Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

6.4. Строителни материали

По поречието на р. Върбица се разработват кариери за пясъци и чакъли.

Във високите нива на пясъчниците от Джебелска свита се отделят кварц-фелдшпатови пясъчници, които са подходяща суровина за керамичната промишленост (Божинов, 1981).

Част от вулканските туфи се използват като декоративен строителен материал.

6.5. Скъпоценни и полускъпоценни камъни

Ахати. При селата Глухар и Пепелище се намира най-известното проявление на ахати от миндален тип. Други ахатови проявления са установени около кв. Гледка на Кърджали и с. Летовник. СИ от Момчилград са открити ахати от уругвайски, бастионен и мъхов тип.

Други цветни (ювелирни, декоративни) камъни, свързани със среднокиселите вулканити на Нановишкия вулкански комплекс, са: халцедон – при селата Глухар и Багрянка; ясписи – в Момчилградско; силифицирани варовици – ЮИ от Кърджали (при селата Островица и Лисиците).

Корунд. Открит е СИ от с. Мишевско в мраморите на Старцевската единица. Корундът е полупрозрачен. Цветът му варира от розов до наситено виолетоворозов. Той идва повсеместно, но в единични зърна и няма промишлено значение (Маринова и др., 1986).

7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ

Към геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Към тях се отнасят разрушителните ендогенни и екзогенни процеси и явления с внезапно или периодично активирано действие; процеси и явления с непрекъснато действие и процеси с непрекъснато действие, водещи до внезапно (рисково) явление (Бручев и др., 1994).

7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)

Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK–64) според Boncev et al. (1982) южната част на изследваната площ попада в зоната с интензитет VII степен, а северната – в зоната с интензитет VIII степен. Границата между тях минава по долината на р. Арда. Магнитудните диапазони на възможните сеизмични огнищни зони са от 4,60 до 5,00 М, а в долината на р. Върбица – от 5,10 до 5,50 М. Сътресяемостта е в пряка връзка както със земетресенията на нашата територия, така и с тези, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. Силно земетресение е станало на 28.08.1936 г. с епицентър при с. Глухар. То е с магнитуд 4,20 и дълбочина на хипоцентъра 15 km. Земетресения в площта са регистрирани на 02.07.1976 г. с епицентър на 500 m източно от с. Купците с дълбочина на огнището 10 km и на 26.11.1994 г. в района на Кърджали с магнитуд 3,40. Слабо усетено в района е земетресението с епицентър при с. Черешица, регистрирано на 20.02.2006 г. Съвременните движения имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Съвременните вертикални движения за площта са до –1 mm/a. За периода 1930–1985 г. те са от –0,5 mm/a до 0 mm/a.

Техногенна сеизмичност. Техногенната сеизмичност изразява зависимостта между антропогенната дейност и нарушаването на естествения ход на геодинамичните процеси. Повишаването на фоновата сеизмичност е в резултат на строителството на яз. Кърджали и яз. Студен кладенец. Наблюдава се по двата бряга на язовирите и е свързана със сезонното им запълване. Изолиниите на техногенната сеизмичност се следят на 1–2 km южно и северно от бреговете им.

Свлачища. Свлачищата са един от основните елементи, формиращи геоложката опасност. Характерно е тяхното внезапно възникване и развитие, което често има катастрофални последици. Геоложка опасност представляват свлачищата с детрузивно-делапсивен характер южно от с. Седлари и в околностите на с. Летовник. Това са дълбоки, условно стабилизирани свлачища с периодична активизация на части от тях. Южно от с. Седлари имат площ 4 km². Главният свлачищен откос е с дължина 3 km и височина до 70 m. Под свлачищния откос хаотично са натрупани срутищни блокажи. Тези материали образуват валове, изтеглени в посока югоизток – северозапад, разделени от понижения с дълбочина до 10 m. В челните части на свлачищното тяло са активирани няколко малки съвременни свлачища. Аналогично по генезис е свлачището при с. Летовник, което има площ около 2 km². То е сложно свлачище с дълбочина на хлъзгателната повърхнина до 120 m, изградена от бентонитови глини. Действието на свлачището продължава и до днес. Северно от Кърджали свлачищата са с площ 0,25 km² и 0,30 km². Височината на свлачищния откос е 10–15 m, а хлъзгателната повърхнина е от бентонитовите глини. Те са стабилизирани, дълбоки, като опасността от тях е потенциална. Северно от с. Широко поле се наблюдава дълбоко, с периодична активизация, линейно удължено свлачище с дължина около 1 km. Свлачищният откос е с височина около 8–10 m, а за хлъзтателна повърхнина служат също бентонитовите глини. Плитки малки, делапсивен тип свлачища се наблюдават източно от с. Енчец и северно от яз. Кърджали. Привързани са към долинните склонове, като активността им зависи от страничната ерозия, валежите и техногенното въздействие. Реактивирането им може да бъде причинено от нецелесъобразната антропогенна намеса.

Срутища. Геоложката опасност от срутищата се изразява в реалното или възможно затрупване на пътни съоръжения, преграждане на речни долини и нарушаване режима на естествения воден отток. Образуват се в резултат на призматичното и плочесто напукване на базалтовите андезити, изветрянето и гравитацията. Активизирането на срутищните процеси е в периодите на интензивни сезонни валежи. Сериозна опасност, предимно за транспорта, представляват малките срутища в метаморфните терени по пътя Кърджали – Ардино и Кърджали – Джебел.

Кално-каменни порои. Силно разчленените оголени стръмни склонове, дълбоко всечените речни долини, доловете, овразите и ерозията са факторите за предизвикване на това явление. То възниква в резултат на проливните дъждове, като се образува водонаситена подвижна кално-каменна маса, която се стича по склона, увличайки допълнително обломъчен материал. Тази маса попада в руслото на реките, където разрушава бреговете и формира мощен поток. Опасност от поява на такива порои има в почти всички десни притоци на р. Арда, разчленяващи рида Жълти дял и дълбоко всечените долове, притоци на р. Върбица, разчленяващи Стръмни рид.

Разрушителни наводнения. Към явленията с внезапно действие се отнасят наводненията и свързаните с тях разрушителни ефекти – разрушаване на брегове, активизиране на гравитационните процеси, разрушаване на мостове, сгради и други комуникационни съоръжения. Особеностите на валежния режим, промяната на речното легло, отлагането на големи количества наноси правят долините на р. Арда и р. Върбица изключително опасни от големи и разрушителни наводнения. Катастрофалните наводнения на р. Върбица на 12.12.1990 г. и 1996 г. и на р. Арда в края на 1996 г. причиняват човешки жертви, разрушаване и наводняване на сградния фонд. Наводнения, причиняващи щети, са ставали и през януари 1958 г., 2000 г. и 2005 г. Разрушителната им сила се увеличава когато са придружени от кално-каменните порои. Голяма потенциална опасност представляват яз. Кърджали и яз. Студен кладенец, както и участъкът от долината на р. Върбица между Момчилград и Вишеградския пролом.

Разрушаване на хвостохранилища и микроязовири. Съществува реална опасност от разрушаването на язовирните стени на малките изкуствените водоеми, построени в горните течения на левите притоци на р. Арда, в долината на р. Суха и притоците на р. Върбица.

Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 2.72 Mb.

Сподели с приятели: