Поли Пантева
Телеграф стр. 12
Частни линейки рекетират болни с такса "дебелак", а възрастни хора по селата трябва да извадят най-малко 100 лв. за услугите им, които в някои случаи са единственият им шанс за достъп до медицинска помощ (виж стр. 4-5).
Всеки има право да върти какъвто бизнес си пожелае. Тук основният проблем не е във фирмите, а в държавата. В прословутото прехвърляне на топка от един към друг в търсене на отговорност, каквато никой не поема. Защото няма институция, която да следи линейките под наем, която да определя правилата и да съблюдава спазването им. Всеки вдига рамене и сочи с пръст към следващия, а междувременно въпросните частници могат да правят буквално каквото им хрумне. И те го правят. Друг е въпросът, че подобна ниша изобщо нямаше да има, ако всичко в здравеопазването и спешната помощ беше наред.
Отвътре
Но не е, затова нека погледнем нещата отвътре. В действителност спешната ни помощ е трагична. Хората нямат доверие на медиците. Наглостта и корупцията дебнат от всеки ъгъл във всяка болница. Това са една малка част от дупките, които зеят в системата. Лошото е, че те не са единствените. Такива има и във възпитанието ни. Като народ, като граждани, като пациенти. Защото - да, спешната ни помощ е трагична, но освен нечовешките условия, на които лекарите там са подложени, принос има и обществото. Същото онова, което разкарва екипите по адреси заради сополи и разстройство, докато някъде човек бере душа и чака. Онова, което обижда, напада и пребива хората, дошли да му помогнат. Което бута пари под масата, а после недоволства и подава анонимни сигнали (ако изобщо подава). Да, такава е истината. Системата ни е огледалото на обществото ни. И промяна в едното няма да е достатъчна.
Ужасяващо
А докато нещата стоят по този начин, шарлатани ще има и те ще печелят пари на гърба на човешката безизходица и болка. Но както казах - всеки има право да върти какъвто бизнес си пожелае. И точно това е ужасяващото. Защото липсата на морал е доходоносна. Недосегаемите обаче станаха прекалено много и продължават да се множат пред очите на държавата. Крайно време е институциите да спрат играта си на народна топка със съдбите на хората и да погнат онези, които рекетират, дискриминират, унижават, притискат. Но истината е, че частниците са в края на този списък. Защото такива има вътре в системата. Като се започне от санитарките, които взимат всевъзможни такси за сменяне на памперс, хранене с лъжица или изхвърляне на подлога, премине се през лекарите, които умело натъртват колко хубаво е пациентът да си плати за избор на екип, и се стигне до шефовете на болници, които позволяват източване на пари от здравната каса за дейности, които никога не са били извършвани. И това е само началото.
А краят? Той не се вижда и едва ли ще дойде скоро. Не и докато някой някъде позволява всичко това. А топката продължава да прелита над болните глави на обществото.
Телеграф стр. 4
Забавачките са пълни с шишковци, като всяко трето хлапе под 5 години е с наднормено тегло, алармират лекари.
Според доклад на Европейската асоциация по гастроентерология през 2026 г. броят на пухкавите малчугани ще се е увеличил двойно. В момента България все още е на пето място по затлъстяване на децата, но много скоро тази тенденция ще се влоши и най-вероятно при следващото европейско проучване страната ни ще е в топ три, смятат експертите. Хроничните стомашночревни и метаболитни заболявания засягат близо 30% от най-малките.
Хранене
Неразумното хранене, обездвижването и наднорменото тегло са причина и за редица други заболявания при подрастващите. По данни на здравната каса у нас вече има регистрирани първи случаи на 3-годишни с увеличен и омазнен черен дроб, както и на 6-годишни с висок холестерол в кръвта, пише hospital.bg. Родните специалисти са категорични, че храната е виновна за негативната тенденция. Въпреки промените в изискванията за здравословно меню малчуганите в градините и яслите масово се хранят с високовъглехидратни продукти.
Разходи
Разходите за лекуване на хронични болести, свързани със затлъстяването, възлизат на една десета от общата сума за здравеопазване във всяка европейска държава, в това число и у нас. Освен това източните и северните страни в Европа, към които спада и България, са по-затлъстели от западните и южните. Това се дължи не само в начина ни на хранене, а и в климата и социо-икономическите условия. Страните с ниски приходи на населението са с осезаемо по-лоша диета и статистика за нормалното тегло, става ясно още от евродоклада.
Почти никой с хепатит С не се лекува
Телеграф стр. 7
По-малко от 1% от българите, които са болни от хепатит С, се лекуват, каза проф. Крум Кацаров, председател на Българското дружество по гастроентерология. У нас няма точни епидемиологични данни за броя на болните от хепатит С, но предполагаемият им брой е 110 хиляди инфектирани. Проф. Кацаров допълни, че 9 от 10 не знаят, че са заразени с вируса. Над 10 млн. лв. струва лечението на година за 539 българи, болни от хепатит С, посочи проф. Кацаров. В света 170 млн. души живеят с хроничен хепатит С, като само 25 на сто от тях са диагностицирани.
Над 2 млн. българи с хипертония
Телеграф стр. 7
Над 2 млн. българи страдат от артериална хипертония, сочат данните на здравното министерство. В Европа страната ни е на едно от първите места по смъртност от инфаркт и инсулт, за които рисков фактор е именно високото артериално налягане. Това се обяснява с ниската честота на контролиране на хипертонията. Европейското дружество по хипертония сертифицира Клиниката по вътрешни болести към УМБАЛ "Св. Анна,, АД - София, като един от трите центрове в България, където най-ефективно се изследва и лекува артериалната хипертония.
Сподели с приятели: |