Омощия, включително и нормативни на своя заместник – министър
Изтегляне 2.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Исков процес
| Действие по обикновено управление и действие по разпореждане не съвпадат с класификациите правни действия и фактически действия. Действията по обикновено управление са онези действия, при които се събират плодовете (запазват се), като тези действия могат да бъдат както правни, така и фактически. Действията по разпореждане също могат да бъдат фактически (изконсумирването на една вещ) и правни (когато една вещ се обременява или отчуждава).
2.Изпълнение на правни задължения Изпълнението на правните задължения трябва да е разграничава от задължението на длъжника да бездейства по едно облигационно правоотношение, което е задължение за non face и от задължението за бездействие на всички трети лица по едно абсолютно вещно правоотношение, което е задължение за non pati. Субективното право може да се упражнява от следните правни субекти: а) от правоимащия (титулярът на субективното право) – кредитор, собственик и т.н. б) от други лица, които са оправомощени по закон да упражняват субективното право на титуляра – попечителите и настойниците в) овластените или оправомощените лица да упражняват чужди субективни права – пълномощници, представители и т.н. г) третите лица, които имат интерес да упражняват чужди субективни права, независимо от съгласието на титуляра и дори против неговата воля – 134 ЗЗД.lxxxii В случай, когато длъжникът бездейства и неговото бездействие заплашва удовлетворяването на кредитора му, то последния може да упражни правата на длъжника си. Това е т.нар. процесуална субституция. кредитор длъжник длъжник на длъжника (бездейства) упражнява правото на длъжника Когато едно трето лице упражнява чуждо имуществено право, третото лице винаги може да изпълни чуждо задължение, стига това задължение да не е intuitu personae (73 ЗЗД).lxxxiii С упражняването на субективното право/с изпълнение на правното задължение субективното право се погасява. Изпълнението на едно правно задължение всъщност е доставянето на желания от кредитора резултат или доставянето на очакваното от длъжника определено поведение. 3.Неизпълнение на субективното право Неизпълнението (не упражняването) на едно субективно право влече след себе си следните правни последици: а) бездействието на кредитора към длъжника води до погасяването на субективното право по давност, без обаче да е прекратено самото субективно право, т.е. погасява се само възможността кредиторът да търси от държавните органи принудително изпълнение на субективното си право. б) придобивната давност намира приложение само при права, които не се погасяват по давност. Така напр., когато едно лице владее пет или десет години един чужд имот, то придобива поради изтекла придобивна давност собствеността върху имота (79 ЗС).lxxxiv 4.Неизпълнение на правно задължениe Неизпълнението на едно правно задължение е свързано с пораждането на следните правни последици: а) ако се касае за накърняване на субективно право на собственика, титулярът на субективното право може да го защитава по слените няколко начина: -да се брани с вещни искове – ревандикационен, негаторен или установителен. -да брани фактически правото си б) ако длъжникът не изпълни задължението си, в зависимост от причините за неизпълнение, правните последици са следните: -ако вещта, която е обещана погине или бъде открадната, но длъжникът не е виновен, той няма да понесе санкция. Тук влизат в сила рисковите правила. -ако длъжникът не изпълни правното си задължение по причини, за които той отговаря виновно, кредитора може да предприеме следното: 1. да иска изпълнение на задължението, 2. да иска изпълнение на задължението заедно с обезщетение за вреди 3. да развали договора, ако е изгубил интерес от изпълнението му заедно с обезщетение за вреди 4. да предяви иск за изпълнение на задължението заедно с иск за мораторно обезщетение 5.Колизии при упражняването на субективните права 5.1.За колизия говорим, когато върху един и същ обект на правото съществуват две или повече субективни права в полза на различни лица, като упражняването на някое от тях пречи на упражняването на другото. Напр. при съсобственост правилата за разпределение на собствеността се определят от 30 – 34 ЗС.lxxxv Когато е налице колизия между различни субективни права върху една и съща вещ, прилага се принципа, че приоритет има най-тясното по съдържание право, защото, ако се позволи с предимство да бъде упражнено най-широкото право, то титулярът на най-тясното право ще бъде лишен от възможността да го упражнява. При определянето на колизията между отделните носители на субективни права има и други правила: а) при облигационните права колизията между отделните вземания се определят от привилегироваността на вземанията (136 ЗЗДlxxxvi и 722 ТЗlxxxvii). б) когато има колизия между обезпечен и необезпечен кредитор, предимство има обезпечения кредитор (напр. този, който има право на задържане). в) ако има колизия между двама приобретателя на един и същ имот, важи правилото, че първият вписал придобивния акт има предимство, независимо, че другия е купил по-рано (113 ЗЗД). г) добросъвестността дава преимущество при колизия на права с други лица. Така напр. 88 ЗЗДlxxxviii решава колизията в зависимост от това, дали третото лице е придобило преди вписването на иска или преди това. Подобно решение дават и 227 ЗЗДlxxxix и 33 ЗС.xc 5.2.Когато върху едно и също имущество съществуват различни права, говорим за конкуренция на притезанията, т.