Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.4. ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛНИ РАБОТИ
- 3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ
2.3. Съвременен периодТози период започва от 1992 г., непосредствено след издаването на Геоложката карта на България в М 1:100 000 (респ. Източни Родопи) и продължава до наши дни. Включва геоложко картиране в М 1:25 000, ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 и специализирани научно-изследователски работи. Геоложко картиране и картосъставяне. За обновяване и актуализиране на картния материал от Източните Родопи след 30 годишно прекъсване се извършва ново геоложко картиране в М 1:25 000, което покрива изцяло разглежданата площ – Георгиев и др. (1997ф, 1998ф), Саров и др. (2002ф), и ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 – Саров и др. (2005ф). При новото геоложко картиране Георгиев и др. (1997ф, 1998ф) разчленяват метаморфните скали на няколко метаморфни комплекса, залягащи в тектонска суперпозиция, а Саров и др. (2002ф, 2005ф) използват литотектонския принцип, като отделят четири самостоятелни литотектонски единици (Саров и др., 2004). За палеогенските смесени вулканогенно-седиментни скали е приложен нов подход при разчленяването на разрезите, като са отчетени условията на седиментация, сложните латерални изменения и изявата на вулканизма. На тази основа са отделени конкретни вулкански комплекси (Саров и др., 2002ф, 2005ф; Георгиев и др., 1997ф, 1998ф; Georgiev, Milovanov, 2003). Регионални и специализирани геоложки изследвания. Паралелно и в тясна връзка с геоложкото картиране през този период продължават регионалните геоложки и специализирани (структурни, петроложки, геохроноложки и др.) научноизследователски работи по проблемите на метаморфните комплекси: Z. Ivanov (2000); Burg (1996); Пейчева (1997); Саров и др. (1999); Peycheva et al. (2000); Arkadaskiy et al. (2000); Cherneva et al. (2003); Ovcharova et al. (2003); Sarov, Gergjikov (2001, 2002); Герджиков, Саров (2002); Саров и др. (2004); N. Bonev et al. (2006). Новите изследвания в значителна степен променят представите за подялбата, възрастта, структурата и тектонската еволюция на метаморфните комплекси от Централните и Източните Родопи. Изследователските работи на палеогенските вулканогенно-седиментни комплекси през този период се провеждат в условията на много добра и систематизирана геоложка изученост, която до известна степен предопределя тематичната насоченост на изследванията. Доминиращи са комплексните, специализирани стратиграфски, петроложки, структурно-вулканоложки, геохимични, геохроноложки и металогенни изследвания (Harkovska et al., 1992, 1994,1998а; Moskovski et al., 1993; Harkovska, Djourova, 1994; Yanev, Bardintreff, 1996, 1997; Nedialkov, G. Pe-Piper, 1998; Georgiev, Milovanov, 2003, 2004; Georgiev et al., 2003). При изучаването на сложните пирокластични единици в Източните Родопи някои автори (Yanev, Bardintreff, 1994; Harkovska, Djourova, 1994; Yanev, 1995; Harkovska et al., 1992, 1994, 1998а; Харковска, 1998) правят опити за генетична типизация на вулканокластите и подчертават ролята им при разчленяването на разрезите и изясняване последователността на вулканските етапи. Проблемите, свързани с произхода на магмите в колизионна обстановка, са разгледани от Marchev et al. (1994), Raicheva, Marchev (2003), Raicheva et al. (2001). Обобщена характеристика на палеогенския колизионен вулканизъм с регионални интерпретации, засягащи темпоралната и пространствена активност на вулканизма, геодинамични модели и др., намираме в публикациите на Yanev (1995, 1998); Yanev et al. (1995, 1998). Комплексна характеристика на палеогенските скали е направена от Горанов (в: Кожухаров и др., 1995), Боянов, Горанов (1997ф, с геоложка карта в М 1:200 000). Според тези автори палеоген-неогенските депресии са елементи от една значително по-голяма тектонска единица – т. нaр. Маришка грабенова система (Боянов, Йосифов, 1986). Късноалпийското структурообразуване в Източнородопското пространство е коментирано от Б. Йорданов (1999а,б). Нови данни за формирането и терциерното развитие на Източнородопското понижение се съдържат в публикациите на Герджиков, Саров (2002) и N. Bonev et al. (2006). 2.4. ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛНИ РАБОТИДруга част от геоложките изследвания са свързани с оценката и проучването на полезните изкопаеми. В района преобладават неметалните полезни изкопаеми, които са пряко свързани с палеогенските вулканогенно-седиментни скали. Представени са от бентонитови глини (нах. Кърджали и нах. Енчец – Атанасов, Горанов, 1963, 1968; Брънкин, 1986ф), вулкански туфи (Вергилов, 1961; Ковачев, Вергилов, 1971; Божинов, 1975ф; Горанов, Атанасов, 1988), находище за трас при ж. п. спирка „Железни врата” – експлоатира се от 1948 г., а изследователски работи са проведени от Атанасов, Горанов (1963); зеолитови скали – имат широко разпространение и са свързани с киселия пирокластичен вулканизъм (Алексиев, Джурова, 1977; Джурова, Алексиев, 1988), перлити – около Дамбалъшките височини (Горанов и др., 1960), цветни и полускъпоценни камъни – в околностите на гр. Кърджали и Момчилградско са проведени търсещо-оценъчни работи (Б. Йорданов и др., 1986ф; Г. Петров и др., 1987ф). 3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИВисоката степен на метаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на официални литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани специфични метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип. Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделяни пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Две или няколко литотектонски единици, претърпяли сходна тектоно–метаморфна еволюция изграждат метаморфен терен. Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.72 Mb. Сподели с приятели:
|