Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Централнородопски метаморфен терен
Изтегляне 2.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3 .2.1. Старцевска литотектонска единица
- 3.2.1.2. Литология
- 3.2.1.3. Структурни особености
- 3.2.1.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
3.2. Централнородопски метаморфен теренЦентралнородопският метаморфен терен се ограничава от изток от Боровишката отседна зона, на север от Маришката отседна зона, на запад от палеогенските седименти и вулканити на Брацигово-Доспатското понижение. На юг остава отворен, влизайки в територията на Северна Гърция. Изграден е от преобладаващо гранитоиден тип кора с дебелина над 40 km. В източната част на терена са отделени Ардинска и Старцевска литотектонска единица. В рамките на картен лист Кърджали се включват части от Старцевската литотектонска единица, която е метаморфозирана във висок амфиболитов фациес с прояви на мигматизация от метатекситов тип. 3.2.1. Старцевска литотектонска единица3.2.1.1. Обща характеристика, разпространение и границиСтарцевската литотектонска единица е отделена за първи път от Саров и др. (2004). Като цяло тя се характеризира с пъстър литоложки състав и мигматизирани в различна степен скали, обилно инжектирани от аплит-пегматитова инжекция. В разреза участват мигматизирани биотитови и амфибол-биотитови гнайси, амфиболити (метагабра и лещи от еклогити). Сред мигматизираните ортогнайси се наблюдават различно дебели пакети от мрамори, гранат-дистен-силиманитови шисти и биотитови гнайси с графит. Метаморфизмът в рамките на единицата е високотемпературен с мигматизация от метатекситов тип. Мигматизацията е неравномерно проявена и зависеща от състава на протолитите. Отделената левкосома е подчинена по количество на мезосомата. Тя е конкордантна на фолиацията, често с инжекционен характер. Гранитоидният тип протолити са мигматизирани на място без значително придвижване на топилка в страни от тялото. Количеството на жилната фаза се повишава към горните части от разреза на единицата, както и в нивата с параметаморфити и в по-базичните орто разновидности. Скалите на единицата се разкриват в района на селата Мишевско, Цвятово, Велешани и Речанка. Долната граница на единицата не се разкрива в рамките на картния лист. Общо за цялата единица тя се поставя по зоната на срязване Канарата (Sarov, Gerjikov 2002; Саров и др., 2004). Горната граница се поставя по Боровишката отседна зона на срязване (Sarov, Gerjikov, 2001). Тя започва развитието си като пластично срязване с отседен характер. Милонитната зона е с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в ивицата от порфирни и равномернозърнести гранити при селата Генерал Гешево, Бойно и Каменарци (извън картния лист). Срязването е ляво отседно, синметаморфно, синхронно на внедряването на посочените гранити. Запазените участъци от пластични отседни срязвания са кулисообразно подредени. Чисто екстензионните срязвания са по-късни. Те се проявяват чрез реактивиране на синтетични срязвания. В обхвата на картния лист зоната на срязване се проследява в района на Кьошев дол, с. Велешани и в долините на реките Дамица и Сухата река, североизточно от село Папрат.
В предишни изследвания (Кацков и др., 1965ф) метагранитите са описвани като гранитизирани и мигматизирани плагиоклазови гнайси, свита на биотитови гнайси със спорадично проявена мигматизация и прослои от амфиболити (Шабатов, 1965ф), или отнасяни към Богутевска свита на Родопската надгрупа (Кожухаров, 1984, 1986). Метагранитите са внедрени в пъстър разрез от амфиболити, биотитови гнайси, гнайсошисти и мрамори, със секущи контакти, но с шистозност паралелна на регионалната. Те са сиви на цвят, средно- до едрозърнести, в различна степен деформирани – от порфирни, през равномернозърнести, до нашистени или “очни”, като шистозността отговаря на тази в пъстрия разрез, който ги вмества, и се определя от паралелното подреждане на кварца, биотита и плагиоклаза. На места в метагранитите се срещат гънки, образувани в полупластичното състояние на субстрата. В близост до Боровишката зона на срязване метагранитите, както и вместващите биотитови гнайси са срязани и милонитизирани с ясно оформен будинаж на фолиацията в биотитовите гнайси. Всички тези белези подсказват възможно синтектонско внедряване на протолитите на метагранитите, синхронно на регионалната фолиация. В изследваните метагранити се наблюдават множество пегматоидни и аплитоидни фази, които инжектират обилно приконтактните участъци. Пегматитите заграбват и ксенолити от амфиболити, които в близост до контакта с рамката са обточени от силно деформирани аплити и метагранити. Пегматоидните жили са съгласни – до кососекущи на фолиацията и придават на разреза мигматичен вид. Инжекциите от аплитни и пегматитни жили са нашистени едновременно с биотитовите метагранити, но на места са запазени първичните им секущи контакти, а другаде са послойни, често разбудинирани в резултат на деформацията. Проявите на мигматизация могат да се характеризират предимно като синдеформационна гранитно-пегматоидна инжекция. Главните скалообразуващи минерали в метагранитите са: плагиоклаз, биотит, кварц, ± калиев фелдшпат, а акцесорни са: апатит, циркон, аланит, гранат, епидот.
