Александровска обедини социалните си проекти във фондация

Александровска обедини социалните си проекти във фондация

УМБАЛ "Александровска" обедини благотворителните си проекти във фондация, наречена "Направи добро", съобщиха оттам.

"Тя е резултат от желанието на работещите в болницата да помагат и да участват в благотворителни инициативи. Всичко започна от кампанията "Направи добро" за детските очни прегледи, чрез която целият екип промени мисленето си", обясни директорът доц. Костадин Ангелов за "24 часа".

Оттогава болницата осъществява много инициативи. Сред постоянните са подпомагане на дом за деца без родителска грижа в Дупница чрез купуване на хранителни продукти и поддържане на друг детски дом край Правец. .Доброто наистина се разпространява и "заразява", всеки предлага инициативи. Така решихме да направим фондацията, министър Москов ни разреши и тя стана факт. Вече имаме и дарители. Осъзнаваме ролята си на един от лидерите в здравната система, но имаме и не по-малко значима социална роля. Тя също е с национален мащаб и това мобилизира, дори бих добавил - вдъхновява", каза още доц. Ангелов. Част от социалната отговорност е и изграждането на експертните центрове по редки болести. Децата с мукувисцидоза у нас са 200, над половината са поети от центъра на болницата. По Норвежкия финансов механизъм се гради нова експертиза за ранна диагностика на аутизма не само за лекари, но и за учители и психолози, за консултации на родителите на деца с аутизъм. Целта на проекта е лекарите, ресурсните учители, психолозите да бъдат от цяла България, за да се осигури устойчивост на резултатите от проекта.

"С дарителска кампания осигуряваме средства за изграждане на Дневен център за рехабилитация и социална интеграция на хора с психични заболявания. Знаем, че има огромна нужда, хората чакат с месеци за място в психиатрията. А след като излязат от болницата, те са наникъде, много често са сами и не знаят нито накъде да поемат, нито с какво да запълват дните си. Работим заедно с новия ректор на Медицинския университет проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия, с която сме много добър тандем", каза още доц. Ангелов.

Бърнаут грози работещите с хора

Професионалното изпепеляване започва с грубо отношение. Лятото вече е тук и е нормално човек да се чувства по-отпуснат и да мисли за почивка. Ако нежеланието да ходи на работа обаче е трайно и се съчетава с раздразнителност, грубо отношение към обслужваните, негативизъм, депресивни усещания, най-вероятно става дума за много по-сериозен проблем от отпускарското настроение.

Бърнаут е термин за професионално изчерпване, свързано с претоварване и пренапрежение при работа, обяснява проф. Каролина Любомирова, национален консултант по трудова медицина, зам.-ректор на Медицинския университет-София. Днес в София се провежда симпозиум по проблемите на трудовата медицина с международно участие, в който една от темите е за бърнаута. На форума ще бъде представено предложение за създаване на европейска академична мрежа по трудова медицина с цел обмен на опит.

Синдромът на професионалното изпепеляване се среща при всички професии, свързани с общуване с хора, чиито проблеми се споделят и трябва да бъдат решавани и които натоварват физически и психически. Известно е, че бърнаут има сред лекарите, в полицията, в социалните служби, но има и сред заетите в колцентровете за услуги, в транспорта, в различни администрации.

Съчетано със социален дисбаланс - непосилни отговорности у дома, проблеми в партньорството или с децата, напрежението в работата води уверено към бърнаут. Започва се с раздразнителност, намаляване на качеството на работата, грубо отношение и негативизъм. Следват задълбочаването с незаинтересованост и грешки в работата, депресия.

Все пак зависи и от индивидуалната издръжливост

- при еднакво натоварване един човек ще е по-лабилен, друг ще се справи, обяснява проф. Любомирова.

Професионалното изпепеляване е обратим процес, ако се хване в достатъчно ранен етап - като при всяко сериозно заболяване. За да стане това, е нужна превенция. Колкото може повече хора трябва да бъдат информирани за първите симптоми на бърнаут и за начините за противодействие.

Задачата за превенция на това състояние, както и на всички увреди и професионални заболявания, се пада на трудовата медицина.

Първо е отговорност на работодателя, който трябва да осигури баланс между работа и почивка, да прецени дали работещите са равномерно натоварени и дали са достатъчно квалифицирани за дадените задължения, каза проф. Любомирова.

Противодействието от страна на работещите е да си осигуряват почивка, разходки, да отделят време за хоби или друго разтоварващо занимание: спорт, танци, туризъм.

"Основният проблем в момента е липсата на стандарт за качеството на работа на службите по трудова медицина. Изготвихме проект, очакваме обсъждането му", обясни проф. Любомирова.

Проблем е и липсата на достатъчен контрол. Контролът върху дейността на службите по трудова медицина се осъществява от социалното министерство, а върху здравните анализи - от здравното.

Липсват и достатъчно специалисти по трудова медицина. Досега са регистрирани 600 служби, а лекарите в тях са малко над 200. "Спрямо броя на работещите у нас това е крайно недостатъчно, за да се осъществява адекватна превенция", казва проф. Любомирова.

Работна група е направила предложения за промени в нормативната база, които целят по-активна дейност на службите по трудова медицина.

Създадена е и единна информационна система за здравното състояние на работещите, която вече е одобрена от здравното министерство. "Тя дава представа за здравето и отклоненията в състоянието на работещите, свързани с професията. Освен това допълва други бази данни, в които липсва връзката между здравето и трудовата дейност на хората", обясни проф. Любомирова. Анализите ще се правят от Катедрата по трудова медицина на Факултета по обществено здраве към МУ - София, и ще се предоставят на здравното министерство.

Дистанционни форми на продължаващо обучение дават по-добри възможности за повишаване на квалификацията на специалистите по трудова медицина. То е предвидено и за хора с друг вид образование - извън медицината, за да участват като консултанти и в помощ на работодателите. Могат да участват всички видове специалисти след бакалавърска степен, полезно е и има силен интерес, обясни проф. Любомирова.