микрофораминифери (Dimitrova et al., 2001 – за Ивайловградско и Асеновградско) възрастта на групата се определя като палеоцен – среден еоцен.