Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

2. Геоложка изученост на района

Геоложката изученост на Източните Родопи е разгледана в няколко тематични разработки, които са придружени с карти на изучеността (геоложко и геоморфоложко картиране, литохимични, хидрохимични и шлихови изследвания) и библиографска справка (Мазников и др., 1973ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).

В ретроспективен план историята на изследванията на геоложкия строеж на областта може да се раздели на три неравностойни по съдържание периода: начален, (маршрутни изследвания), основен (системни изследвания) и съвременен.

2.1. Начален период

В поредица от трудове Г. Бончев (1900, 1905, 1906, 1915, 1921, 1922, 1923) разглежда минералите и петрографските особености на кристалинните шисти, серпентинити, терциерни седименти и вулканити от бившата Кърджалийска околия, Мъстанлийски (Момчилградски) и Пашмаклийски (Смолянски) окръзи. Някои от трудовете са придружени от дребномащабни карти в М 1: 126 000 и М 1:500 000.

При маршрутните изследвания в Кърджалийско, Момчилградско и Хасковско, Ванков (1923) отделя на геоложка скица в М 1:50 000 метаморфити с архайска възраст, нискометаморфни скали с палеозойска възраст, младотерциерни седименти и еруптивни скали.

Радев (1926) проучва седиментните скали от Джебелско, като съставя геоложка карта в М 1:100 000. Разрезът е разчленен на три комплекса: долен (еоценски), среден (преходен) и горен (олигоценски), към който отнася и „Джебелските пясъчници”.

По-късно, при своите изследвания в Горна и Средна Арда Гълъбов (1937, 1938) набелязва основните черти на тектонския строеж на Централни и Източни Родопи. Той възприема Родопите като част от Македоно-Тракийския масив, когото характеризира като херцински срединен масив в алпийската нагъната система. За някои структурни единици той приема възгледите на Petrashek (1931) за навлачния строеж. Според Гълъбов (1937) в Султан-Ерийската еруптивна област вулканската дейност е започнала през късния еоцен (приабон) и се е осъществила в 3–4 магмени периода.

2.2. Основен период

Геоложко картиране и картосъставяне. Последователно, на няколко етапа цялата площ е покрита от разномащабни геоложки картировки: М 1:50 000 (Бл. Каменов и др., 1945ф – северната част, около р. Арда), М 1:100 000 (Яковлев и др., 1954ф – южната част; Костадинов и др., 1957ф – централната част), М 1:25 000 (Шабатов и др., 1965ф – югозточния ъгъл; Шабатов и др., 1966ф – западната половина; Динков и др., 1967ф – северно от р. Арда).

Геоложкото картиране е кондиционно, а при разчленяването на метаморфните и вулканогенно-седиментните комплекси са използвани разнообразни стратиграфски схеми. Болшинството от авторите прилагат в различни варианти литостратиграфски подходи, като са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици и стратиграфските схеми на Вергилов и др. (1963) за метаморфитите и Горанов (1960) за палеогенските скали.

По-късно въз основа на тези геоложки картировки и допълнителни авторски ревизионни работи са съставени за различни части от Източните Родопи няколко обобщени и актуализирани геоложки карти в М 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф; Драгоманов и др., 1985ф).

В края на периода се извършват най-значителните обобщителни, ревизионни и картосъставителски работи, в резултат на които е изготвена и отпечатана полистна Геоложка карта на България в М 1:100 000 с обяснителни записки (за района – к. л. Кърджали, Кожухаров и др., 1989, 1995). Картата е съставена на литостратиграфски принцип.

Регионални и специализирани геоложки изследвания. През втората половина на XX век се провеждат множество специализирани геоложки изследвания, които засягат главно стратиграфията, строежа, възрастта и еволюцията на метаморфните и палеогенските вулканогенно-седиментни комплекси.

По проблемите на метаморфните скали от Родопския масив е посветена обемиста литература, която отразява дългогодишната оживена дискусия (С. Димитров, 1946, 1955; Янишевски, 1947; Р. Иванов, 1961а; Боянов и др., 1963, 1988; Вергилов и др., 1963; Кожухаров, 1965, 1968, 1971, 1986; Д. Димитров, Зидаров, 1969, 1970;. Кожухарова, Кожухаров, 1980; Ж. Иванов и др., 1979, 1980, 1984; Ж. Иванов, 1989; Burg et al., 1990).