Мраморите са дребно-до среднозърнести, масивни, бели и сиво-бели на цвят. Понякога са нечисти и с графитни люспи. Често се наблюдават метрови изоклинални гънки в пределите на един пласт. Когато са включени като ксенолити в метагранитите, те са скарнирани и метасоматично променени. Разкриват се в района на селата Сипец, Папрат, Цвятово и Речанка. Амфиболити (A/a). Амфиболитите са масивни по текстура тела с различни размери, които най-често са в асоциация с метаседименти и ултрабазити или като изолирани тела в мигматизираните гнайси. Разкриват се около селата Мишевско, Сипец, Папрат, Модрен и западно от Велешани. Разграничават се главно два типа амфиболити – гранатови и без гранат. Макроскопски те са тъмнозелени до черни на цвят, средно до дребнозърнести, с масивна, ивичеста до инжекционно-ивичеста текстура. Структурата им е гранонематобластна, гранобластна, често порфиробластна по гранат и плагиоклаз. Основните скалообразуващи минерали са амфибол и плагиоклаз, а в редица разкрития и гранат. Като второстепенни се срещат кварц, биотит, епидот, а акцесорните са представени от апатит, титанит и циркон. Петрографските изследвания определят протолитите на амфиболитите като базични магматични скали – вероятно габра. При прекристализацията в амфиболитов фациес могат да се отделят две фази – една ранна, с която е свързано образуването на гранат, и една наложена, при която се образуват амфиболът, плагиоклазът, епидотът и кварцът. Много често се наблюдава вторична промяна на скалите, явно свързана с процеси на привнос и износ на компоненти. Тази промяна се свързва преди всичко с развитието на биотит, кварц и калиев фелдшпат. 3.2.1.3. Структурни особеностиФолиация. Фолиацията е основна синметаморфна плоскостна структура, засегнала в различна степен всички скални разновидности от разреза на Старцевската литотектонска единица. Тя се проявява като добре изразени плоскости на налистяване, получени в процеса на регионалния метаморфизъм и свързаните с него деформационни усилия. Тези плоскости са развити паралелно на плоскостта на подреждане на слюдените минерали, основно на биотита. Наблюдаваните плоскости на фолиацията затъват полегато от североизток до изток–югоизток. Няма разлики в ориентировката на фолиацията с тази от Ардинската единица, което се обяснява с еднаквите условия на нейното образуване. В регионален план плоскостите на фолиацията оформят източната периферия на Централнородопската подутина. Линейни структури и посока на тектонски транспорт. Линейните синметаморфни структури са представени от линейност по минерали и стриационна линейност по кварц и фелдшпат. Минералната линейност включва линейност по биотит и амфибол. Стриационната линейност е развита по кварц и фелдшпат. Двата типа линейности са наблюдавани в плоскостите на фолиацията, която огъва плавно от североизток до изток-югоизток. Относително по-късната стриационна линейност по кварц и фелдшпат показва същата ориентировка. 3.2.1.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолититеКонкретни данни за Р-Т условията на метаморфизъм в Старцевската единица представя Овчарова, (2005). За целта са използвани гранат-биотит парагенетични двойки от двуслюдени шисти и гнайсошисти. В гранатите е наблюдавана ясно изразена ретроградна зоналност. Резултатите от изчисленията на двойките гранат-биотит показват групиране на температурите в три интервала: за двойките с участие на гранат-биотит (център) – Т 660–620°С (силиманитова зона) и гранат-биотит (периферия) Т 580–550°С (ставролит-кианитова зона), като за най-външната част на гранатовата периферия температурата спада до Т<550–440°С (гранат-хлоритова зона ). Налягането е изчислено и варира от 9–8 kbar за най-високо температурния интервал до 6–4 kbar и 3–2 kbar за по-ниско температурните интервали, което очертава ретроградния ход на метаморфизма по посока на часовниковата стрелка. В метагранитите и другите фелзични скали процесите на мигматизация са неравномерно проявени, като най-често се стига до формиране на метатектити. Наличието на монацит и ксенотим в деформирани пегматити и по-умерените температури на метаморфизма и деформациите предполагат образуването на тези фази в субсолидусни и/или при участието на обилни флуиди. Следи от проградния ход на метаморфизма във фелзичните скали не са установени. Вероятно са унищожени при температурния пик и проявените мигматизационни процеси. Ходът на метаморфизъм в установените метаеклогитови лещи в Старцевската единица е аналогичен на засегналия еклогитовите лещи в Ардинската единица. За реликтите от високобаричен метаморфизъм в метаеклогити от района на Ардино Колчева и др. (1986) определят Т 780°С и P 20 kbar. Близки до тези стойности дава и Приставова (1995). В леща от кианитсъдържащ метаеклогит Carigan et al. (2003) установяват прогресивен ход на метаморфизма през амфиболитов и последвалия го еклогитов фациес (Т 650–670°С и P>14 kbar). За пика на метаморфизма са изчислени Т 700–800°С и P>14 kbar, бележещи условия между високобаричен гранулитов и еклогитов фациес. Последвалата след това декомпресия постепенно превръща еклогитите в амфиболити. При сравняване характера на метаморфизма, засегнал скалите на Старцевската единица, и този, проявен в рамките на Ардинската единица, се установява, че определените максимални температури в Старцевската единица са малко по-ниски (Т 660–620°С – долните нива на силиманитовата зона). Данните за възрастта на протолити от разреза на Старцевската литотектонска единица (Овчарова, 2005) показват 150 Ma за метагранитите (с унаследяване на по-стари ядра) и 450–470 за метагабра от рамката на тези метагранити. Новообразуваните монацити и циркони показват, че кристализацията им в Старцевската литотектонска единица е станало преди 47Ma, което е с около 10 Ma по-рано от тези в Ардинската литотектонска единица. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.72 Mb. Сподели с приятели:
|