Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Процеси и явления с непрекъснато действие
Изтегляне 2.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7.3. Процеси с непрекъснато действие, водещи и до внезапно (рисково) явление
7.2. Процеси и явления с непрекъснато действиеПроломен участък с повишена опасност от склонови процеси. В дълбоко всечените долини с отвесни склонове и тесни легла се развиват гравитационни процеси, представляващи геоложка опасност – свлачища, срутища, кално-каменни порои и др. Потенциално опасни в това отношение са и проломите в долината на р. Арда – Бирармутски, Железни врата и Студен кладенец, както и Вишеградският пролом на р. Върбица. Скални венци и откоси. Скалните венци и откоси се образуват предимно в периферията на вулканските разливи и покрови, покриващи слабоустойчиви вулкано-седиментни скали, поддаващи се на склонови деформации. Създават се условия за рязко засилване на гравитационните процеси. Скални венци с дължина от 500 m до 1000 m и с различна височина, на места повече от 50 m, се наблюдават в северозападните склонове на рида Стръмни рид. Сипеи. С голямо площно разпространение са около с. Панчево, с. Седловина, с. Широко поле и местн. Белите сипеи. Образувани са в подножието на скални венци и откоси или в стръмните склонове, изградени от устойчиви, но интензивно напукани скали. Често образуват добре издържани сипейни шлейфове. Характерна за сипеите е високата подвижност на повърхностния слой – до 1 m/a. Те могат да се активизират при интензивни валежи и ерозионни процеси, както и при антропогенно въздействие. Ерозия. Отрицателното въздействие на ерозионните процеси се изразява в разрушаване на почвения слой, засипване и унищожаване на плодородни земи, разрушаване на пътища и активизиране на гравитационните процеси. Площната ерозия се проявява в терени с наклони около 3о. С по-голям интензитет е в билните заравнени обезлесени участъци и прилежащите им полегати склонове, изградени от силно изветрели метаморфити и вулкано-седиментни скали. Особено интензивна е ерозията между с. Панчево и с. Широко поле. Рискът от площната ерозия се свързва с агротехническото и противоерозионно строителство и организацията на обработка на стопански усвоените площи. Дълбочинната линейна ерозия се проявява в терените с наклон по-голям от 8о. Голямо развитие има в незалесените терени, изградени от скалите на варовиково-пиракластичната задруга и Джебелската свита в района на с. Плазище, юг-югоизточно от с. Вълкович и по долинните склонове на р. Дива. Образуват се ровини, предимно в горните части на склоновете. В средните и долни части преминават в оврази с различна дълбочина, ширина, дължина и степен на активност. Линейната ерозия е причина за образуването на пътни ровини по трасето на междуселските и горските пътища, като една част от тях става практически неизползваема. Изветряне. Изветрянето е в пряка зависимост от физичните, химичните, биогенните и климатичните фактори. На изветряне са подложени билните части на Жълти дял, изградени от метаморфити в западната част на площта, където дебелината на изветрителната покривка достига до 2–3 m. В палеогенските седименти и вулканити дебелината ù е от няколко cm до 1 m, рядко до 2 m. Затлачване на язовири. Затлачването на язовирите причинява намаляване на полезния обем на водохранилищата и на срока на тяхната експлоатация. Този процес засяга в най-голяма степен яз. Кърджали и яз. Студен кладенец, водосборната област на които е подложена на интензивна ерозия. За периода 1958–1971 г. общият обем на отложените наноси главно в опашката на яз. Студен кладенец възлиза на 64,106 m3 или средногодишно се отлагат по 5,106 m3. Техногенни почви и индустриални отпадъци. Към процесите, оказващи опасно въздействие и нарушаващи екологичното равновесие на околната среда, се отнасят техногенните форми и техногенното замърсяване. С тежестта си те ускоряват уплътняването на почвите, замърсяват въздуха и подпочвените води. Техногенно замърсяване се установява по протежението на въжените транспортни линии, превозвали рудния материал от рудник Еньовче до Кърджали, в момента спрени от експлоатация. В участъците по трасето им се установяват аномални концентрации на олово, цинк, арсен, бисмут, мед, никел, кобалт, кадмий и други елементи. Същите аномални концентрации са характерни и за острите завои (виражи) на пътя Ардино – Кърджали, по които се транспортира рудата. При инфилтрацията на повърхностните води се замърсяват подпочвените и пукнатинни води, използвани за питейни нужди и напояване. Техногенни отпадъци се наблюдават и в хвостохранилището източно от кв. Гледка с площ 1 km2. Реална опасност за замърсяването на въздуха с прах и отровни вещества представляват фините утайки по бреговете му. Халди и терикони са образувани от индустриалните отпадъци и флотиране източно от Кърджали, около с. Седловина и западно от с. Вишеград. Сметища. Съхраняването на битовите отпадъци в открити сметища и бунища създава реална геоложка опасност от замърсяване на почвите и повърхностните води. Съществува опасност и от замърсяване на подземните води в района, особено в периодите на интензивни валежи, когато разтворимите отровни вещества се пренасят на големи разстояния. Рискови са откритите сметища на Кърджали и Момчилград в непосредствена близост до долината на р. Върбица. Опасност представляват и малките нерегулирани сметища и бунища в близост до населените места. Кариери и баластиери. Големи кариери за бентонитови глини и зеолити се разработват източно от Кърджали и с. Седловина. Нарушаването на динамичното равновесие на склоновете предизвиква засилване на ерозионните процеси и е предпоставка за възникване на свлачища, срутища и сипеи. В долината на р. Върбица, северно от Момчилград, има голяма баластиера за добиване на инертни строителни материали, при което за кратко време се изменя руслото на реката и се активизира дънната и страничната ерозия. 7.3. Процеси с непрекъснато действие, водещи и до внезапно (рисково) явлениеСуфозионно изнасяне. Представлява изнасяне на дребните фракции от почвения слой, което предизвиква образуването на различни по форма и размери негативни форми. Проявява се с голям интензитет северно от Кърджали. Набъбване на глини. При този процес дисперсните глини увеличават обема си при въздействието на повърхностни води и разтвори. Между с. Македонци и с. Пепелище се развива в палеогенските глини, които в естествени условия се намират в преуплътнено състояние. Карст. Геоложката опасност от проявата на карстовите процеси е свързана с високата водопроницаемост и водообилност на окарстените скали и понижената им устойчивост. Окарстяване във варовици се наблюдава южно от Кърджали, а в мрамори – източно от с. Мишевско. Преработка на брегове на изкуствени водоеми. Бреговете на яз. Кърджали и яз. Студен кладенец, с наклони над 15о, изградени от слабоустойчиви скали или покрити от делувиални наслаги, са подложени на интензивни абразионно-ерозионни процеси. Вследствие на това възникват локални свлачища и срутища. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.72 Mb. Сподели с приятели:
|