Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.1. Метални полезни изкопаеми
- 6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали
6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИВ обхвата на картния лист превес имат неметалните полезни изкопаеми, за чиято оценка са извършени значителен обем търсещо-оценъчни, геолого-проучвателни работи и специализирани изследвания, отразени в много фондови материали и публикации. 
Фиг. 28. Схема на полезните изкопаеми 1 – метални полезни изкопаеми: 1а – черни метали; 1б – цветни метали; 1в –– цветни, благородни и редки метали; 2 – неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали; 3 – строителни материали; 4 – твърди горива; 5 – скъпоценни и полускъпоценни камъни 6.1. Метални полезни изкопаемиЧерни метали. Установени са няколко (Поляне, Кьосево, сп. Джебел) никелово-силикатни проявления без практическа стойност. Намират се в малки участъци южно от Кърджали, със съхранена стара изветрителна кора върху ултрабазити. Цветни метали. Известни са единични проявления от кварц-полиметалния формационен тип, установени около селата Бойно, Геново и Гросман. Те са представени от хидротермално променени жили и жилни зони, развити сред метаморфитите на Боровишката литотектонска единица, около регионалните зони на срязване (Боровишка, Кърджалийска) или в структури, паралелни на тях. Хидротермалната промяна на вместващите скали (гнайси, амфиболити, мрамори) се изразява в интензивно окварцяване, адуларизация и окислена пиритна минерализация. Съдържанията на олово, цинк и мед са ниски. В отделни интервали има завишени съдържания на злато. Благородни метали. Злато-кварцова минерализация е установена в района на с. Македонци, Кърджалийско през 1996 г. Тя е включена в полимиктови разнокъсови брекчоконгломерати, пясъчници и варовити пясъчници от Подковска свита. Проявлението се характеризира с развитие на две системи разломи (СЗ и ССИ) и свързаната с тях система пукнатини в окварцените пясъчници, запълнени с късен кварц. Вместващите скали са тектонски обработени и засегнати от хидротермално-метасоматичните промени. Основен носител на златорудната минерализация е кварц-адуларовата асоциация, като по-голямата част от златото идва с хидротермалните разтвори, а друга е мобилизирано синседиментогенно злато от олигоценските седименти. Разграничени са два морфоложки типа – линеен щокверк и пластово. Проявлението е от епитермален тип със съдържание на злато от 0,3 g/t до 5 g/t. В северозападната периферия на Звездел-Пчелоядското рудно поле се намира злато-сребърното проявление „Обичник”. Вместено е в среднобазични вулканити от Звезделския вулкански комплекс – латиандезити, техните пирокластити и дайкообразни тела от диорити. Формирано е в тектонски възел от екваториална до меридионална посока рудоносни разломни структури. Хидротермалните метасоматични изменения са представени от пропилити, аргилизити и кварц-адуларити. Рудообразувателният процес е двустадиен – златоносен кварц-сулфиден и карбонатен. Златото присъства в самороден вид, като е финодиспергирано, праховидно и дребно. Рудоотлагането е станало от среднотемпературни разтвори. Въз основа на извършена количествена оценка на прогнозните ресурси (1983–1994) са изчислени запаси за злато 2,7 t и сребро – 7,4 t. 6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минералиС важно промишлено значение в картния лист са находищата и проявленията на перлити, бентонитови глини, зеолити и др. Перлити. Тази суровина е генетично свързана с киселите вулканити в Източнородопското палеогенско понижение. СИ от Момчилград в района на Дамбалъшкия масив, изграден от продуктите на Светиилийския и Момчилградския вулкански подкомплекс, се разкриват няколко участъка с перлити. Дебелината на перлитните покрови достига до 6 m и дължина до 1300 m. Перлитът е сив, сиво-черен до черен, ивичест. Стъклената маса има добре изразено перлитно напукване и съдържа кристалити, порфири от санидин и олигоклаз. Обемната плътност на суровия перлит е 2,31–2,38 t/m3. Поради ниските показатели за набъбване перспективите за използването на тези перлити са малки. С подобни параметри са проявленията при селата Равен и Врело.
В района на с. Тютюнче се срещат няколко тънки пласта от бентонитови глини (Атанасов и др., 1972; Atanasov et al., 1985). Зеолити. Най-значителните находища на зеолити и зеолитови скали у нас се намират в Източни Родопи. В границите на картния лист (източно от Кърджали) се разкриват участъци с по-малко промишлено значение. Те са с олигоценска възраст, образувани в морски условия и са свързани с продуктите на Чифлишкия вулкански подкомплекс. От установените в Източни Родопи разновидности (аналцимови, клиноптилолитови, морденитови, би- и полиметални), тук са представени тези от клиноптилолитовия тип. Те се характеризират с изразена ритмичност. Отделните ритми започват с клиноптилолитови зеолитити, над тях залягат клиноптилолитови туфи, а отгоре – туфи с клиноптилолит. Комплексът има четири ритъма с обща дебелина над 70 m. Изчислените извънбалансови запаси са около 14 млн. t (Конкин, 1986ф). Зеолитовата суровина има широк спектър на приложение в промишлеността и селското стопанство. Азбест, магнетит, талк и талкови суровини. Тези индустриални минерали се срещат почти винаги съвместно в еднотипна геолого-структурна обстановка. Установените находища и проявления (западно и южно от Кърджали) са свързани с ултрабазичните членове на древни офиолитови формации – Кърджалийска литотектонска единица от Източнородопския метаморфен терен. Формирането им е свързано с метаморфни преобразувания, обусловени от измененията на термодинамичните условия и въздействието на флуиди или хидротермални разтвори върху ултрабазичните тела или вместващите ги метаморфни скали. Минерализационните процеси са протичали във високомагнезиална среда. По механизъм на образуване се различават жили на запълване и заместване (метасоматични). Минералните парагенези са разнообразни, но зоните са най-често две. Първата е по-високотемпературна и се характеризира с участието на антофилит и тремолит-азбест, заедно с актинолит и по-малко талк. Жилите от тази минерализация имат резки контакти с вместващите скали. Втората, по-ниско температурна парагенеза, се характеризира с обилно образуване на талк и карбонати (предимно магнезит). Посочените индустриални минерали имат разностранно приложение и потенциал за тяхното усвояване. Барит. Разкрива се в ЮИ край на картния лист в обхвата на Звездел-Пчелоядското рудно поле (при с. Друмче). Това е едно от двете баритни находища в Източни Родопи и е свързано с магматичните прояви в края на олигоцена (андезитобазалти до андезити от Звезделския вулкански комплекс). Баритната минерализация изпълва неиздържани прожилки, гнезда и лещовидни образувания в тектонски обработени туфобрекчи. Количеството на бариевия сулфат в тях се изменя от 41 до 64 %. Находището е изчерпано. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.72 Mb. Сподели с приятели:
|