Една група от автори (Яранов, 1960; Е. Бончев, 1961, 1971; Боянов и др., 1963, 1984; Боянов, Кожухаров, 1968; Кожухаров, 1971) възраждат и утвърждават за дълъг период от време представите на Cvijic (1904) за характера на Родопската област като стабилен в алпийско време „срединен масив”. От тази гледна точка са разработени стратиграфски схеми, като са отделени три разновъзрастни комплекса (Вергилов и др., 1963): долен (архайски), горен (протерозойски) и нискокристалинен (палеозойски). Възрастта е условна и не е категорично доказана. По-късно Кожухаров (1984, 1987а, 1987б, 1990, 1991); Kozhukharov et al., (1974, 1978, 1992) въвеждат различни по ранг литостратиграфски единици.

Друга група от автори разглеждат Родопския масив като сложна навлачна постройка, изградена от синметаморфни и постметаморфни навлаци (Z. Ivanov, 1983, 1985; Ж. Иванов и др., 1990ф; Burg et al., 1990), или като голям комплексен навлак (Боянов, Русева, 1984; Боянов и др., 1990). Подобни схващания имат П. Гочев (1980), Р. Иванов (1980, 1984), Dabovski et al., (1991).

Наличието на офиолитови скали в Източните Родопи, някои автори (Кожухарова, 1984а; 1984б, Kolcheva, Eskenazy, 1988) разглеждат като фрагменти от океанска кора, изнесена по тектонски път и обдуцирана по корово-мащабни зони на срязване.

Магматизмът, свързан с метаморфните комплекси, е разгледан в поредица от статии на Кожухарова (1984а;б), Кожухарова и др. (1988), Кожухарова, Кожухаров (1978).

Междувременно в Централните и Източните Родопи се провеждат регионални геоложки, структурни и петроложки изследвания (Z. Ivanov, 1988, 1989; Burg et al., 1990; Macheva, Kolcheva, 1992), които съществено променят представите за стратиграфията, строежа и тектонската еволюция на метаморфните комплекси.

Литературата, касаеща проблемите на палеогенските депресии в Източнородопската област, е значителна и разнообразна, съответстваща на сложния строеж и развитие на палеогенските вулканогенно-седиментни комплекси. Тези особености са дали отражение при разчленяването на конкретните разрези и съставените разнообразни литостратиграфски схеми (Яковлев и др., 1954ф; Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Кацков и др., 1965ф, 1966ф; Шабатов и др., 1965ф; R. Ivanov, K. Koop. 1969; Атанасов и др., 1970ф, 1980ф; Атанасов и др., 1972 б, в; Atanasov, Goranov, 1975, 1984; Goranov, Atanasov, 1989, 1992; Кожухаров и др., 1989).

Във времето тези схеми са допълвани и видоизменяни, но в болшинството от тях е залегнала идеята за цикличното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1960). Паралелно с тези регионални работи има специализирани изследвания, които пряко засягат разглеждания район: литофациални и палеонтоложки (Радев, 1923; Р. Иванов, 1961б, И. Ковачев, 1967; Сапунджиева, Янев, 1984), палеогеографски и фациални (Атанасов и др., 1972б, в), относно магматизма (Кацков, Шиляфов, 1968), състава на Джебелските пясъчници (Божинов, 1981), стратиграфски (Московски и др., 1990ф; Harkovska et al., 1992) и др.

Голяма част от специализираните изследователски работи са посветени на палеогенския магматизъм: Гълъбов (1937); Р. Иванов (1960, 1961, 1963); Боянов, Маврудчиев (1961); Маврудчиев (1964, 1965, 1992); Янев, (1981), Янев и др. (1968, 1983), Lilov et al. (1987); Elefteriadis et al. (1989); Yanev et al. (1989, 1990); Yanev (1987, 1989); Marchev et al. (1989).

Мобилистични и геодинамични интерпретации на вулканизма намираме в поредица от статии: Янев, Бахнева (1980); Boynov et al. (1989); Yanev et al. (1989, 1990); Harkovska et al. (1989); Dabovski et al. (1989, 1991).

Почти всички автори обосновават колизионния характер на магматизма, който темпорално и генетически е свързан с грабенообразуването.

Освен регионалните и специализирани геоложки изследвания са извършени и регионални геофизични работи. Цялата площ е покрита от гравиметрична снимка в М 1:50 000 (Тодоров, 1986ф, 1989ф) и гама-спектрометрична снимка в М 1:25 000 (В. Николов, 1980ф).

Дълбочинният строеж на района е интерпретиран от Тодоров, Латифян (1988) по данни от средномащабните гравиметрични снимки.