е. когато едно и също лице има към един и същ кредитор различни притезания на различни основания. Конкуренцията на притезания се поставя при хипотеза, когато трябва да се избира между договорна и деликтна отговорност. Напр. при продажбата на една чужда вещ, правата на ощетения могат да се търсят поне по две линии – да се иска унищожаването на договора поради грешка или измама заедно иск за негативни вреди или да се развали договора заедно с иск за позитивни вреди (189, 193 и 195 ЗЗД).xci Упражняването на едната от претенциите води до преклудирането на другата (другите) претенция. 6.Граници на упражняване на субективните права Границите на упражняване на субективните права на едно лице, това са субективните права и законните интереси на другите лица (57, ал. 2 ЗЗДxcii във връзка с 57, ал. 1 КРБxciii). Под законов интерес се разбира определено състояние, което е свързано с благоприятни последици за един правен субект, но този субект на притежава субективното право върху това състояние (напр. при едно ноу-хау това състояние е технологичната тайна). Друга граница при упражняването на субективните права е интересът на обществото. На конституционно ниво публичният интерес на обществото е изведен като граница на упражняване на субективните права в 37 и 41 КРБ.xciv Напр. граница за упражняване на субективни права е хипотезата на 22, ал. 1 ЗКонц.xcv Границата на упражняване на субективните права намира израз и в ограничението, наложено от закона да бъде осъществено в пълнота субективното право на титуляра. Напр. хипотезите на 51 – 53 ЗС.xcvi 7.Злоупотреба с право Злоупотребата с право е налице, когато то противоречи на конкретна правна норма и когато титулярът на субективното право го упражни не за задоволяването на свои нужди, а за постигането на неправомерни цели. Съществуват две теории, които обясняват същността на злоупотребата с право. Според субективната теория, злоупотреба с правото ще е налице и когато се докаже, че упражняващият своето право цели (има animus) да увреди друг правен субект или когато упражняването на субективното право противоречи на социалното му предназначение. Тази теория не е правилна според доц. Русчев, тъй като почти никой не злоупотребява с право, само за да увреди на другия. По-правилна е обективната теория, според която приема, че злоупотреба с право е налице, когато титуляра на правото приема, че би могъл да увреди другия. 289 ТЗxcvii възприема субективната теория. Злоупотреба с право има и в случаите, когато се завежда някаква искова претенция без да се сочат доказателства за нея. 18.Защита на субективните права – понятие и видове.Самозащита и самопомощ Защитата, която се дава на субективните права се състои в следните няколко вида: 1.Държавно гарантирана и държавно осъществявана защита. 2.Защита на субективните права, която се дава чрез действията на органи и лица, които не спадат към държавните органи, но по силата на законодателна делегация те имат това правомощие – напр. частен арбитраж, нотариусите и т.н. 3.Самопомощ и самозащита. 1.Държавно гарантирана и държавно осъществявана защита Държавната защита се осъществява от правораздавателните органи, като гражданските съдилища са общокомпетентни да се занимават с гражданско правните спорове (включително и да се произнасят по законосъобразността на определени административни актове). Правораздавателните органи решават дали съществува съответното субективно право или юридически факт. Решението на съда завършва с постановяване на присъдено нещо. Привеждането в действие на това решение се прави от съдия-изпълнител (било чрез осребряване имуществото на длъжника, било в съдействие за упражняване на принуда, включително и върху личността на длъжника по осъществяване на едно действие). Формите на гражданско правна защита са следните: а) ако се оспори едно субективно право, заинтересуваното лице може да иска оспорване на това право чрез установителен иск. б) ако нарушението на субективното право надхвърля оспорването и е придружено с фактически действия, тогава заинтересуваното лице може да използва осъдителен иск (ревандикационен иск например). Често пъти осъдителният иск може да се комбинира с иск за обезщетение за вреди на договорно или на деликтно основание. в) когато се упражняват потестативни права, искът е конститутивен и едновременно с това съда постановява промяната във фактическата обстановка. Най-ефикасната форма за защита на субективните права е държавната. Тя намира израз в отделни производства, обединени под общото наименование граждански процес, т.е. това е съвкупността от отделни предвидени в закона формални производства за защита на субективните права в зависимост от фазата на съществуване и вида на нарушените субективни права. Производствата са следните: А.Исков процес – при него със сила на присъдено нещо съдът установява съществуването или несъществуването на твърдяното от ищеца субективно право и/или осъжда ответника да преустанови нарушаването на това субективно право, да обезщети причинените на ищеца вреди или постановява искана от гражданско правния субект промяна в правната сфера на друго лице. Исковият процес е състезателен – предвидени са гаранции за адекватна защита на твърдяното право, респ. За адекватна защита на ответника. Вътре в исковия процес, в зависимост от нарушеното субективно право, могат да се наблюдават три вида искове: а) установителен иск – това е претенцията на едно лице да бъде признато с присъдено нещо съществуването или несъществуването на твърдяното от него право. Напр. установителен иск, с който с който едно лице, което е собственик на един имот, твърди и иска да бъде призната собствеността по отношение на друго лице. В обратната хипотеза това е положителен установителен иск. Изтегляне 2.9 Mb. Сподели с приятели:
|